Няма да се преувеличено ако кажем, че екипировката в Кендо е може би едно от най-важните неща не само в чисто практически, но и дори в духовен аспект. Тя служи за предпазване от контузии и наранявания, благодарение на което всеки може да тренира пълноценно нанасяйки удари, да тества научено на практика. Без екипировката, съвременното Кендо не би имало същия облик и тренировките биха протичали по съвсем различен начин. В духовен аспект екипировката е част от нас, което означава, че е и част от нашето Кендо. Сенсеите казват, че екипировката няма нужда да е скъпа, а спретната и добре поддържана. Приема се, че немарливостта към екипировката е немарливост и към собственотo Кендо. Затова е необходимо да имаме основни познания за екипировката, за да знаем как да я подбираме, поддържаме, ремонтираме и изобщо за да разширим кендо мирогледа си. Kendo.bg старитра серии от подробни статии, които имат за цел да обхванат колкото се може повече по темата за отделните части на богу и шинай. Пожелаваме ви приятно четене!
1. Съставни части и структура на коте
Ще разгледаме подробно основните части на коте, които са гръбнака на цялата конструкция, както и различни спомагателни и декоративни елементи. Това ще ни помогне не само за поддръжката, но и за правилния избор на най-подходящите за нас коте.
Ако условно започнем от пръстите навътре, коте се състои от: коте-гашира, намако(кера), цуцу и коте-бутон(хиджи).
Когато обърнем коте наобратно т.е. с връзките нагоре виждаме теноучи или кожата на дланите, връзките коте-химо и вътрешната част на коте-бутон:
Коте-гашира – Основното предназначение на тази част е да предпазва пръстите ни. Вътрешността се пълни с козина от елен или други естествени или синтетични материали (памук, вълна), като се оформя плътна „възглавничка“, която абсорбира ударите. Тази част от коте се износва сравнително най-малко, защото няма съприкосновение с шинай, а единствено с други коте-гашира при цуба-дзери-ай. Най-честите повреди са събиране на пълнежа на едно място (некачествена изработка) или прокъсване при обърнатата кожа, която съединява коте-гашира с теноучи, при което част от пълнежа излиза навън. Котегашира определя цялостния вид на коте, а именно ръкавица тип „с два пръста“. Пръстите са събрани за да се избегнат наранявания при контакт и уаза от близко разстояние – цуба дзери ай. Както знаем в далечното минало са били позволени различни ключове с ръце и крака от близка дистанция. Това е в противоположност с коте при други бойни изкуства, например нагината, където показалецът е отделен т.е. има три пръста. Логично, при при нагината близкия контакт е ограничен поради дължината на оръжието. При джукендо пък, където се използва коте само за лявата ръка, има допълнителна защита в основата на палеца, която често понася удари от байонета.
Допълнителни елементи при коте-гашира:
Коте-гашира може да бъде обогатена с допълнтиелни елементи, които могат да имат чисто практично или по-често декоративно приложение.
