Истинската същност на Рей

Ота Таданори (Ханши, 8-ми дан) е роден през 1941 г. в префектура Чиба, Япония. След като завършва гимназията е приет директно в Кейшичо (Токийската полиция). Общояпонски шампион за полицаи. Участвал е на състезанията Тозай-Тайко (Източни срещу Западни префектури), Мейджи-мура (Специален турнир за носители на 8-ми дан) и други състезания. Бил е водещ преподавател в Кейшичо до пенсионирането си през 2000 г. В момента работи в AJKF и преподава кендо в различни доджо.

Изворът на истинската същност на Рей е отдадеността

Кейко само по себе си е Рей

Що се отнася до етикета в кендо, вие или го правите или не. Уважението, чувството за благодарност и съобразяването с партньора лежат в основата на рей. Ако тези неща ги няма кендо не е нищо повече от физическа активност, която се изчерпва с удряне с бамбукови пръчки. Настоящото кратко изложение е за това как чрез осъзнаването на рей ние можем да подобрим собственото си кендо.

Когато учих кендо под ръководството на Фукуока Акира сенсей ние нямахме доджо, а вместо това тренирахме в градината му. Кейко започваше само след като бях изчистил градината с една бамбукова метла. Разбира се, нямаше камидана (малки шинто светилища, които често присъстват в доджо), но ми беше казано, че почистването само по себе си е акт на пречистване, защото мястото, където тренираме е свещено. След това правех рицу-рей към сенсей. Това беше първия ми сблъсък с рей. Малко след това някой от града реши на доброволни начала да ни отдаде склада си за преустройването му в доджо. Когато ремонтът завърши вече имаше камидана и започнах да уча правилния етикет в новата обстановка. В детското ми съзнание тогава разбирах, че след като имаме камидана, тогава това място е по-различно от останалите, защото е свещено.

Когато ме приеха в Кейшичо (Токийската полиция) тренировките се провеждаха в спортен салон без камидана. Вместо това имаше голям постамент с нарисувания от художника Йокояма връх Фуджи. В департамента за физическо възпитание имах късмета да ми преподава за една година Масуда Шиносуке сенсей. Тогава трениращите загряваха в доджо и това  много ядосваше Масуда сенсей. В тази връзка той ни предаде ценен урок: „Загрявайте извън доджо! Няма да влизате ако не сте готови за кейко!“. Когато влязох в специалните сили Токурен ни учеха, че когато влизаме в доджо не трябва да се смеем, даже да се усмихваме, защото това бе място за сериозна и отдадена подготовка (шугьо). Щом учители от най-високо ниво като Оно Джусей сенсей или Хоригучи сенсей прекрачваха прага на доджо, атмосферата веднага се променяше и хората несъзнателно ставаха по сериозни. Това беше толкова натрапчиво усещане, че тези, които идваха за дегейко (посетители) сякаш бяха подтиснати от атмосферата. Чувствам се късметлия, че имах възможността да тренирам всеки ден при такива условия. Сенсеите не преподаваха чрез приказки, а чрез демонстриране. Трябваше да гледаш какво правят и да се опитваш да ги копираш. Тези сенсеи тренираха сякаш животът им зависи от това и затова имаше много какво да учим. Всеки си казваше „Искам да съм като еди кой си сенсей“ и тренираше с внушението, че е именно този сенсей с мисълта да успее да открадне малко от неговото кендо. Разбира се, това включваше и маниерите, етикета им. Кейко започва и свършва с рей. Учеха ни, че е много важно какво се случва между първия и последния поклон.  Най-напред, трябва да се покланяте с мисълта за искрена молба, (онегайшимас) след това тренирате с цялата си енергия и накрая завършвате с благодарност. С други думи всичко в кейко е рей. Ако всеки ден тренирате с тази нагласа и търсите съветите на вашия сенсей, тогава, някога, с тежките тренировки вие естествено ще придобиете правилния рей. Моят опит показва, че той се заражда само чрез тежки и отдадени тренировки.

Ако не може да демонстрирате с тялото си, тогава никой няма да разбере вашата вътрешна нагласа.

Считам, че формата (ката) на етикета е много важна. Това е защото тя ни помага да изразим това, което чувстваме, т.е. чувството на благодарност към противника. Разбира се, няма смисъл ако правим нещо, без да сме вникнали в същността му, но когато наблюдавам състезанията в наши дни виждам много състезатели да се покланят един на друг без изобщо да обръщат внимание, че срещу тях има човек т.е. те го правят формално. От подобно поведение ме побиват тръпки.

Едно от нещата, които трансформират кендо от начин за отнемане на живот в начин за изграждане на характера е именно рей. Без него кендо се превръща просто в поредния спорт без чувства или отношение към партньора. Мисля, че рей е основната разлика между спорта и будо. Ако насърчаваме някаква дейност, в която хората подскачат и безразборно се удрят, тогава кендо би се изменило, което се доближава до някои съвременни спортове, където няма разбиране, нито чувство на благодарност между противниците. Мисля, че рей е разликата между будо и спорт.

