Масахико Наразаки сенсей

Противоречивата история на Масахико Наразаки сенсей и неговият легендарен мен-учи

В рубрика: Ханши

Тъмната страна на кендо – Масахико Наразаки сенсей

Eдна малка част от богатата съкровищница на Кендо може да се нарече “непопулярна”. За този кът, историята, умишлено или не, е забравила да отдели достъпно място в своите анали. Тази тъмна страна в никой случай не бива да бъде премълчавана или забравяна, защото тя също е извор на безценни знания и поуки, които са в основата на всичи събития, личности и фактори изградили Кендо до това, на което всички днес се радваме.

Покойният Масахико Наразаки сенсей (9-ти дан Ханши) трудно може да се нарече противоречива личност в Кендо, защото просто липсва достатъчно информация за него, която може да се съпостави с други източници и да се направят определени изводи. Знае се само, че той е бил изключително силен сенсей, известен най-вече с невероятнотo си “ки-семе” и неподражаем мен-учи. Историята на Наразаки сенсей е покрита и с було, зад което се крие страшна тайна.

През лятото на 1945 г. редица градове в Япония са подложени на безмилостна масирана бомбардировка от бойната авиация на САЩ. Град Фукуока е сред тях. Остатъците от японската имперска армия отчаяно са борят за спасението на града от тотална разруха. В началото на месец юни японските сили успяват да свaлят няколко американски бомбардировача B-29. Малцина от екипажите им оцеляват. Двадесет пилоти са пленени и затворени в сградата на девическата гимназия на града, която била превърната в арест.

На 19-ти юни бомбардировките продължили почти денонощие. Сградата на местното командване била напълно разрушена. Сред редиците на армията царял гняв, примесен с отчаяние. На 20-ти юни капитан Юсей Уако  и полковник Йошинао Сато  решават, че част от държаните пленници трябва да бъдат екзекутирани. Така или иначе се очаквали още бомбардировки и те нямало да оцелеят зад решетките на изоставения арест. Решението трябвало да се съгласува с генерал-лейтенант Исаму Йокояма. Капитан Уако получава съгласието на генерала да извършат екезкуцията, тъй като оцеляването на затворниците до евентуален процес било под въпрос, а Йокояма смятал, че генералният щаб в Токио би взел същото решение. В крайна сметка генералът казал на  полковник Сато, че отговорността за затворниците била негова, а той самият нямал време да се занимава с такива маловажни въпроси и искал да се съсредоточи върху отбраната на града.

На 20-ти юни 1945 г. осем пилота били изведени от килиите им и доведени на плаца на военновъздушното командване в града. На няколко редови войници им било заповядано да изкопаят дълбока яма. Първите двама пилоти били собственоръчно обезглавени от гунто (японски офицерски меч от Втората световна война) на капитан Уако. Третият летец бил обезглавен от лейтенант 2-ри ранг Тамоцу Ониши . Капитан Кентаро Тоджи помолил за разрешение той да отсече главата на следващия пилот, тъй като майка му загинала в бомбардировките същата сутрин. Общо осем пилота били екзекутирани по същия начин.

На 7-ми август полковник Сато се върнал от посещение в Хирошима. Той разказал на всички за опустошенията на Кюшу и ужасяващите последици от атомната бомба. На 9-ти август, след пускането на втората атомна бомба над Нагасаки, Сато решава да са екзекутират и останалите затворници. С делото се нагърбил майор Тецуо Итезому, който командвал формирование от местното военно разузнаване. Екзекуциите трябвало да се извършат именно от неговите офицери. За място бил избран крематориумът край Абураяма в града (екзекуциите остават в историята като “клането в Абураяма”), където още осем пилоти били докарани с камион от ареста в девическата гимназия. Полковник Сато изрично казал на Итезому да заповяда на офицерите си да мълчат за случващото се, тъй като това била “военна тайна”. Сато наредил всички, които не участват “да гледат внимателно и да се учат”. Итезому попитал за доброволци, чийто брой се оказал повече от достатъчен. Поради разбираеми причини не е нужно да изпадаме в подробности за екзекуциите, но в крайна сметка те не протекли според очакваното. Едва шестият пилот бил обезглавен с един удар, който изпълнил офицер Сатано, след което бил поздравен лично от полковник Сато за добре свършената работа. Следващият пилот бил екзекутиран чрез лък. Осмият пилот бил екзекутиран от новопостъпилия лейтенант 2-ри ранг Масахико Наразаки  чрез разполовяващ тялото удар “кесагири”.

Всичко това е публикувано от потвърдено от различни източници, официални и неофициални доклади, разкази на военни и цивилни очевидци. Подробен доклад е публикуван от Тимъти Ланг Франсис – военен историк от Националният военноморски център във Вашингтон през ноември 1997 г. в изданието Pacific Historical Review.

Случаят е подробно описан и в книгата The Shadow Warriors of Nakano – A History of the Imperial Japanese Army’s Elite Intelligence school на Стивън Меркадо.

Повече от тридесет офицери участвали в екзекуциите са осъдени от военния трибунал. Десет от тях получават смъртни присъди. Пълен списък, преведен от японски с участниците в екзекуциите и техните присъди е публикуван на адрес: http://home.comcast.net/~winjerd/IMTFE_2.htm

Масахико Наразки сенсей, Париж, 1997 година

В крайна сметка Масахико Наразаки  лежи малко повече от десет години в затвора Сугамо. Според някои той не спрял да тренира за престоят си зад решетките, където прекарвал дълги часове в медитация. През 1958 г. той бил освободен и неговата слава на майстор по кендо започнала да се разпростира из цялата страна. Масахико Наразаки  бил изключителен кендока. Съвсем естествено, в края на 70-те години му била присъдена степента 8-ми дан. През 1977 г. Наразаки сенсей печели първото издание на легендарния шампионат Мейджимура. Известният Чутаро Огава  (9-ти дан), който бил съдия на турнира казал, че това, което демонстрирал Наразаки бил истински дзен. Той спечелил всичките си мачове само с един единствен удар – мен, който бил предхождан от смразяващо ки-семе. Наразаки сенсей изпълнявал удара мен сякаш това било най-важното и най-последното нещо в живота му. Всички противници знаели, че той ще удари мен, но никой не могъл дори да опита да се защити. Ясуджи Накано  (9-ти дан) специално заснел удара мен на Наразаки за да го използва като учебен материал за студентите си. Сенсеите казвали, че който искал да вземе изпита за 8-ми дан, трябва да се научи да прави “менът на Наразаки” или “Narazaki-no-men”. Неговият удар бил истинското въплъщение на израза “сутеми” – да жертваш себе си в атаката. Наразаки сенсей обичал да казва, че “независимо колко е добър даден кендока, винаги има шанс за мен, просто трябва да дочакате този шанс и когато се появи да хвърлите всичко”, както и че “трябва да вземете центъра на противника и с двете си ръце”. През своята кариера Наразаки Масахико печели още веднъж шампионата Мейджимура. През годините той е бил председател на кендо федерацията на префектура Саитама, както и член на управителния съвет на Общояпонската федерация по кендо. Наразаки сенсей пътувал често и до Европа като преподавал най-вече в Белгия и Франция. Масахико Наразаки умира през септември 1999 г. на 76 годишна възраст.

Видео с Наразаки сенсей от Киото Тайкай през 1990 г. може да гледате на адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=xEB4xU-O57I

(Наразаки сенсей е отляво)

Търсене