Казари – Това са декоративни нашивки, които са зашити към основата на коте-гашира, с което придават релеф и определена форма на цялата част. Самите нашивки могат да бъдат с орнаменти изработени от един или повече цветове, от памук или коприна и в комбинация да придават цялостна уникална визия на коте. По-долу са онагледени различни стилове и видове казари:
Юкива – Това са допълнителни парчета кожа или друг изкуствен материал, които имат за цел да подсилят коте-гашира в частта, където има най-чест досег с други коте или тсуба на шинай. Юкива може да бъде изработена от най-различни видове кожа, с допълнителен релеф, инкурстации и шевове. Юкива обикновено не е част от стандартните коте и най-често присъства в скъпи индивидуални поръчки. По-долу са онагледени различни видове юкива:
Материали за изработка на Коте-гашира – По-традиция Коте-гашира се изработва от кожа, която е естествено (чрез индигова боя) или изкуствено оцветена в тъмносин цвят. По-нататък в статията ще се спрем подробно на различни водве кожа, с които може да се изработи коте-гашира, теноучи и коте-бутон. Кожата от елен е мека и същевременно много устойчива. Индиговата боя (извлечена по естествен или изкуствен път от разстението Indigofera tinctoria – разпространено основно в Азия) от своя страна придава красив мастиелносин цвят, който с времето избелява, но дори тогава придобива достолепен светлосин цвят. Освен това, индиговата боя допълнително защитава кожата. Ето защто комбинацията от еленова кожа и индигова боя се счита за връх в изкуството при изработката на коте и затова е най-скъп вариант при покупката им. Напоследък ширещия се състезателен акцент в Кендо ражда идеята за коте-гашира, която да е изработена от лек, но не непременно естествен материал, който да позволи още по-бързи и свободни движения. Така се раждат модерните коте-гашира, изработени от още по-меки видове кожа или направо от памучен или изкуствен материал, подобен на този, с който се изработва кейко-ги (оризаши). Вече споменахме, че коте-гашира се износва най-бавно и затова може да бъде заменена ефективно от изкуствен материал, който да е по-лек и да не задържа влага – основния проблем на ортодоксалната комбинация кожа от елен и индигова боя. По-долу са онагледени различни видове коте-гашира според материала, от който са изработени:
Намако – По своята конструкция намако не се отличава значително от коте-гашира. Вътрешността отново се пълни с козина от елен или други естествени или синтетични материали (памук, вълна), като се оформя плътна „възглавничка“, която абсорбира ударите. За разлика от коте-гашира обаче, намако е отделено от коте-гашира, цуцу или други намако. Целта е да се придаде гъвкавост на коте, защото ако цялата предна част бе заета от коте-гашира движенията на китката биха били значително затруднени, особено при сгъване и разгъване на пръстите. Намако отново може да бъде изработено от същите материали, като коте-гашира, но тук възможностите за декорация са силно ограничени поради малката площ. Обикновено намако е поне едно, но има коте с две намако, дори и с три. Не е установен консенсус кое коте е най-гъвкаво дали с едно, две или три намако, като се приема, че всичко е строго индивидуално спред изработката и материалите. Съществуват дори коте и без намако, които в днешно време обикновено са детски. По-долу са онагледени коте с различен брой намако:
Цуцу – Много важна част, която е пряко свързана с гъвкавостта и цялостната форма на коте. Цуцу е връзката на коте-гашира и намако с основната част на коте, по която се нанасят ударите – коте-бутон. При изработката коте реално се прави на две части – коте бутон и коте-гашира, които са съединени от цуцу. Отново може да бъде изработено от различни материали, както коте-гашира и обикновено има допълнителни шевици – казари, които придават естетична заършеност, гъвкавост и здравина. От основно значение е и формата на цуцу. Преди шевиците и самото цуцу са били на едно ниво по права линия с коте бутон и коте-гашира. Днес повечето коте са с цуцу под ъгъл, който придава гъвкавост и по-естествена позиция на ръцете, когато държим шинай в камае. Много е важно цуцу да е гъвкаво по време на експлоатацията на нашите коте. Възможно е коте да са изработени така, че цуцу по принцип да е гъвкаво, но е може и коте да са с твърдо цуцу, което е необходимо периодично да се „раздвижва“ за да запази подвижно. По-долу са онагледедени двта типа цуцу и пример за добре раздвижено гъвкаво цуцу:
