Роденият на 26-ти януари 1924 г. в префектура Кагошима Коджима Масару започва своето обучение в кендо под ръководството на Такешита Йошиаки. Такешита-сенсей е бил участник в престижните „Тенран“ шиай играни пред самия Император. През 1942 г. Коджима-сенсей е приет в Японската гимназия за професионално физическо образование, където негов преподавател е Мори Масазуми-сенсей. От този период нататък, Коджима-сенсей започва да се занимава и с иайдо. След втората световна война той се завръща в родния си град, за да изкарва прехраната си като рибар и впоследствие учител и накрая счетоводител. Коджима-сенсей е бил член на японския национален отбор на първите световни първенства и също така е участвал на легендарното състезание за носители на 8-ми дан „Мейджимура“. Той притежава степените Ханши 8-ми дан по Кендо и Ханши 9-ти дан по Иайдо.
“Шин-ки-рьоко-ичи” е по-важно от „Ки-кен-тай-ичи“
“Шин-ки-рьоко-ичи” (обединение в едно на съзнание, дух и техника) е толкова върховно състояние, че се случва изключително рядко, може би веднъж в годината. Въпреки това, целта е винаги да се стремим към него по време на тренировка. Следвайки този съвет напредналите кендоки ще могат да възпитат в себе си възвишеност и достолепност.
Често ме питат дали “Шин-ки-рьоко-ичи” и „Ки-кен-тай-ичи“ са едно и също нещо, но те не са. “Шин-ки-рьоко-ичи” е приложимо при семе и защита, докато „Ки-кен-тай-ичи“ е важно за самите удари. В правилата за провеждане на шиай „Ки-кен-тай-ичи“ практически обединява конструкцията за валиден удар ипон, а именно ако е нанесен по определеното място датотсу-буи с правилната част на шинай датотсу-бу с правилно хасуджи, силен дух, правилна позиция на тялото и последван от заншин.
Тогава какво точно е “Шин-ки-рьоко-ичи”? Шин (съзнание) и ки (енергия) са свързани с духовната страна на Кендо, но по своята същност са съвсем различни. Шин означава състоянието на хейджошин (духовно спокойствие) или фудошин (непоклатима решителност), които са усвоени чрез съветите на сенсеите или нашите собствените възприятия и преценки. Ки от друга страна е външен израз на Шин и придава завършен вид на менталната ни сила или въобще силата на живота. Ако Шин е Сеи (мира, спокойствието) на съзнанието ни, то Ки е неговото До (движение). Рьоко е изразът на физическа сила, където се раждат и техниките – уаза.
С други думи, непоколебимите Шин и Ки, нагнетени в хара – областта под стомаха стават “Шин-ки-рьоко-ичи”, когато са фокусирани в атаката. В основата на всичко това е създаването на Шин, който не помръдва. Това се постига чрез правилно дишане т.е. дълбоко поемане на въздух с долната част на корема. Ако може да дишате дълбоко и продължително, то тогава ще може да имате по-голяма издържливост.
Преди ми отнемаше един час, за да отида на тренировка до Кагошима. Реших да тренирам моята респираторна издържливост докато съм в колата по пътя. Повечето хора вдишват и издишват около 15 пъти в минута, но аз се опитвах да снижа този показател до пет. Разбира се, това не беше никак лесно. След около шест години тренировки в колата, в крайна сметка успях да постигна целта си и вече дишах по този начин без да се замислям. Това ми даде възможност да демонстрирам спокойствие и да разгадавам опонентите си много по-лесно.
Хората, които са установили контрол над дишането си изглеждат много по-отпуснати и достолепни в движенията си. Те се способни винаги да са една крачка пред противника и да реагират на всеки шанс, a точно това търсят еказиминаторите на изпитите за високи степени.
Изпълнени ли сте със силен дух по време на сонкьо?
Накакура Кьоши сенсей казваше относно правилната умствена нагласа следно: „С непоклатим дух през нашите кости и плът давайки всичко, което ни е останало“. Този „непоклатим дух“ е нещо, което винаги трябва да се помни, независимо колко сме възрастни, защото е основен фактор за напредъка ни. Във връзка с известната реплика на Мочида сенсей, че му е отнело 50 години за да усвои основата на кендо, аз също си признавам, че все още имам много да уча, за да усвоя кихон.
През трите години от обучението ми по кендо в университета, една цяла от тях прекарахме в тренировки само по кирикаеши и какари-гейко. Нашият треньор Мори-сенсей беше ревностен привърженик на методиката и философията на Мочида сенсей, която можеше да се синтезира в следното „Ако все още може да виждате след какари-гейко, значи не е било достатъчно. Единствено когато всичко пред вас изчезне в тъмнина, тогава ще може да изпитате истинските си чувства, а само тогава може да кажете, че наистина сте се отдали на кендо“.
Връщайки се в назад в тези времена си спомням, че тогава наистина се отдавах на кендо и това положи основите ми на бъдещия ми опит. По този начин можах да отгледам кендо в себе си. Мисля, че какари-гейко е такова упражнение, при което може да си отдадете изцяло тялото и душата. Когато се сблъсквам с трудности или непреодолими преприятствия аз се връщам към чувството да си начинаещ и просто правя какари гейко. Така по-ясно определям къде има проблем и как може да се реши чрез „планиране, тренировки и усилия“ или „санма-но-курай“.
Дали е усвоена основата или не се вижда първо от начина, по който се прави сонкьо. При тези хора може да почувствате силата идваща от хълбоците им и духът, който се таи в хара. Когато тези хора се изправят плавно и достолепно с пълна готовност за битка, това остава огромно впечатление при екзаминаторите. Формата без съдържание лесно се забелязва, защото преди всичко еказминаторите са изключително напреднали и тренират с още по-напреднали.
След като започнат изпитните двубои аз обръщам специално внимание на начина, по който се упражнява натиск и последващите техники. Опитавм се да прозра дали технките са направени само и единствено, когато изпълняващия ги е решил или са заченати чрез „разгадаване“ на съзнанието на противника. Това, което вдига нивото и на двамата кандидати е техника, която е изпълнена „на живот и смърт“ в сблъсък на умовете им. С други думи въпросът не е да правим техники, само защото ние сме преценили така, а противника прави съвсем друго, а де се изпълняват техники „заедно“, показвайки най-доброто, на което всеки е способен.
Превод от списание Kendo-World брой 5.1
