Аоки Хикото (Ханши, 8-ми дан) е роден през 1937 г. в префектура Оита. След като се дипломира в местния университет започва работа в полицията на Оита, където се пенсионира през 1996 г. През състезателната си кариера участва успешно в различни полицейски шампионати, общояпонския шампионат и др. Служи на различни длъжности в местната федерация и е почетен шихан на полицията в Оита. Защитава 8-ми дан през 1987 г., а през 1995 му е присъдена титлата Ханши.
Способни ли сте да развиете пълния си потенциал?
Бих искал да започна най-напред с начина, по който трябва да се държите по време на изпитите за дан степени. Целта на изпита е да определи на какво ниво се намирате в момента. Няма обаче гаранция, че изпитващите ще видят всичко, на което сте способни и затова дори хора, които притежават необходимите умения често биват скъсани. Обратно, някои, които не са толкова добри понякога преминават изпита. Това е така, защото не винаги решаващия фактор са уменията. Практикуващият кендо трябва да се бори с постоянство, докато не постигне успех.
Успешния кандидат трябва да бъде достатъчно силен за сътоветното ниво и да излъчва достолепно благородство. Тези, които не успяват трябва да продължат в обучението си, докато не успеят. В този смисъл изпитите предоставят чудесна възможност за развитие на нашето кендо. Изпитите разкриват истинската дълбочина на кендо и в процеса на тежките тренировки практикуващия калява своята воля и прочиства кендото си. Ето защо за да преминем успешно даден изпит, ние трябва да развием пълния си потенциал.
Всеки, които има късмета да тренира в подходящите условия ще получи съвети и напътствия от своите учители или семпаи. В зависимост от това с какво се занимават или къде се намират не всички имат възможността да тренират при такива условия. Предполагам, че повечето хора са така. Ето защото за такива хора е важно да изстискат максимума от себе си.
Кейко не се изчерпва само със това да сложим богу и да ударим опонента. Кейко означава твърдо намерение да покажем на какво сме способни и да подобрим всички аспекти от кендото ни тук и сега и да ги приложим на практика. Това може да наложи допълнително занимания, като субири, тичане, четене на специализирана литература и т.н. За това се изисква вяра, че ще подобрим максимума, на който сме способни и, че няма да пестим сили и воля за да достигнем следващото ниво. Ако тренираме с такава нагалса кендо безвъзвратно ще стане част от нашия живот. Ще бъдете в състояние да преодолявате различни трудности, например в работата, а това от своя страна ще допринася и за вашето кендо.
„Семе с ки, семе с меча и семе с тялото“
Като следваща точка искам да подчертая трите основни момента, които ще подсигурят успешното полагане на изпита. Няма нужда да казваме, че трябва покажете, че сте по-добър от опонента ви за да вземете изпита. За да стане това трябва да му отбележите ипон. Дори всичко друго да е наред, ако не направите ипон няма да вземете изпита. Ипонът се ражда от вашето семе (натиск), таме (изчакване) и как реагирате на открития шанс. Използвайте вашето ки, меч и тяло за да притискате противника със завършено семе. Консолидацията на тези три вида семе се нарична санкьо-ичи (три в едно).
И така, какво е семе с ки? Казват, че в тялото ни циркулира вътрешна енергия наречена ки. Сковаността в раменете ви ще изчезне, ако се концентрирате върху хара, сякаш изпълвате балон под пъпа. Казано иначе, когато сте в камае горната част на тялото трябва да е празна, а долната пълна и в това състояние трябва да оказвате натиск върху противника.
Старите сенсеи казват, че ако стискаме цука твърде силно, нашето ки няма да се пренесе на върха на меча. Трябва да се стремите ки да се надигне в тялото ви от хара, да премине през киай и в крайна сметка да се пренесе на кенсен. Също като дълбок и гръмовен рев на лъв, киай трябва да идва отвътре. Има поговорка, която гласи „ме ни моно уо мисеру“ или буквално преведено покажи нещо ново. Това означава да дадем на някого урок или нещо, което не е виждал. Този стремеж е в основата на всяко съревнование или двубой. Да се възползваме от шанс или проявена слабост изисква пълно задълбочаване в оценката ни за опонента. След като сте показали семе с ки, трябва да демонстрирате и пълна отдаденост в атаката (сутеми) т.е. да не сте покварени от желанието за победа или загуба или да ударите, но същевременно да не бъдете ударен. Трябва да преодолеете тези чувства, в противен случай кендото ви ще бъде проядено от шансове.