Коте-бутон: Достигнахме до може би най-съществената част от коте – коте-бутон(футон). Реално това е частта, по която се нанасят удари или датоцу-буи. Тук качеството е от основно значение за нашата сигурност и дълъг експлотационен живот на коте. Макар и да е обект на удари с шинай, коте-бутон е най-издържливата част от коте, защото реално не е подложена на опън или разнообразно движение, за разлика от теноучи, например. Коте-бутон се изработва от пресована вълна, козина или други материали. Те се намират между два пласта кожа и/или памучен плат. Кожата може да бъде допълнително обработена с индиго, а памучния плат, подобно на хакама да се предлага с вариации за гъстота на нишките. Понякога кожата и памучния плат са комбинирани в изкусно изработени форми – казари. Има два типа коте-бутон т.нар машинно изработени (мишин заши), които се различават според разстоянието между шевовете (саши-хаба) и ръчно изработени (тезаши). При тезаши разстоянието също е основната отличителна черта, но там то се измерва в традиционната японска мярка за разстояние – бу. Идеята е да се разграничи модерното – милимиетри от традиционното – бу. Тук е мястото да отворим скоба. Бу е част от шаку, които мерки пък са част древната система Шаканхо. Шаку е основната единица за кратки разстояния, която е равана на 30,3 см. Всяка следваща по-малка единица е част от шаку. Например, сун е 1/10 от шаку или 3,03 см, а бу е 1/100 от шаку т.е. бу в съвременната метрична система отговаря на 3,03 мм. Впрочем в системата Шаканхо се крие генезиса на съвременните мерки за шинай. Стандартния мъжки шинай е размер 39, което означава три шаку и девет сун или 120 см. Впрочем, дължината на катана, както и различните видове тренировъчни мечове, като иайто, дайто и бокен също се измерва в шаку, където се смята, че острие с дължина 2,5 шаку или 60,6 см. е стандартна дължина за човек с височина 180 см. И така, в началото не случайно споменахме, че определнието машинно и ръчно изработен коте-бутон е условно, защото със съвременните технологии и тенденции при кендо екипировката машинните коте могат всъщност да бъдат изработени на ръка, а ръчните да включват по-малко от 20% реален ръчен труд. Като основно правило по-късата саши-хаба прави футон по-твърд на огъване, но по-мек като дебелина. Това прави футон по-лесен за оформяне, но и предлага по-малка защита при удари, защото е тънък. Дългата саши-хаба е по-мека на огъване, но по-твърда като дебелина. Ето защо футон с дълга саши-хаба предалга добра защита, но е труден за оформяне и няма толкова красив и достолепен вид като къса саши-хаба. Друг важен елемент на коте-бутон е саши-ма или дължината на шева. Машинно изработените коте са с по-къса саши-ма от ръчно изработените. Счита се, че по-дългата саши-ма предлага допълнителна гъвкавост и твърдост. При ръчните коте саши-ма обикновено е равна на саши-хаба. С другу думи при ръчно изработен футон разстояниетео между шевовете е винаги равно и на дължината на самия шев (например коте с разстояние 1,5 бу има и дължина на шева от 1,5 бу). На следващата илюстрация са онагледени саши-хаба и саши-ма:
При ръчно изработен футон е често срещано заблуждението, че качеството се дължи на по-гъстите шевове, които приличат на малки квадратчета. Всъщност шевовете са най-обикновен къс прав бод, а илюзията за „квадратчета“ се поражда от факта, че накрая бодът се прегъва, като се прекарва тънка пластина няколко пъти по дължина и широчина, която прегъва футон и по този начин го прави по-гъвкав. Квадратчетата са именно следата от този процес. За онагледаване предлагаме следната диаграма:
Отново подчертаваме, че късата саши-хаба не е прерогатив само за качествено богу. Някои производители, водени от стремеж да угодят на потребителските прищевки дори стигат до абсурди предложения от 0,6 бу за тезаши и 1 мм за мишин заши. В миналото това схващане е било широко разпространено, но последните проучвания сочат, че саши-хаба с размер 1,5 до 2 бу за тезаши и 3-4 мм за мишин заши е най-оптимална за баланс между качество и сигурност.
Теноучи – Тоноучи или кожата на дланите е частта, която се износва най-бързо и съответно изисква сериозни грижи за да удължим максимално експлотациония живот на коте. Има различни видове кожа, като всеки един от тях има своите предимства и недостатъци. Нека да разгледаме накратко различнните варианти за направата на теноучи:
Кожа от елен – Кожата от елен е традиционната за направата на коте теноучи. Тя предлага здравина и устойчивост, като с времето изтънява без да губи от качествата си и това я прави още по подходяща за нуждите на теноучи. Съществуват два основни вида кожа, в зависимост от източника. Кожата Кото се прави от млади елени, докато Чуто е от по-възрастни животни. Текстурата на кото е по-финна от тази на чуто и това качество я прави осезаемо по-мека на допир и приляга много добре по дланите. Така заедно със здравината получавате и комфорт, което е много важно за теноучи. Кото има леко по-тъмен оттенък от чуто и е, разбира се много скъпа. Цената нараства още повече ако кожата е обработена допълнително с опушване (кусабе) със слама по традиционни методи. Опушването придава още по-голяма издържливост и недостъпност от към цена.
