Няма да се преувеличено ако кажем, че екипировката в Кендо е може би едно от най-важните неща не само в чисто практически, но и дори в духовен аспект. Тя служи за предпазване от контузии и наранявания, благодарение на което всеки може да тренира пълноценно нанасяйки удари, да тества научено на практика. Без екипировката, съвременното Кендо не би имало същия облик и тренировките биха протичали по съвсем различен начин. В духовен аспект екипировката е част от нас, което означава, че е и част от нашето Кендо. Сенсеите казват, че екипировката няма нужда да е скъпа, а спретната и добре поддържана. Приема се, че немарливостта към екипировката е немарливост и към собственотo Кендо. Затова е необходимо да имаме основни познания за екипировката, за да знаем как да я подбираме, поддържаме, ремонтираме и изобщо за да разширим кендо мирогледа си. Kendo.bg старитра серии от подробни статии, които имат за цел да обхванат колкото се може повече по темата за отделните части на богу и шинай. Пожелаваме ви приятно четене!
Замислете се какво би било съвременното кендо без шинай такъв, какъвто го познаваме днес. Също така се замислете какво значение отдавате на вашият собствен шинай. Макар и да няма почти нищо общо със стоманения катана или нихон-то, шинай живее благодарение на наследството на истинските мечове така, както кендо е внук на много от традиционните кенджуцу школи – рюха. Всички знаем за значението на меча в ерата на феодална Япония, когато самурайската класа е властвала не само във военен, но и в културно-политически аспект. Мечът бил „душата на самурая“. Той бил средство за защита, нападение, извор на философия, носител на благородството на майстора и самурая. Макар и съвременният шинай да е средство за защита и нападение само в доджо и то със съвсем безкористни цели, отношението ни към него не би трябвало да се различава особено от това, което са имали самураите към катана. Това е така, защото макар и формата да се е променила, съдържанието остава едно и също.
Етимологията на думата шинай не е проста и за произхода й няма установен консенсус. На японски думата се изписва с две канджи – 竹刀, чието значение бамбуков меч няма общо с произнасянето на думата. Едната от теориите е ,че коренът е в шинау 撓う, което означава „огъвам“.
1. История на шинай
Историята на шинай не е толкова кратка, колкото очаквате. Тя не води началото си от периода Мейджи, когато обучението в изкуството на боя с меч престава да бъде привилегия на самурайската класа, а се корени далеч по-назад.
По-време на първите шогунати, както и във времената на децентрализирания феодализъм, който властва непосредствено преди да се установи последния шогунат на Токугава, изкуството на боя с меч е било забулено в мистика, което е било в пълен контраст с периода Едо, когато школите са множали, а кенджуцу постепенно се комерсиализирало. В тази ера на междуособици борвенето с меч било практическа необходимост, а за систематизирането на различните техники в течения или школи имат заслуга шогуните Ашикага, които осъзнали необходимостта от педагогически установени методи за подготовка на техните войни. Легендарният основател на Теншин Шоден Катори Шинто Рю, Изаса Йенао првлякъл вниманието на осмия шогун от династията Ашикага – Йошимаса, който го поканил да стане придворен учител. Постепенно се зародили различни техники/форми, които се систематизирали, заучавали и повтаряли. Съществувало обаче чисто практическо ограничение – техниките могли да се прилагат на практика само на бойното поле, а не и в обучението. За да се избегнат наранявания или смърт практикуващите трябвало да тренират индивидуално или в пълно бойно снаражение. Постепенно в обучението се утвърдили дървените мечове – бокуто. Те обаче също били истинско смъртоносно оръжие в ръцете на опитни бойци и не рядко в тренировките имало сериозни наранявания. Нуждата от заместител на бокуто била все по-често осезаема.
Паметникът на Комиидзуми Нобутсуна (1508-1577), който държи фукуро шинай. Маебаши, префектура Гунма, Япония.
