Моят начин: Ивахаши Акинори

“Записвах всичко, което почувствах на тренировка и го използвах още следващия път.”

В рубрика: Теория

Успеваемостта на изпит по Кендо за осми дан е изключително ниска, почти всеки път е под 1%. Няма да е грешно ако кажем, че хората явяващи се на този изпит цял живот се готвят за него. Те са на възраст между 45 и 80 години и често започват да практикуват Кендо още като ученици. Това са техните истории и как са успели да преминат през тази изключително тясна врата.

Ивахаши Акинори
Хоккайдо, 51 години
Роден: Октомври 1967 в Шинтоцукава, Хокайдо
Започва с Кендо:  4-ти клас в Шобукан, Хокайдо
Образование: Токайски университет
Понястоящем: Надзирател в затвора Сапоро
Учители: Късния Хироаки Танака, Казуо Фурокава, Акио Хашимото, Тадахиро Амийо, Сатору Канаги
Състезателна кариера: Индивидуално участие на Общояпонското първенство за служители на поправителни заведения

Този път бях късметлия и успях да премина изпита за осми дан. Не съм правил никакви специални тренировки за този изпит, но все пак ще споделя моя опит. След успешната защита на седми дан през ноември 2005-та, нямах възможността да тренирам пълноценно заради операция на пукнат лумбален прешлен, проблеми с колената и т.н. Мислех да се откажа от идеята за този изпит изобщо, но след като получих много вдъхновяващо писмо от мой учител реших да се поготвя.

За какво мисля при ежедневната тренировка

За радост сега през работната седмица заради моята професия мога да тренирам ежедневно в залата на работното ми място. Събота и неделя участвах в сутрешната тренировка в Централната спортна зала Сапоро, а в ежемесечните тренировки на Кендо Федерацията на Хокайдо се включвах неизменно. Там специално избирах сенсеи осми дан, с които да практикувам. Всичко което те ми даваха като съвет, аз записвах и го използвах на следващата тренировка. 

Преди тренировка

Винаги проверявам дрехите си, позицията, стойката. Конкретно имам лошия навик да повдигам лявото си рамо – затова свалях леко лявата ръка така че рамената ми да се изравнят. Отпусках и двете рамена така че поицията ми да е естествена и стабилна. Получи се.

10 минути субури

Вместо да правя конкретен брой субури – 100 или 200, аз реших да правя субури за 10 минути всеки ден като използвам бокен и бокен от Пауловния (на японски кири, изключително леко дърво), който ми позволява да се съсредоточа върху правилното разсичане. С нагласата, че разсичам аз винаги мислех за рязък удар, захвата на лявата ръка, стъпката на десния крак и прибирането на левия.

Основен фокус

В кейко се опитвах да се фокусирам върху кихон и издръжливостта. При обръщането винаги съм в готовност – заншин (позицията и настройката).

Джи-гейко

По съвет на моите учители по време на джигейко аз следвах следните точки:

  • Изчакай и наблюдавай за точния момент да атакуваш: изпълнен дух, правилна позиция, правилна траектория на шинай, със сърцето
  • Не се страхувай да бъдеш ударен, цени първата си атака
  • Не мести върха на шиная от центъра на противника
  • Не чакай прекалено дълго

Изпита, на който се явява Ивахаши сенсей е през 2018-та година в Ниппон будокан. За два дни се явяват 2025 кандидати. Само 14 успяват да вземат изпита, което прави успеваемост от 0.7%.

Търсене