Аримицу Масааки (Ханши, 8-ми дан) е роден през 1936 в Кагошима. Започва да тренира кендо, когaто е приет в местния университет. След това се присъединява към полицията на Кагошима, където тренира при знаменити сенсеи, сред които е Накакура Кьоши. Пенсионира се от полицията през 1997 г. като Шихан на кендо дивизията. Печели три поредни пъти Общояпонския шампионат за полицаи (1966, 1967 и 1968 г.). Участвал е на Общояпонския шампионат, Кокутай и Мейджимура (второ място през 1981 г и трето място през 1982 г.). Бил е в управителните органи на федерацията на Кагошима, както и на Общояпонската федерация по кендо. Аримитсу сенсей е ръководител на делегацията на AJKF от висококвалифицирани инструктори по кендо с 8-ми дан за организиране на семинар в България, който се провежда в София между 4-ти и 7-ми декември 2003 г.
Същината на пътя е в тежките тренировки
Редица сенсеи вече написаха чудесни съвети относно подготовката и представянето на изпити за високи степени и за мен не остана много да добавя. Въпреки това, ще си позволя да отбележа, че не е благоразумно човек да явява на изпити само защото отговаря на критериите и подобно поведение няма да допринесе за прогрес в кендо. Трeнирам тежко от първата ми тренировка в кендо. Когато се подготвях за изпита за 8-ми дан просто тренирах, както обикновено, но предизвикателството за мен не беше дали ще успея или ще се проваля. Всъщност цялата идея на явяването ви на изпит е да оцените колко усърдно сте тренирали през всичките години. Ако сте дали всичко от себе си в тренировките, това ще бъде забелязано и оценено от комисията. Много трудно ще преминете изпит за висока степен, ако нямате подобна нагласа.
Забелязал съм, че на изпита за 6-ти и 7-ми дан не малко кандидати се опитват да представят някакво кендо „на заем“. Изглежда не са много тези, които убедено могат да заявят „Дадох всичко от себе си в тренировките, така че ако аз не мога да мина изпита, кой друг, по дяволите, ще успее?“. Говорейки за себе си, аз успях да премина всеки изпит от първия опит до 7-ми дан, но когато стигнах до 8-ми дан изпаднах в задънена улица. Изведнъж в главата ми изникнаха много въпроси, които задавах на различни сенсеи, сякаш се опитвах да сглобя пъзел. Когато настана време за самия изпит, отговорите на тези въпроси се обединяваха около това, че всеки кандидат за 8-ми дан трябва да може да изпълнява всички техники с мен, коте, до и тсуки. До този момент бях концентрирал усилията си само върху мен, затова реших, че ако искам да защитя 8-ми дан, трябва по някакъв начин да променя стила си и методиката на тренировките. Провалих се три пъти, преди най-накрая да успея да защитя 8-ми дан.
След поредния неуспешен опит, моят учител Накакура Кьоши сенсей ми казваше: „Какво правиш?! Просто излез и покажи това, което винаги си тренирал! Хубаво е да имаш голям набор от техники, но мен най-труден. През целия си живот си наблягал основно на мен, затова просто излез и покажи на комисията какъв мен правиш!“. През следващата следвах неговия съвет да се съсредоточа върху мен и издържах изпита. Отне ми известно време за това просветление и изхода от задънената улица се оказа това, което винаги съм правил. Вечно ще съм задължен и благодарен на моя учител, който ми даде този съвет.
Накакура сенсей беше моето най-голямо вдъхновение. Той беше и този, който ме научи как да държа шинай. Винаги казваше „Прави каквото трябва да се направи, но винаги бъде пръв!“ Сблъсках се с тази максима, когато участвах за първи път на кендо лагер в полицейската академия. Накакура сенсей изглеждаше крайно ядосан от разтакаването на младите кадети. “Слушайте всички! Днешния урок ще бъде за това как да седим в сейдза 90 минути!” Това и стана. Той се опитваше да ни каже, че трябва да рафинираме поведението си и да възприемаме тренировките, като нещо сериозно. От тази случка реших да започна от слагането на мен. Помолих няколко от съотборниците ми да засекат времето. Накакура сенсей си слагаше мен за не повече от 20 секунди. Бях обсебен от стремежа да си сложа мен по-бързо от Накакура сенсей и да бъда готов пръв за тренировка. Опитите ми продължаваха и през нощта – дълго след угасване на лампите. Когато бях приет в специалните сили, усилията ми бяха възнаградени, защото вече можех да слагам мен толкова бързо, колкото Накакура сенсей.
