Важните неща за семе

Мацуда Исао (Кьоши, 8-ми дан)

Роден е през 1957 г в преф. Нара. Завършва университета Кокушикан. След завършването се прибира в родния си град, където става учител в местна гимназия. Сред успехите му са 3-то място на Общояпонското първенство по кендо, участие в Световното първенство по кендо, участие на Кокутай, участие на Тодзай тайко тайкай, участие на Тодофукен тайко тайкай, участие на Общояпонското първенство за 8-ми данове. Понастоящем е началник на спортния отдел в общината на гр. Нара.

Значението на натиска и  важността на лявата част на тялото за семе

Японската дума „цумеру“ означава едновременно „да запълниш празнина“ и „да скъсиш дистанцията“. В кендо дистанцията може да се разглежда както в пространствено („маай“), така и във времево измерение („ма“). Днес ще говорим за това как да преодоляваме тези два вида дистанция, притискайки опонента.

Когато скъсяваме дистанцията е важно да предизвикаме у противника появата на една от четирите „болести“ (кьокугиваку – изненада, страх, съмнение, объркване) в кендо. Ако пренебрегнем това и скъсим дистанцията само физически, то техниката ни няма да има резултат. „Ударих, но нямаше иппон“; „Влезнах навътре, но ударът ми беше лек“; „Да бях влезнал още поне половин стъпка…“ Появата на подобни ситуации е свързана не толкова с технически недостатъци, колкото с проблеми на психическата нагласа.

За да предизвикаме изненада, страх, съмнение или объркване в опонента, трябва да прилагаме натиск. Целта ни е чрез него да поставим човека отсреща в безизходна ситуация.

Това, на което искам да наблегна е процеса на „влизане“. Това е ситуация, в която спокойно можем да скъсим дистанцията и да атакуваме.

Как да постигнем умението на „едната допълнителна стъпка“, когато тренираме своето семе?

Преди да поговорим за скъсяването на дистанцията ми се иска да кажа няколко думи за тренировката като цяло. Както казах, това, което хората наричат „скъсяване на дистанцията“ не е просто приближаване в пространството, за да може да ударим.

Ако няма натиск на психическо ниво няма как да скъсим дистанцията в истинския смисъл на думата. Когато говорим за натиск, имаме предвид „семе“, т.е. натиск породен от нашето „ки“. Единственият начин да развиваме тази способност е да мислим за семе в нашата ежедневна тренировка. Само тогава ще можем да влизаме навътре с още една допълнителна стъпка и да удряме.

Не ви ли се е случвало, когато тренирате със сенсей, изведнъж да се усетите притиснати и да се озовете в стената?  На мен ми се е случвало безброй пъти, когато бях млад. Въпреки че всеки път се нахъсвах и се опитвах да пресирам с цялата си сила, въпрос на време бе да се окажа в ъгъла на залата.

В миналото се тренираше предимно в тесни доджо. Не само, че бяха тесни, но и до теб тренират други хора, така че няма никакво място „за бягане“. Така или отиваш напред и получаваш удар, или лека-полека се озоваваш в кьошето. В тази ситуация да се опиташ да противодействаш на натиска, чрез своя собствен натиск, е истинската тренировка за семе.

В днешно време се тренира предимно във физкултурни салони с много пространство. Когато сенсей ни притиска ние имаме накъде да отидем. Това обаче не е истинска тренировка за семе. Затова е важно да тренираме с нагласата да не отстъпваме никога назад.

Спомням си, че отдавна някой ми даде следния съвет: „за да побеждаваш в шиай, трябва да влезнеш в шиайджото на противника“.  Разбира се невъзможно е да притиснем опонента в неговата част на игрището, ако не прилагаме силен вътрешен натиск. Веднъж Ниши-сенсей ми каза: „притискай от позицията на господар“.

Тренировката за семе е на практика тренировка на духа. Както казахме, в миналото повечето доджо са били тесни. Да тренираш за своето семе е също така и никога да не губиш концентрация.

Когато постигнем пълна концентрация заедно с партньора си, тогава можем да опитваме: кой ще започне пръв атаката си, кой ще съумее да притисне другия и т.н. Най-често този, който е притиснат ще атакува без шанс.

