Сонкьо

За произхода и значението на сонкьо в кендо

В рубрика: Теория

Статия от проф. Нагано Сусуму (Кьоши, 8-ми дан, Университет Мейджи) от списание Кендо Нипппон, Юли 2010

В кендо се изисква да правим сонкьо преди и след тачиай (двубой), както и по време на тренировка, предшествано или последвано от поклон. От къде произлиза тази традиция?

В деншо (писмени анали) на школата по кенджуцу Катода Шинкаге-рю има подробно описание на практиката по организиране на дуели, които се състояли в последните дни на шогуната Токугава. В един от записите, който е озаглавен Кендо Шьогаку Шучи (1860 г.) има споменат специфичен етикет наречен оришики. Моята интерпретация на описанието му е, че се извършва клякане и с двата крака, формирайки буквата „Т“, като позицията на тялото може да се оприличи на дървено чукче, където торса е директно по средата над линията на краката. Те са раздалечени, като лявото коляно се опира на пода, а дясното почти го докосва. Погледът е право напред, а не надолу. Има напрежение в основата на врата, гърбът е изправен, а раменете естествено отпуснати. Задните части не стърчат, а долната част на таза е леко изпъчена напред. Според писанията оришики спомага и за менталната подготовка преди двубоя. С други думи подготовката за победа започва преди самия мач. Но за това се изисквало и тежки тренировки.

Клякане и с двата крака, формирайки буквата „Т“, като позицията на тялото може да се оприличи на дървено чукче, където торса е директно по средата над линията на краката звучи близо до описанието на съвременнто сонкьо. Въпреки това има съществена разлика, защото лявото коляно опирало пода. Етимологията на думата „оришики“ означава, че едното от колената е на пода и този термин се среща често в описанието на различни техники от епохата на пред-модерното кендо. Например, оришики-коте, както е описано е „68 техники от Кендужцу“. Фактически то приличало на съвременното кацуги-коте, но с лявото коляно на пода (това е описано и в други източници, като например Джикиден Кенджуцу Мейджин-хо на Чиба Шусаку от школата Хокушин-ито-рю).

В Кендо Шьогаку Шучи описанието на етикета оришики фигурира в пасаж, който е озаглавен „Как да се подготвяме за двубои“. Там още пише: „Когато се прави оришики предписанията на нашата школа не изискват да се прави поклон. Въпреки това, какарите трябва да се покланя на по-старшите с чувство на смирение и благодарност за възможността да тренира с тях, а старшите да отвръщат със същото“. От така написаното можем да направим предположение, че учениците от тази школа не са се покланяли на такива от други школи, но въпреки това Катода Шинкаге-рю са източник на традицията да се покланяме. В Джикиден Кенджуцу Мейджин-хо Чиба Шусаку описва тренировките в Джикиден Кенджуцу Мейджин-хо по следния начин: “Джикишнкаге-рю е екстремен стил за водене на бой с меч и учениците правят оришики или кикьо (б. авт. може да се разбира друг вид кикьо, който използва различни китайски канджи и означава клек с двете колена на пода, като тежестта е изцяло на възглавничките на ходилата, а задните части се опряни на петите) преди всеки мач, дълбоко поемайки въздух. Веднъж изправени срещу противника те веднага земат джодан-но-камае в пълна готовност да атакуват веднага и така винаги са една крачка преди противнка. Ако опонента се изправя твърде нетърпеливо, те го спират с думите “не бързай!”, подобно на мачовете в сумо. Причината да дишат дълбоко е за да забавят пулса си.”

По всичко личи, че съвременното сонкьо е наследник на традицията на оришики или кикьо (киза) в ранната модерна ера на японския бой с меч, която традиция с времето изглежда леко се е изменила.

Възможно е днешното сонкьо (с десния крак разположен леко пред левия, така че тялото да се наклони естествено наляво) да се е разпорстранило с разрастване на влиянието на Дай-Ниппон Тейкоку Ката (днешната Ниппон Кендо Ката) от периода Тайшо и ранния Шова. Мисля, че в рамките на този процес, значението на това да победим противника още преди да е започнал мача чрез ментална подготовка, както е описано в аналите на Катода Шинкаге-рю и забавянето на сърдечние ритъм, както е било Джикишинкаге-рю, са важни нагласи, които са намерили отражение в сонкьо, оришики или кикьо.

Китайския знак, който се използва за изписване на “сон” в думата сонкьо означава “клякам”, а същото означава и “кьо”. Когато сонкьо се използва във връзка с чайната церемония думата може да се прочете и като “тсукубай”, което се отнася за специален умивалник от камък, който се поставя извън мястото за церемонията където гостите почистват ръцете си преди да влязат. Това е по подобие на етикета да се изплакнат устата и ръцете преди да се влезе в храм. При чайната церемония обаче за да достигнете до каменния умивалник трябва да се наведете и се смята, че бидейки близо до земята когато се пречиствате вие се подготвяте не само физически, но и ментално да влезете в специално сакрално място – чаения павилион. Изхождайки от тази традиция, сонкьо в кендо или сумо може би има подобно значение, в смисъл, че практикуващия също навлиза в свещено място. В действителност сонкьо в сумо е част от тържествения ритуал когато се влиза в дохио. Там борците се покланят един на друг, като пръстите на ръцете сочат надолу, пляскат и после разперват ръце, обръщайки дланите нагоре за да докажат, че не крият нищо. Също така, в сумо сонкьо се прави преди да започне мача за да забавят борците пулса си, както в Джикишинкаге-рю. Защо сонкьо вместо обикновен поклон? Една от възможните причини е, че чрез тази позиция се акцентира на долната част на тялото и абдоминалното дишане.

В заключение, сонкьо води произхода си от японските традиции за демонстриране на почит и уважение когато се влиза в свещено място или като начин за контролиране на дишането. Може да се каже, че това е приложимо и в кендо, в допълнение към рей и също така начин за ментална подготовка за победа непосредствено преди започването на двубоя. Всичко това води началото си от ранният съвременен период на кендужуцу.

Търсене