Преподавателите по кендо трябва да престанат да казват на учениците си, че „шиай е част от кендо“ и да поставят по-голям акцент на „всичко в кейко е рей“. От водещо значение е самите учители по кендо да са сигурни, че упражняват правилния етикет и форма, че те разбират нагласата, която седи зад движенията. Ако нагласата е правилна, тогава и формата го демонстрира. Всичко, което е необходимо за разбирането на рей е именно там. Започвайки от поклона към шомен, как се покланяте на партньора, как ходите, как стоите изправен, как седите, как използвате ръцете, всичко това трябва да се изпълнява в хармония с партньора и с чувство на молба/признание „онегайшимас“ в началото и благодарност „аригато годзаймашита“ в края. При ката много често се концентрираме върху самата форма (какво правим с бокен, колко стъпки напред и назад), но в действителност рей, който циркулира чрез ката е основното. За преподавателите в кендо е много важно да разбират тези аспекти, да ги учат те самите и да ги прилагат, като пример за околните.

В днешно време прави особено впечатление как хората остават безмълвни пред неуважителното отношение на младите. Предполагам това се дължи и на факта, че не са добре възпитани вкъщи. Със сигурност същината на възпитанието в детството е непреходна. Ако възпитавате правилно вашите деца, те ще го направят и с техните.

Понякога преподавам на децата в клуба към Нипон Будокан и забелязвам, че много от тях не се държат, като част от общност – понякога не са там, където трябва да бъдат и не си правят труда да поздравяват или да се сбогуват с учителите или приятелите си. Разбира се, това е и част от призванието на преподавателите да научат децата да се държат подобаващо. Трябва да мислите на как да научите дадено дете, а как да му предадете вашите чувства и разбирания. Това е важното. Помислете как да изградите доверие помежду си.

Когато тренирам деца, понякога ги пошляпвам с шинай отзад. Дали това е наказание или педагогически похват? От коя страна на границата сте  зависи от това дали се стремите да изградите доверие. Ако искрено искате да научите на нещо децата, тогава трябва да съумеете да им предадете чувства, усещане и ще видите промяната.

Рей е основата на нашето ежедневие в обществото. Рей са границите, които са се споили в обществото. Основата на рей е дисциплината. Ако тя отсъства, рей не може да бъде усвоен и избледнява. Искам хората и особено децата да са дисциплинирани в поведението си, най-вече у дома и след това в кендо.

Разбира се поведението на децата е като цяло симптом на съвременното общество в Япония. Преди време един американец ми сподели, нещо шокиращо за мен: „Японци, китайци, корейци или тайванци, всичките си приличат, но японците са тези, които се държат най-непочтително“. Това е така защото съвременното общество насърчава егоизма, като проява на „свобода“ и с това го оправдава. Единствения начин да се поправим е рей, който учим чрез будо! Надежда да се случи това би ни дало включването на будо в училищната програма в цялата страна (това се случва през Април 2012 г.)  

Най-доброто място за опознаване на рей е в доджо

Тъжен факт е, че напоследък все повече местни доджо са принудени да затворят и клубовете провеждат тренировки в спортни зали. В Общояпонското сдружение на кендо доджо (Зен Ниппон Кен доджо ренмей) само една четвърт от клубовете имат собствено доджо. Останалите най-вероятно тренират в спортни зали или дори, както и аз тренирах навремето, в дворове. Несъмнено място, което е сакрално и има специално значение трябва да бъде доджо с камидана.

Най-напред започнете от облеклото. Трябва да сте чисти и спретнати. Поставете обувките правилно пред залата и влезте. Когато сте на прага, съберете мислите си и се поклонете към камидана. Това не религиозен артефакт, а нещо, което въплъщава духа на будо. За хората, които преследват индивидуални цели, мисли като “Днес ще внимавам да не се контузя” или “Днес ще тренирам с чисто сърце” са напълно подходящи. Това знам от Фукуока сенсей.

Подобно поведение може да се демонстрира само в доджо. Защо? Защото това е място, където всички от децата до възрастни тренират под един покрив. Преподавайки на децата, възрастните учат и себе си. Те трябва да са особено педантични към собственото си поведение, когато преподават на децата, точно както са правили и техните сенсеи. Тази среда, в която хората не просто тренират, но и живеят е най-привлекателното в доджо. Затова считам, че рей се учи най-добре в доджо.

Няма как да тренирате кендо самостоятелно. Ако всеки път го правите с чувство на смирение и благодарност, тогава несъзнателно ще благодарите на партньора си. Мисля, че в това се крие красотата на подобно поведение. Сега е време да преразгледате вашия рей. Нали?

Статия от списание Кендо Джидай, април 2011 г.