Кожа кларино – Кларино е изкуствена кожа с бял цвят, която е подходяща за влажно или топло време. Производителите на кларино твърдят, че тази кожа е три пъти по-здрава от естествентите й аналози, като същевременно е лека и удобна за обработка. Също така, понеже кларино е дишащ материал, тя също и изсъхва бързо.
Телешка кожа – Телешка кожа, която е обработена, осолена, намазана с мазнина и впоследствие изсушена. Това прави кожата много трайна. С времето обаче този вид кожа става по-твърд и сух, което затруднява движенията.
Кожа с микро-дупки – Всяка една от гореизброените кожи може да бъде допълнително обработена, като бъде ситно перфорирана. Смята се, че това помага за по-бързото изсъхване, но при някои видове кожи може да доведе и до по-бързо износване.
2. Покупка на коте
Покупката на коте, независимо дали са част от богу или отделно, е много важен етап от вашия кендо път, който не бива да бъде подценяван с оглед на казаното в първия абзац от тази статия. Може би сте объркани от изобилието от материали и опции, но най-важното е да изберете оптималното съотношение между цена и качество. Единственото, което никога не бива да пренебрегвате е удобството. Коте винаги трябва да ви прилягат добре. Ако са по-големи или по-малки, те неминуемо ще се прокъсат и няма да са ви удобни, което ще рефлектира на вашето кендо. Нещо повече – несързамерните коте могат да бъдат и опасни. Също така, трябва да знаете за какво точно купувате коте. Ако са ви нужни за тренировки може да се спрете на мишин заши и дори да опитате някои от модерните материали, които придават лекота и устойчивост. При коте за тренировка е важно да са удобни и практични. Няма нужда да обръщате толкова голямо внимание на детайлите. При коте за изпити, състезания, демонстрации, семинари може да се спрете на тезаши с по-качествени материали и да им вдъхнете малко индивидуалност. Не забравяйте, че все пак хубавото богу ви придава достолепен и въздействащ вид, който прави впечатление. С напредването ви в Кендо неминуемо ще бъдете изправени пред момента, когато е необходимо да имате „официални“ коте и такива за тренировка. Това не означава, че ако сте начинаещ трябва да се задоволите само с един чифт коте. Напротив, дори хората, които все още не са напреднали е добре да имат поне два чифта коте, макар и двата да са за тренировка. За да възвърнат формата си коте е необходимо да си „починат“ т.е. да се проветрят и да изсъхнат. Това не винаги е възможно ако времето е влажно или тренировките са твърде чести. Затова е препоръчително да имате повече от един чифт коте.
Разбира се, реалността е такава, че в крайна сметка водещ фактор се оказва и бюджета, с който разполагате. Отново помислете за какво са ви нужни коте. Няма нужда да въздишате по скъпи тезаши коте, когато на този етап не ви трябват. Дори да имате пари за тезаши, помислете дали не би било по-добре да си купите два или три чифта коте за ежедневно ползване или да инвестирате разликата в по-хубав мен, например. Тезаши коте са много скъпи, особено ако са произведени в Япония и понякога такава инвестиция не е оправдана, особено за начинаещи. Възнаградете се с тезаши след като преминете определен етап във вашето кендо. В тезаши коте са вложени майсторството и традициите на производителите на богу. Изработването на истински тезаши коте може да отнеме десет дни и дори парите да не са от значение за вас, имайте предвид, че майсторите ще очакват тези коте да бъдат носени от достойни хора, хора, които са сериозни освен в Кендо, но и в поддръжката и грижите за екипировката, защото все пак това също е важна част от пътя. По този начин вие ще цените труда им, така както те ценят вашия избор да им поверите изработката и са вложили истинско усърдие. Помислете дали сте готови за такава отговорност, независимо дали сте закупили тезаши коте или сте ги получили като подарък.