Накакура сенсей ни учеше, че всеки трябва да се стреми да дойде пръв в залата. Ако много държиш да тренираш с даден сенсей, подобаващото поведение тогава бе да прекараш нощта в доджо без да спиш. Това е едно от нещата върху, които много бих искал да помисли младото поколение кенши.
Накакура е научил това от неговия учител Марута сенсей, като това ми бе предадено и на мен. Исках да бъда пръв на сутрешните тренировки в понеделник, сряда и петък, за да подготвя и затопля кейко-ги на Накакура сенсей. Затова реших да отида 15 мин. по-рано от обикновено, но Накакура сенсей вече беше там и ме чакаше пред печката. След това реших да идвам 20 минути по-рано, но пак стана така. Накакура сенсей всеки път беше преди мен. Много се ядосвах и това беше видно за Накакура сенсей. „Хей Аримицу, сега стана ли ти ясно? Изиграх те.“ С други думи, той знаеше за моите 5 минути и просто идваше 5 минути по-рано. „Разбери, че кендо не е само техника. Всичко си идва на мястото, когато разбереш намеренията на противника“. Тогава бях на 27 години, а Накакура сенсей на 52.
Трябва да изградите шин-ки-рьоку-ичи
Лесно е да определите кой е тренирал тежко. На многократния общояпонски шампион Миязаки му отнема 5 или дори 10 минути да отбележи ипон на шиай. Ето защо дори и на него ще му е трудно на изпита, защото има 2 минути. Ето защо, според мен няма смисъл да се взимат решения на базата дали има отбелязан ипон или не. В кендо принципът шин-ки-рьоку-ичи е много важен. Шин означава сърце или съзнание. От съществено значение е да сте спокойни. Търпеливи ли сте когато имате противник срещу себе си? За да преценя дали това е така, аз наблюдавам лявата ръка и крак на явяващите се. Има една сентенция в кендо, която ни казва „Дишайте с петите“. Моята интерпретация е, че това означава да концентрираме цялото напрежение и готовност в петите. Ако точно там няма готовност, тогава това се пренася и към задната част на коляното. Затова, когато заемете камае трябва да концентрирате силата в лявата пета и в централната линия, където е лявата ръка. В замяна ще получите хубава стойка. Възможно е да се оцени шин на даден кенши, само по лявата пета и лявата ръка.
Следващото е ки. Има много метафори за изразяване на ки, като например пламъци, които да бълва кенсен или вода в язовир, която на повърхността изглежда спокойна, но в дълбините ѝ бушува сила, която я кара постоянно да тече. Според мен тези нещо по-скоро размиват това, което наистина е ки в контекста на кендо.
Ки е динамичната част от съзнанието ни и водещата сила, чрез която преодоляваме собствените си слабости. За да опиша по-ясно какво имам предвид ще дам следния пример. Когато тренираме рано сутрин през зимата, ние се борим със студа. Трябва да преодолеем и желанието за сън, да не говорим за натоварването от самата тренировка. Именно силата на ки ни дава устрема да продължим и дори да вложим още когато сме на лимита си. Тежките и струващите ни се безкрайни тренировки развиват не само техниката, но също и ки. В тази връзка, мисля, че има доста хора, които не са сигурни за правилната нагласа по време на тренировка. Те попадат в плен на изкушението да отстъпват или да отбягват атаките, като изкривяват тялото си. Би било самонадеяно да се тренирате с вашия сенсей само за да успеете да му отбележите ипон. Вместо това трябва да се стремите да рафинирате техниката си и атакувате всеки път, когато се е открила възможност и със сигурност, не трябва да се притеснявате, че ще бъдете ударени.
Получаването на удари е един от най-ефективните методи за прогрес в кендо, но виждам, че все повече хора тренират с нагласата да избягват това. Нищо няма да спечелите ако се отдадете на тренировката без да приемете факта, че ще ви удрят. Ще правите и ще получавате удари. Тези, които тренират с това отношение ще пожънат успех в кендо.