Какво е семе с меча? Това означава да притискаме с върха на меча (кенсен или кисаки). Стара поговорка гласи „Дали ще живееш или умреш се решава на около 9 см от кисаки“. Известнтите майстори на меча от миналото са осъзнавали огромното значение на кенсен. Например Терада Мунеари казвал „Кенсен трябва да бълва огън“. Подобно на него, според Ширай Тору „Кенсен трябва да се издължава с огнен кръг“, а Ямаока Тешу казвал, че „Кенсен постепенно трябва да става по-голям и по-голям“ и „Кисаки трябва да носи меча и да нанася ударите. Ако в края на меча има ки, то е способно да го движи“ . Спред тези предания кенсен предопределя изхода от двубоя. Как да използваме кенсен в семе? Дръжете кенсен в центъра на противника. Семе, при което кенсен сменя посоката си прави впечатление. Камае на противника ще отслабне ако китките ви са гъвкави и кенсен се движи нагоре, надолу, наляво и надясно. Това се нарича семе хаппо или осемте посоки на семе. Надделейте над камае на противника като извивате, натискате, обръщате или удряте неговя кенсен към земята. Създавайте си шанс само със семе. Например, ако съсредоточите семе към коте, противника ще се опита да го защити и това ще доведе до шанс за мен. Чрез семе можем да принудим опонента да отстъпи назад или да блокира удара, вместо да направи техника. Това също е чудесен шанс и пример за семе с меча.
Как да притискаме с тялото? Когато скъсите дистанцията, съвсем логично противника ви ще сметне, че ще атакувате, но без да знае кога точно. Ако действията по атакуването и защитата на дистанцията маай се сравнят, например с атака на замък, момента в който двата киисаки влязат в съприкосновение може да се оприличи с инвазията на външния ров с вода. Трябва да преминете през рова, сражавайки се за портите (ръцете на опонента). Ако развалите неговото камае, тогава може да атакувате и главната кула на замъка (мен на противника). Тази битка се води с цялото тяло.
Харигая Секуин ни е оставил следния урок: „По принцип ако искате да атакувате някого с меч, трябва да се приближите на подходяща дистанция. Когато я достигнете нанасяте удар. Ако сте твърде близо пак атакувате, няма какво толкова да мислите при това положение.“
За да атакувате, първо трябва да достигнете необходимата дистанция. Дори леко да се приближите, противника ви вече ще е принуден да се коригира. Това е преломния момент за атака и е много важно да вземем инициативата и да пробием. Точно тук краката имат водеща роля. Десният крак леко пристъпва към противника, но левия рязко го следва. Семе с тялото, всъщност се изпълнява с краката.
Атакувате ли когато трябва?
Що се отняся до таме, ако нямате достатъчно от него значи сте твърде нетърпеливи (киой). Ако пък имате много таме значи сте статични (ицуки). Няма строго определена продължителност на таме. То е някъде там между киой и ицуки. На това ме научи един от моите учители Окада Шигемаса (Ханши, 8-ми дан). Да имаш таме означава едновременно да си търпелив, но и непредвидим. Ако правите семе със санкьо-ичи, противникът ще е готов за атака от ваша страна. Тогава ще бъдете блокиран или контраатакуван. Затова трябва да имате едновременно семе и таме, чакайки противника да реагира, да надграждате напрежението и да избухнете в атака. Това означава да атакувате когато трябва. Чрез таме ще проучите кога е най-подходящо да атакувате. Този момент се нарича ки, също като енергията ки, но се изписва по различен начин. Той се ражда от колебане, промяна в ума, тялото или техниката на опонента. Тук искам да щриховам някои моменти, които хвърлят светлина върху ки или секка но ки (момента, когато кремъкът хвърля искри). Когато имате силен киай и сте напълно съсредоточени ще се в състояние да победите в момента, в който се отвори шанс т.е. колкото по-кратък е момента между удара на кремъка и искрата. Чиба Шусаку предава за „тсуийьо но курай“ (росата, която се стича от листо): „Росата по листата пада в момента, в който пипнете клона. По същия начин в изкуството на кенджуцу трябва да сте готови да се хвърлите в момента, в който усетите движение в противниковия ум, техника или тяло“. Ямаока Тешу учи за „шинсей но шо“ (истинска победа) или, че победата е възможна тогава, когато позволим на противника да атакува: „Когато двама души се изправят един срещу друг с меч в ръка, всеки един иска да разсече другия. Затова превъзмогнете това чувство и позволете на противника да попадне в плен на изкушението да атакува и когато го направи, изпозлвайте тази възможност за да го изпреварите. Това е истинската победа“.