В днешно време глобализацията не е подминала и производството на кендо екипировка. Повечето от мишин заши коте не са произведени в Япония, а в Китай, Виетнам или други страни от Югоизточна Азия. Дори и тези, които са произведени в Япония често са с материали с друг произход. Това не е достатъчно условие да смятате, че такива коте са с по-ниско качество, само защото не са японски. Обърнете внимание дали са ви удобни, разпитайте други кендоки дали са ползвали подобни коте, попитайте производителя или търговеца за коте. Той с радост ще ви разясни детайли за производството и материалите, така че да вземете информирано решение. Макар и кендо да се практикува от повече от един милион и половина души, пазарът на екипировка е ограничен и всеки търговец много държи на реномето си и рядко ще си позволи да ви заблуди или излъже.
Ето някои основни съвети, които да спазвате при покупката на коте:
– Коте трябва да са ви удобни и да прилягат добре на дланите;
– Бутон на дясното коте трябва да е по-дебел и плътен;
– Всички шевове трябва да са равномерни;
– Не трябва да стърчат недовършени конци или кожа;
– За разлика от теноучи, коте-бутон не трябва да приляга плътно на ръцете ви, като е добре да има половин сантиметър разстояние за да се абсорбират по-добре ударите;
– Коте-бутон не трябва да е твърде къс;
– Ако купувате коте по интернет или по индивидуална поръчка, уверете се, че правилно сте измерили необходимите мерки – 1) дължина от върха на средния пръст до началото на китката и 2) обиколката около китката между палеца и показалеца. Не се опитвайте да се застраховате като добавяте допълнителни сантиметри.
3. Поддръжка на коте
Поддържането на коте е от съществено значение за воденето пълноценен тренировъчен процес, основно поради две причини. Първата е свързана с факта, че коте е частта от екипировкта, която извършва най-много и най-разнообразни механични движения. Съвсем логично това е предпоставка за бързата им амортизация. Втората причина се крие в самата конструкция на коте. Те са съставени от сравнително много на брой елементи, които са свързани по между си по специфичен начин, което прави коте едновременно финни, трудни за изработка, а същевременно понасящи голямо натоварване. Ето защо е много важно да си припомним, че надежността и качеството на екипировката за Кендо не зависи само от употребата на висококачествени материали при производството й, но и от добрите грижи на нейния собственик. За разлика от повечето неща, които си купуваме днес, кендо екипировката не идва с инструкции за употреба и поддръжка. Това е нещо, което подобно на Кендо трябва да научим с времето чрез нашите сенсеи, семпаи и усърдни тренировки. Съвсем уверено може да се каже, че добрите грижи могат да се преврърнат в по-важни от качеството и цената. Не на последно място, поддържането на коте е и част от Рей. Отнасяйте се към екипировката с уважение, защото тя също е партьнор в Кендо.
Преди тренировка:
Съхранявайте коте според общоприетите методи в торбата с богу или на друго място, далеч от директна слънчева светлина и влага.
Съхранявайте само сухи коте.
Съхранявайте коте без да нарушавате естествената им форма, като ги мачкате или поставяте тежи предмети върху тях.
По време на тренировка:
Правилно слагайте и сваляйте коте:
След тренировка (всяка тренировка!):
Ако коте са твърде мокри, избършете ги добре със суха кърпа;
Ако коте са твърде мокри може да ги напръскате с вода, която ще разтвори солта от потта;
Изпънете добре кожата на теноучи;
Проверете дали коте-бутон е с правилна форма и я възстановете;
Проверете коте химо дали не са твърде стегнати или разхлабени. Двете страни на коте бутон от вътрешната страна (там където са завързани коте химо) трябва да са успоредни, а не под ъгъл;
Изсушете коте на проветриво и сенчесто място;
Никога не оставяйте влажни коте в чантата за богу или на друго затворено място;
Не се опитвайте да изсушите коте на изкуствена топлина. Ако много бързате може да ги изложите пред вентилатор;
Почиствайте редовно коте със специален препарат или с вода разредена със спирт. Неприятната миризма идва от микроогранизми, които живеят в коте благодарение на естествените материали и влагата.