Моята кендо кариера започна с борбата за преодоляването на страха ми от кенсен на Накакура сенсей. Много години тренировки изминаха от тогава. Спомням си, че веднъж той ми каза: „Тренирай колкото се може по-усърдно и нищо не жали!“. Това важи с пълна сила и за сегашните ми тренировки. Ще имате добър шанс на изпита за 8-ми дан, ако тренирате дълги години с подобно съзнание.
Ако резултатът от изпита се принизи само до това дали са отбелязани ипони или не в определеното време, тогава няма нужда да полагате усилия за да тренирате със силни сенсеи. Членовете на комисията са там да атестират дали имате развити шин и ки и дали можете да изпълнявате мощни и правилни техники. Това са качества, които могат да бъдат оценени само от опитни сенсеи с високи степени.
С други думи, не е важно дали сте ударили опонента за целта на самия удар, а дали сте го направили в унисон с членовете на комисията. Дори и да не сте успели да ударите, ако сте се опитали да го направите по начин, който очакват екзаминаторите, тогава ще преминете изпита.
Трябва да осъзнаете важността на митори-гейко
Често ни се припомня значението на митори-гейко или способността да се учим, наблюдавайки тренировката на другите. Малко хора, обаче възприемат това сериозно. На събития организирани от големи федерации много често виждам млади кенши, които се редят да играят с определен сенсей. Те обаче гледат друг сенсей, докато чакат да им дойде реда. Това е демонстрация на пренебрежение към сенсея, за когото се редите и аз лично не бих играл с такъв груб човек. Какъв е смисълът да чакате дълго да играете с даден сенсей, ако не сте готови да приемете сериозно тази задача и да отделите време да наблюдавате и прецените техния стил докато чакате за да се представите по-добре?
Както споменах в началото на тази статия, когато бях начинаещ в кендо, започнах от бързото слагане на мен за да бъда пръв и да тренирам повече със сенсеите. След като приключвах с моята тренировка, аз наблюдавах как ще протече и следващата на другите хора. Гледах как играе със сенсея следващия човек след мен и съпоставях моята игра с неговата. По този начин научих много нови неща за собственото ми кендо. Тренировката за вас не приключва с края на вашата смяна. Показвайки желание да се учите, дори когато не тренирате в момента е начинът, по който вашето кендо еволюира в „път“. На сутрешните тренировки в Кагошима всички кенши сядаха в сейдза за да наблюдават следващата среща, след като приключваше тяхната и чак тогава се нареждаха за следващия сенсей и наблюдаваха внимателно как играят хората с него преди да им дойде реда.
Разбира се има много други важни аспекти в кендо. Например, всички знаят колко важен е рейхо или етикетът, но малко хора му обръщат дължимото внимание. Правилният етикет е неразривна част от вашата тренировка и първото условие, което трябва да се изпълни за да сте успешни в изпитите.
Друг такъв аспект е шикаке-уаза или способността да атакуваме. Несъмнено е много важно да знаем как да се възползваме от атаките на противника и да го предизвикаме, но е необходимо да можем да правим ипони, когато поискаме. Това е разбирането, на което се уповава моето кендо. Далеч съм от мисълта да налагам моето мнение, но това е начина, по който аз правя нещата. Призовавам всички, които мислят да се явяват на изпити за 6-ти, 7-ми и 8-ми дан да тренират усърдно и да развият собствен правилен стил кендо.
За да обобщим основните точки в тази статия. Учете какво е шин. Учете какво е ки. Тренирайте с цялата отдаденост и сили, които имате. Стремете се да направите още един ипон, но се постарайте да отбележите и първата точка. В кейко няма значение дали са ви ударили 50 или 100 пъти. Важно е да продължите да тренирате с цялото си сърце. Ако може да постигнете това, тогава ще изградите нещо повече от кендото в стил „око за око“, което наблюдаваме в днешно време.
Дан степените не са нещо, което ви чака просто защото са изминали необходимите години. Трябва да тренирате тежко и усърдно за да се изкачите на следващото стъпало. Няма смисъл от съветите на сенсеите, ако не сте готови да ги следвате. Бъдете критични към себе си и не приемайте нищо за даденост. Действията говорят по-силно от думите или намеренията. Опитвайте и ако не се получи, продължавайте да опитвате отново и отново. Имайте вяра в тази методика и тренирайте тежко.
Статия от списание Кендо Джидай, февруари 2002