Съществен принос за появата на първите тренировъчни мечове има друг легендарен владетел на изкуството на боя с меч – Комиидзуми Нобутсуна, пълководец от ерата Сенгоку джидай и основател на един от колосите в кенджуцу Шинкаге рю. Според легендата Нобутсуна често пътувал със своите най-приближени ученици из цялата страна за да тестват уменията си срещу други школи. Тази практика била много разпространена и бил един от начините практикуващите кенджуцу да тестват уменията си чрез нови изпитания. По време на дългите пътувания мечовете обаче били изложени на влиянието на природата. Студ, сняг, дъжд, кал, влага – всичко това било пагубно за стоманата и дървото. За да предпази мечовете на Нобутсуна му хрумнало да направи допълнителна кожена ножница – сая, която да предпазва мечовете. Не след дълго се установило, че дебелата кожа не само предпазвала мечовете, но и омекотявала ударите. Ако мечът се изработвал от бамбук, а не дъб или бук, това позволявало още по-голяма свобода. Така се редил фукуро-шинай. Учениците вече не трябвало да спират ударите си или нарочно да ги нанасят с по-малка сила. Открили се нови хоризонти в обучението по кенджуцу. Подобно и на самите техники (всяка школа имала свои собствени такива и типично камае), скоро се появили и различни фукуро-шинай.
Шинкаге-рю използвали Хикихада шинай, който бил обвит в кожа изцяло, без дръжката, като кожата била покрита с тъмно червен лак.
Татсуми-рю покривали с кожа целя меч и дори добавили и кожена цуба. Джикишин каге рю пък обвивали с кожа само половината шинай.
Няма категорични данни кога точно се появява шинай в съвременният му вид, но той възниква по естествен път. Например, нуждата от нанасяне на пробождащи удари родила четирите пластини за да бъде шинай по-гъвкав и да не чупи. Използването на кожа само в цука и накрая на пластините пък правила шинай значително по-лек.
2. Производство на шинай
Няма да преувеличим, ако кажем, че направата на един качествен шинай по традиционен метод изисква не по-малко майсторство, усилие и време от изработката на чифт коте или мен, например. Макар и самата конструкция да не е толкова сложна, истинската тайна се крие в материала и неговата обработка. Процесът започва с правилният подбор на материалите. По правило всеки шинай се прави от един и същ ствол бамбук. Значение има вида на бамбука (ще бъде разгледан в следващата глава) и времето, когато е отсечен, като за най-подходящ сезон се смята зимата. След като четирите парчета бъдат грубо отрязани от кухия ствол на дървото започва и тяхната финна обработка с различни рендета и пили. След това парчетата леко се нагряват или сушат по естествен път и започват да се прегъват на ръка със специален уред за да придобият типичната форма и отново се рендосват и изпилват. Този процес оформя и центъра на тежестта на бъдещия шинай. Най-накрая се оформя цука и парчетата се връзват във формата на вече готов за асемблиране с кожените части шинай. Разбира се, днес много малко шинай се произвеждат по класическия способ, като повечето се правят с машини и почти изцяло автоматизиран процес.
3. Видове шинай
Всички сте забелязали, че на пазара има огромно изобилие от шинай. Дори може да се каже, че няма два еднакви шинай. Заредете се с търпение и средства, защото ще ви отнеме време да откриете идеалния за вас.
Основно шинай се делят 1) според материала и според 2) вида им т.е. формата и центъра на тежестта.
Според материала шинай биват кейчуку и мадаке. Кейчуку е вид бамбук, който вирее в по-топъл климат и болшинството от този материал се доставя от Тайван. Диаметърът му е 7-8 см и фибрите или каналчетата, които са характерни за структурата на бамбука са по-гъсти. Това го прави не толкова гъвкав и сравнително лесен за чупене.
Мадаке е вид бамбук, който традиционно вирее само в Япония на места с по-промeнлив климат. Диаметърът на стъблото е 8-12 см и се отсича между октомври и февруари. Това е възможно най-подходящият вид бамбук за направа на шинай, но за съжаление и най-редкият. Поради това днес почти всички шинай на пазара са направени от кейчику бамбук. Шинай от истински японски мадаке бамбук се намира изключително рядко и може да достигне цена от над 15 000 йени.
Мадаке бамбук (Phyllostachys bambusoides)
Според формата шинай се делят на:
Кото 古刀型 – Кото буквално се превежда „стар меч“. При този вид шинай тежестта е разпределена равномерно по цялата дължина, а самият център е по-близо до върха. Затова кото шинай обикновено изглеждат тънки. Този вид шинай се доближава до баланса на истинска катана и поради това се смята, че употребата му е по-трудна за начинаещи.