Редовно преглеждайте коте за повреди и ги отстранявайте своевременно. Не отлагайте ремонтирането на коте.
Не перете коте в пералня, освен ако изрично не е посочено, че това е възможно. Не използвайте препарати. Сложете двете коте в мрежичка за пране. Може да изперете мишинзаши коте в леген, като най-добре попитайте предварително производителя дали има специални изисквания. Вземете леген, напълнете го с хладка вода, махнете коте химо и накиснете. Почистете с четка добре вътрешността на коте-бутон. След това изсушете без директна слънчева светлина, оформете коте-бутон и сложете химо.
4. Ремонт на коте
За съжаление колкото и старателно да поддържаме коте, рано или късно настъпва момента, когато ще се нуждаят от поправка. Изработката и ремонта на коте е труден занаят и изисква дълги години отдадена практика. Затова е важно да ремонтираме коте само при квалифицирани специалисти или в най-добрия случай при този, от когото сме ги закупили. Разбира се, реалността понякога е съвсем друга и много хора нямат тази възможност поради простата причина, че не живеят в Япония. Тогава се налга да ремонтираме коте сами, но имайте предвид, че бихте могли да се справите само с основните и най-често срещани повреди. Именно такива ще разгледаме по-долу, като за всякакви други нужди от поправка се обръщайте само към специалист. Неправилният ремонт на коте може да скъси значително живота им или дори да ги направи неизползваеми.
Най-често срещаната повреда на коте е прокъсване на теноучи, обикновено на палците. Имайте предвид, че големи дупки не се появяват изведнъж. Големите дупки за доказателство за вашата немарливост, защото сте отлагали ремонта и не сте взели мерки веднага щом се появи малка дупчица. С подобна поправка бихте могли да се справите сами ако имате подходящ конец и кожа. Не се опитвайте да зашиете теноучи с обикновен конец или различна кожа. Всеки себеуважаващ се кендока трябва да има набор от резервни части за богу и шинай. Това включва и малки парчета кожа от стари коте, които да пазите за подобни случаи. Започнете с изрязването на кръгче от подходяща кожа – най-добре същата кожа от която са направени вашите теноучи или кожа от други подобни коте. В краен случай може да използвате и кожа от тсукагава за шинай в частта към цуба, където е по-мека. Увeрете се, че кожата е без видими дефекти, гъвкава и здрава. Необходимо е да разполагате с подходяща игла, която да е много остра и здрава. Същото важи и за конеца, който най-добре да бъде от здрав синтетичен материал. Парченцето кожа, което ще използвате трябва да е два или три пъти по-голямо от площта на самата дупка. Намажете го добре със специално лепило за кожа, намажете и теноучи около дупчицата, залепете и изчакайте да изсъхне добре колкото е необходимо според указанията на лепилото. Не използвайте твърде голямо количество лепило, защото когато изсъхне ще втвърди кожата. След като сте се уверили, че новата кожа е залепнала добре идва време за зашиването. Не се зашива цялата кожа от край до край с непрекъснат под, а се правят по-малко, но на често, здрави шевове, така както е показано на илюстрацията по-долу;
Когато приключите, закърпената теноучи трябва да изгелжда приблизително по този начин:
В общи линии с това се изчерпват поправките, които може да извършите със собствени сили. За по-мащабни ремонти като подмяна на цялата теноучи, поправки по коте-бутон или други наистина трябва да се обърнете към специалист за да не влошите нещата или да направите коте неизползваеми.
Макар и доста рядко, понякога може да ви се наложи да смените коте химо. Причината за това е малко вероятно да бъде защото се е скъсало, а по-скоро поради факта, че не сте поддържали добре коте и двете страни на коте бутон вече е невъзможно да бъдат приведени в успоредно положение. Ако сте прали коте, тогава също ще ви се наложи да сложите химо, защото коте се перат без тях. Смяната на коте химо е трудно упражнение, защото самите връзки не се захващат направо към дупките в коте-бутон (подобно на обувките ни), а посредством отделни „ушенца“ в самите химо през, които трябва да минат за да се стегнат. Вижте долните илюстрации:
Връзване на стърчащи краища на коте химо:
