Моят начин: Чикамото Такуми

Успеваемостта на изпит по Кендо за осми дан е изключително ниска, почти всеки път е под 1%. Няма да е грешно ако кажем, че хората явяващи се на този изпит цял живот се готвят за него. Те са на възраст между 45 и 80 години и често започват да практикуват Кендо още като ученици. Това са техните истории и как са успели да преминат през тази изключително тясна врата.

Чикамото Такуми, 47-годишен
Роден през декември, 45-та година на Шова в префектура Гифу
Започва кендо в четвърти клас на основното училище в спортния център Ичибаши
Завършва общинската търговска гимназия в Аичи, след което и университета Аичи Гакуин
Работи в полицията на префекетура Аичи
Най-важни учители: Дайгоку Масафуми, Камеяма Кацуро
Състезателна кариера:
– 4 участия на Общояпонското първенство – 1 път шампион и един път 3-то място
– Второ място на междупрефектурното състезание
– Едно участие на общояпонското първенство за полицаи – трето място

Сега след като успях да взема успешно изпита, искам да благодаря на всички мои учители, сенпаи и кохаи – всички, с които практикувах през годините. Притеснявам се дали заслужавам тази чест да пиша за опита си и преживяването си от изпита, но все пак ще се постарая да бъда полезен!

След като не успях да премина втората част на изпита през пролетта се опитах да направя самоанализ и да поправя каквото мога. Първо показах видеото от двете части на учители ми и помолих да споделят какво мислят, къде са били грешките. След това дълго размишлявах върху нещата, които ми казаха. Дълго разсъждавах и как мога да оправя тези проблеми. 

Реших да се върна отново към кихон и пред огледало гледах и проверявах всичко едно по едно – стойката, камае, маай, семе, шанса и други много основни неща. 

Стойка и камае

Опитвах позицията винаги да се получава естествено, така че да мога да играя без значение кой е опонента. За да стане това разбрах, че не трябва центъра на тежестта да е прекалено и напред или назад. Имайки предвид това наблягах основно на учикоми-гейко. Докато играех джигейко винаги наблюдавах опонента си и гледах промените в него докато внимавам за своята собствена позиция, кога и откъде ми е лесно да го атакувам и да се защитавам. 

Маай

Маай наричаме разстоянето между нас и опонента, но то се различава спрямо различните опоненти. Затова винаги започвам учикоми колкото се може от по-далече и гледам да не бързам да атакувам – тогава мога да приложа хубаво таме и семе. 

Семе

Да говорим за семе не е никак лесно. Ако това, което Вие разбирате и правите за семе не предизвиква реакция у опонента ви означава, че не правите семе. Упражнявайте се в кейко мислейки какво семе да приложа за да предизвикам желаната реакция у другия. В кендо казваме: “Катте уте” (първо победи, а после атакувай). Докато правите семе разберете какво цели другия.

Кикай – шанса

И при семе казах, че е важно да предвиждаш и усещаш какво цели противника ти –  наблюдавайки физиономията му и движението на шинай. Така усещаш шанса за атака. На изпита на няколко пъти усетих, че “ако удрям сега ще ми се върне”. Правейки анализа на предния изпит осъзнах, че докато правих тачиай мислех прекалено много за първия удар и какъв трябва да бъде, как точно да атакувам… Затова бях далече от Мушин. Сега най-много обърнах внимание да не бързам с атаката, но същевременно да не чакам прекалено дълго. Когато прилагах уаза гледах да удрям докрай. Душевното спокойствие беше това, което най-много ми помогна на изпита.

Както казах в началото чувството ми за благодарност към всички е огромно. Сега имам много задачи пред мен и затова продължавам своето шугьо.