Добари 胴張り型 – При добари центърът на тежестта е изместен към средната част на шинай, където бамбукът в видимо по-дебел. По този начин шинай се чувства по-лек и удобен при уаза и състезания.
Джисенгата 実践型 – Джисенгата се превежда като „истинска битка“. По-принцип това е добари шинай, но с по-тънък връх и цука. Това го прави бърз и идеален за състезания.
Чокото 直刀 – Някои производители наричат такъв тип шинай Кото, но с още по-равномерно разпределена тежест.
Кобан 小判 – Най-често това е добари шинай, но с овална, а не кръгла цука. Счита се, че така усещането за движенията и хасуджи се доближават до тези с истински меч.
4. Как да изберем шинай
Както вече споменахме, поради огромното разнообразие на шинай, първоначално ще ни е трудно да сме сигурни, че сме избрали най-подходящия за нас. Освен ако шинай не е изработен от мадаке бамбук и/или по-поръчка, всички шинай обикновено се движат в един и същ ценови диапазон от гледна точка на това, че няма такива фрапантни разлики в цената, както при богу. Разбира се, трябва да имате предвид, че шинай се чупи и е в рамките на нормалното, в зависимост от климата, начина на поддръжка и честотата на тренировките да смените поне няколко шинай през годината. Ето защо дори даден шинай да ви се струва изгоден, имайте предвид, че може да ви се наложи да купите още няколко в близко време. Основно правило е по възможност да закупите шинай директно, а не по-интернет или по каталог. Това може да правите след като вече сте намерили вашия шинай, но до тогава ви съветваме да го пробвате лично. Първоначално може да ви се стори, че няма голяма разлика между няколко вида шинай. Опитайте добре баланса с няколко движения. Имайте предвид, че цялостното ви впечатление може да се промени след като окомплектовате шинай с части или сложите коте. Дължината и дебелината на цука са от решаващо значение за вашето камае и теноучи. Обърнете специално внимание на това. Ако шинай е без части може по-лесно да изберете подходяща дължина на цука, защото дясната ви ръка ще застане естествено на място си. Ако шинай, обаче е окомплектован с части, то тогава ще сте принудени да поставите ръката си спрямо вече сложения вид цукагава. Поради това ви съветваме да пробвате шинай без части. Основно правило е да не купувате стар шинай, защото бамбука изсъхва и съответно лесно се чупи. Попитайте продавача кога е произведен шинай. Поставете върха на шинай на пода и го натиснете. Качествения шинай трябва да се прегъне в областта на цуру, а не към цука. Избягвайте твърде дебели в средната част добари шинаи. Те са допълнително обработвани за да придобият такава неестествена форма и цука е твърде изтънена. Това води до лесното им счупване. И накрая, уверете се, че купувате шинай, който отговаря на минимални стандарти за качество. Всеки такъв шинай трябва да има маркировка SG или SSP. SG е стандарт на японската асоциация за сигурност на потребителските стоки, докато SSP е стандарт на японската асоциация на производителите на будо екипировка и абревиатурата означава Shinai Safety Promotion. Трудно е да се даде предимство на някой от двата стандарта, защото и двата имат за цел да докажат, че продукта който държите в ръцете си е безопасен за неговата специфична употреба и отговаря на стандартите. По-вероятно е шинай да е със SSP маркировка, която е специално за будо, докато SG се използва и за други видове стоки.
5. Размери и стандарти при шинай
В не толкова далечното минало се използвали шинай с най-различна дължина и тежест, според анторпологичните особености на практукуващия. Някой по-едри кендоки сами си изработвали по-дълги шинай (до 160 см!), други по-къси но по-тежки и т.н. Това внасяло не само безпорядък и нечестни предимства, но и заплашвало сигурността на практикуващите. С основен мотив сигурността на практикуващите от 1998 г. всички шинай са строго стандартизирани. Актуалните стандарти са следните:
Позиция на накаюи
Накаюи трябва да е поставено на 1/4 от дължината на целия шинай.
