Общояпонските първенства (III част)

Доминацията на джодан и младите кенши. Бумът на кендо е съпроводен с критики (от XVII до XXIV издание на турнира)

В рубрика: История

История на Общояпонските първенства по кендо
(статия на сп. „Кендо Ниппон“ от бр.11 1994г. Възрастта на участниците е дадена за конкретния исторически момент. Част от информацията не е актуална.)

III част

Доминацията на джодан и младите кенши. Бумът на кендо е съпроводен с критики

(от XVII до XXIV издание на турнира)

През 1969г. Чиба Масаши печели втората си общояпонска титла. Подобно на предния път, когато става първенец, на следващата година той отново отива на финал и е на крачка от първия в историята дубъл, но е победен от своя семпай от Кейшичьо – Накамура Такеши (29-годишен).

1970 е годината, в която първенството излъчва първият шампион-студент. Това е Кавадзое Тецуо, който тогава още следва в университета „Кокушикан“.  На финала той се изправя срещу Саяма Харуо в дуел на двама джодан кенши. Саяма отбелязва пръв, но Кавадзое изравнява.  Мачът придобива странна развръзка след като Саяма е наказан за трето поредно хансоку за излизане от шиай-джо и съответно загубва.

Изданието на първенството през 1972г. среща на финала двама фаворити на публиката – Чиба Масаши и Кавадзое Тецуо. Всички погледи са приковани към мача между двамата джодан шампиони. Срещата продължава над 22 минути, но в крайна сметка Чиба успява да отбележи мен и да достигне до историческата трета общояпонска титла.

През 1973г. първенец става полицаят от преф. Кумамото – Ямада Хиротоку (25-годишен), който побеждава на финала колегата си от Осакската полиция – Арима Мицуо.

На 21-вото издание на първенството е първият от осем години финал на двама състезатели в чюдан. След дълга предпазлива игра от страна и на двамата кенши, Ямада надделява над Арима с иппон коте.

През следващата година пък триумфира учител – Йокоо Ейджи, който е кохай на Кавадзое Тецуо от Кокушикан.

На 23-тото издание на първенството (1975г.) отново блесва Кавадзое, който е редовен претендент за първото място в тези няколко години. На финала побеждава друг свой кохай от Кокушикан – Миядзава Ясунобу и постига втората си общояпонска титла. Следващата година пък първенец е друг възпитаник на същия университет – Мигита Коджиро (23-годишен).

Характерни за този период са успехите на учителите, особено на тези, които са завършили Кокушикан. На този фон ярко изпъква спадането на влиянието на полицаите. През 1975г. в челната осмица има само един служител на реда, а през следващата година нито един представител на тази професия не достига до челната четворка. Това е уникален период на доминация на учителите в историята на Общояпонските първенства по кендо.

Кавадзое Тецуо става шампион веднъж докато е още студент и после още веднъж след четири години. И двата негови финала завършват неочаквано след като на първия противникът му Саяма излиза от шиай-джо общо три пъти, а на втория – опонента му Миядзава си изважда рамото по време на срещата и не може да продължи.

Тези години водят и до нова т.нар. „смяна на поколенията“ в първенството. През 1972г. двадесет и трима от участниците са дебютанти, а на следващото издание – мнозинството от двадесет и деветима състезатели участват за първи път. Това е и период на своеобразен кендо бум, в който бойното изкуство достига до най-високи нива на популярност след края на Втората световна война. Общояпонското първенство, на свой ред, се радва на все по-голяма публика.

Но с идването на 1975г. и нови двадесет и петима дебютанти, средната възраст на участниците рязко спада. Качеството на мачовете на Общояпонското първенство става обект на критика и недоволство от страна на носители на високи степени. Мнозина изтъкват, че първенството е станало прекалено спортно и че мачовете се печелят не със семе и  характерен игрови стил, а с елементарно предугаждане на противниковите движения. Критиците също така смятат, че за понижаващото се качество личи и от големия брой играчи джодан, както и от факта, че млади и неопитни четвърти данове като Кавадзое и Мигита са способни да спечелят.

От гледна точка на правилата, внимание бива оказано на проблема, че в доста от мачовете състезателите използват цубадзериай за да си починат. Бива разклатена и идеята за „отворено първенство“, която е заложена още при основаването му. Смята се, че с по-селективна система ще се повиши качеството на срещите.

През 1975г. са установени и т.нар. „Принципи на кендо“ от Общояпонската федерация, които бележат повратна точка и водят до ревизиране на спортно-състезателния правилник.

Чиба Масаши побеждава в 17-тото и 20-тото издания на Общояпонското първенство и е единственият носител на три титли преди появата на Миядзаки Масахиро.

Превод: Мартин Димитров

XVII Общояпонско първенство (1969г.)Чиба Масаши
XVIII Общояпонско първенство (1970г.)Накамура Такеши
XIX Общояпонско първенство (1971г.)Кавадзое Тецуо
XX Общояпонско първенство (1972г.)Чиба Масаши
XXI Общояпонско първенство (1973г.)Ямада Хиротоку
XXII Общояпонско първенство (1974г.)Йокоо Ейджи
XXIII Общояпонско първенство (1975г.)Кавадзое Тецуо
XXIV Общояпонско първенство (1976г.)Мигита Коджиро
Победители
Търсене