Клод Прюво (7-ми дан, Кьоши) е един от най-уважаваните и силни сенсеи по Кендо в Европа. Започва да се тренрира в края на 70-те години. Осемкратен Европейски шампион с отбора на Франция 87’, 90’, 92’, 93’, 95’, 96’, 98’ и 99’. Капитан на отбора на Франция. Европейски индивидуален шампион от Амстердам 1989 г. и вице-шампион от Берлин 1990 г. Многократен държавен първенец на Франция. Бивш председател на Комитета по кендо към федерацията по джудо на Франция. Пред 1982 г. е специализирал в най-силния кендо университет в Япония – Кокушикан. Съдия на многобройни европейски и световни първенства. Защитава своите 6-ти и 7-ми дан в Япония. В момента преподава кендо в своя клуб в селцето Шеноаз на около 80 км. югоизточно от столицата Париж.
Г-н Прюво, бихте ли запознали накратко читателите с Кендо ?
Кендо е японско фехтовално бойно изкуство. То е наследник на бойните умения на самураите от времето на феодализма в Япония. Кендо се практикува с бамбуков меч – шинай и с брония – богу, която предпазва частите на тялото, по които се нанасят ударите. Много е важно всеки удар да е точен и мощен, като в него да участва цялото тяло в унисон с принципа на хармония между тялото, духа и меча.
Как започнахте да тренирате Кендо ?
Първо започнах да се занимавам с джудо и един ден през 1979 г. влязох в кендо доджото CEPESJA* – клуб в Париж, по препоръка на тогавашния ми учител по джудо. От тогава всеки ден тренирам. В Кендо намерих това, което търсех в джудо.
Какво ви даде Кендо?
Много радост, удовлетворение, самоконтрол, самочувствие, увереност в отношенията с хората, както и убеждението, че трябва довеждаме до край решенията си, да ги изпълняваме въпреки умствените и физическите бариери.
В кой момент и как преминахте просто от занимание с физическа активност към едно по-високо ниво? Кой беше преломния момент?
Преминаването от едното в другото при мен не беше свързано с определен преломен момент. Просто вярвах, че имам умствените и физически възможности да го направя.
Как успяхте да се справите със себеотдаването на Кендо и личните жертви, свързани с това начинание?
Винаги съм желал най-доброто за близките ми. Мисля обаче, че човек трябва да бъде в известна степен егоист за да реализира напълно себеотдаването си и не трябва да съжалява за този избор. Аз лично не мжах да направя професионална кариера заради Кендо, но сега се радвам, че не го направих, защото бях жедро възнагарден за това мое решение, което ми помогна да извървя пътя и целта, до която съм стигнал днес.
На кое отдавате по-голямо значение – на физическата или умствената подготовка ?
Всичко зависи от времето. В началото всичи обръщат по-голямо внимание на физическата подготовка. Тя е на първо място до момента, когато сме готови да преминем на следващото ниво, където чрез осъзнаването на подготовката можем да преминем по-трудните препятствия. Това са тези неща, които ви карат да спрете, да припаднете и да се откажете. Подготовката ни дава сили да преминем границите на възможностите на тялото ни и да зададем нови, по-високи такива. Менталната подготовка започва да придобива все по-голямо значение с наближаването на даддено събитие – състезание, например.
Във вашите тренировки използвате ли под една или друга форма ментална подготовка ?
Аз лично използвам само една ментална подготовка. Стремя се до освободя съзнанието си от всички проблеми и физуални дразнители, когато съм в сейдза преди тренировка. Когато слагам бронята си мисля за силините ми страни и как мога да ги впрегна най-добре за извлека максимална полза от тренировката. Преди да изляза на шиай-джо правя няколко резки и бързи подскоци, придружени с киай за да се изострят сетивата ми.
Извън Кендо, кое за вас има най-голямо значение за духовният ви покой?
Мисля, че семейството е с най-голямо значение за мен, защото то представлява точно обратното на едно състезание, например. В състезанието изходът е неясен, докато семейството ти дава спокойствие, умствено и физическо такова. Понякога за да се оттърся от кендо семейството е напълно достатъчно.
Обикновено кариерата на всеки спортист е кратка. След като вече не се състезавате активно, какво ви вдъхновява?
Високите постижения продължават по-дълго или по-кратко, но в един момент те просто спират. Никога не съм обвързвал тренировките с постижения на състезанията. Добрите резултати идва съвсем естествено, когато човек е вложил всичко в тренировката. Не съм тренирал конкретно за да спечеля титлата в дадено състезание. Когато бях най-добрия печелех, когато спрях да бъде най-добрия губех, просто е. В момента физическата ми сила почва да отслабва, но аз тренирам всеки ден сякаш това не ми е известно. Решен съм да тренирам докато краката ми ме държат. За мен няма такова нещо като “нов живот”. Живота си е един и същ, просто има моменти, които ти дават нещо ново.
За да свършим, какъв въпрос бихте искали да ви задам накрая?
“Мога ли да започна да тренирам кендо”?
* Един от най-старите клубове по кендо във Франция, оснвоан през 1974 г. от легендарния Клод Амо. Името му идва от съкръщанието Le Cercle Parisien d’Escrime Japonaise или Парижка общност на японските фехтовални бойни изкуства.