6. Как да поддържаме шинай
Достигнахме до може би най-важната част, а именно поддръжката на шинай. Както споменахме в самото начало немарливостта към шинай е немарливост към собственото ни Кендо и кендото на останалите, защото неподдържания шинай застрашава тяхната сигурност. Отношението ни към шинай издава и цялостното ни отношение към кендо, затова грижите и уважението към меча трябва да са винаги на първо място.
За това колко дълго време ще издържи нашият шинай преди да се счупи са отговорни четири основни фактора: качество на шинай, как сме поддържали шинай, климат и начин, по който нанасяме ударите.
Качество – За качеството говорихме подробно в предишните глави. Нормално е по-качествените шинаи да издържат повече. Имайте предвид обаче, че дори и най-качествения шинай ще се счупи бързо без добра поддръжка, и обратното – живота и на най-обикновения шинай може да се удължи с правилна експлоатация и поддръжка.
Поддръжка – Винаги след тренировка преглеждайте шинай за пукнатини, стърчащи трески, счупвания или въобще всякакви повреди. Никога не пренебрегвайте повреда, колкото и незначителна да ви изгелжда тя и не отлагайте ремонта. Ако има стърчащи трески, разглобете шинай, внимателно ги отстранете и изравнете със ситна шкурка. Имайте предвид, че този ремонт не може да продължава вечно. Ако треските се появяват отново и отново, изшкурването ще изтъни шинай до толкова, че лесно ще се счупи или ще стане твърде лек. Ако видите дълбоки пукнатини, незабавно сменете тази пластина или целия шинай. Счупен или пукнат шинай не може да се залепи. Винаги поддържайте частите на шинай здрави и стегнати. Разхлабените цуру или накаюи са изключително опасни, защото могат да доведат до внезапното разпадане на шинай и съответно тежки наранявания или дори смърт. Старите майстори са били до толкова отдадени в правилното отношение към шинай, че винаги са го разглобявали след тренировка, независимо дали видимо е имало нужда или не. Никога не използвайте шинай с прокъсана сакигава. Съхранявайте шинай на сенчесто и проветриво място. Периодично може да навлажнявате шинай със специално олио. Това ще го предпази от изсъхване и ще удължи живота му. Не използвайте подръчни препарати като парафин, грес, индустриални масла и т.н. Може да използвате восък, вазелин или масло на растителна основа.
Климат – Климатът е от съществено значение за запазване качествата на бамбука. Най-голямо влияние оказват величините влажност и температурата на въздуха. През зимата, когато температурата и влажността са по-ниски, шинай трудно се овлажнява по естествен път и има по-голям риск от счупване. През лятото времето е топло, но в България не е толкова влажно, колкото в Япония и затова шинай отново трябва да се поддържа внимателно чрез олио. Не подценявайте този процес. По принцип най-оптималния вариант е да разглобите шинай и да накиснете бамбука изцяло в специално олио. Този процес обаче може да ви изиграе лоша шега ако накиснете твърде много бамбука, защото ще стане по-тежък, а прекомерното количество олио може да проникне до самата сърцевина на дървото и това да доведе до прогниване. Поради това ако възнамерявате да правите подобно нещо най-добре се обърнете към производителя или специалист. Някои хора, които практикуват кендо в страни с умерен или по-сух климат съхраняват шинай в помещения с по-голяма влага. Ефектът от това не е доказан и имайте предвид, че прекомерната влага способства за образуването на различни микробиологични процеси, които могат да навредят на бамбука.
Начин на нанасяне на удари – В крайна сметка колкото и добър шинай да имаме, неправилното нанасяне на ударите в кендо ще се окаже пагубно. Обърнете специално внимание как нанасяте ударите по мен, защото той е единствената част от екипировката, която има метален елемент (мен-гане), който лесно може да счупи шинай. Ако удряте по мен-гане, а не по мен-бутон, това води до две фатални последствия за шинай. Първо, ще счупите пластината от противоположната страна на цуру и ще прокъсате сакигава. Второ, в момента на удара шинай няма да се огъне като дъга, а в две части – малко пред накаюи и малко след цуба. По този начин бамбука понася по-голямо натоварване и съответно лесно ще се счупи и/или пластините ще се разместят.
Подробно графично ръководство как да сменяме и вързваме различните части на шинай може да намерите ТУК.