Ако тренираме по този начин смятам, че кендо значително се променя. Като мислим винаги по какъв начин да притискаме със семе, по какъв начин да скъсяваме дистанцията, това ще направи заниманията ни още по-интересни.

Скъсяване на дистанцията чрез „влизане“

За да можем притискайки опонента да направим допълнителната стъпка към него е важно да разберем понятието „влизане“. Съществуват три вида: „влизане с духа“, „влизане с меча“ и „влизане с тялото“. Досега ставаше дума за първия вид – натиска с „ки“ или „семе“.

От гледна точка на последователността, първо трябва да влезем с духа, после с меча и накрая с тялото. Казано по друг начин – без първото останалите две не могат да се случат. Ако съумеем да направим и трите, то не само ще можем да скъсим дистанцията в наша полза, но и да печелим със семе и да отвърнем на противниковото семе. В кендо, ако не успеем да отвърнем на натиска, когато сме притиснати и ако не можем да реагираме, когато партньорът „влезе“, със сигурност ще загубим.

Удряне на неподвижен опонент.

Удряне на атакуващ опонент.

За да можем да „влизаме“ с меча и с тялото има едно задължително условие и то е, да не изпускаме централната линия с нашия кенсен. Важно е да не натискаме прекалено много с шиная и да не започваме каквито и да е действия сляпо и от само себе си. Също така, вдигането на левия юмрук в името на защитата е свидетелство за липсата на концентрация, така че трябва да се стремим да избягваме подобни движения.

Ако приложим правилно трита вида „влизане“ нашият партньор, или ще се окаже в безизходица и ще атакува, или ще спре и ще стане неподвижна мишена за нас. Да се стремим сами да можем създаваме подобна ситуация  е цел, на която си заслужава да посветим усилията си.

Влизане използвайки лявата част на тялото

В моята собствена тренировка аз се стремя да притискам партньора си постепенно и когато той спре, да ударя. Това е моят стил.

Притискайки неизменно трябва да сме готови да направим стопроцентова атака, когато дойде нашият шанс – когато той спре или реши да атакува. Тук по-правилно е да кажем, не че скъсяваме дистанцията, а че улавяме точния момент или „ма“.  Трябва да се стремим да атакуваме, когато на нас ни е близко, а на него му е далеч.

Когато искаме да „си нагласим“ опонента, трябва да прилагаме натиск. Аз лично обръщам внимание на левия крак. Преди, когато се опитвах да пресирам и да скъсявам дистанцията, работех само с десния крак, а левият оставаше сравнително неподвижен. Така силата ми се концентрираше върху неговия шинай и като цяло имах чувството, че прилагам натиск само с горната част на тялото си. Мисля, че това беше причината да не мога да накарам партньора си да почувства моето семе.

Затова започнах да обръщам внимание и на левия крак – да го придвижвам напред, ако ще и само на сантиметър.  Така усетих, че енергията от цялото ми тяло може да се предава и да въздейства на опонента. В тренировката за „влизане“ много е важно да си представяме ролята на шидачи от трета ката, където ученикът трябва със силен дух, бързо да затвори дистанцията.

Прилагане на семе с цялото тяло мислейки за левия крак

Използвайки лявата част на тялото като опора, придвижваме таза паралелно на пода и без загуба на баланс

Прилагане на семе и атака в точния момент

Да приложим семе, да „нагласим“ опонента си и когато той няма накъде да бяга, да го ударим. Това е идеалната поредица от действия. Когато човек е в поставен в безизходна ситуация, като правило, той или спира на място или атакува неподготвен. Трябва да можем да се възползваме от тези два шанса.

Когато прилагаме семе, притискаме постепенно. По принцип, ако използваме големи движения ще предупредим противника си за опасността, затова трябва да се стремим да използваме доколкото е възможно ситни стъпчици. Разбира се, според ситуацията има случаи, в които можем да влезем рязко и да ударим докато опонента е изненадан.

Когато сме притискали постепенно и партньорът спре на място – тогава е един от идеалните шансове за мен-учи. Влезнем ли с една допълнителна стъпка, трябва да следим за признаци, че той е „заспал“. Един от най-очевидните е когато той постави лявата си пета на пода. От подобна позиция той не може да отиде назад и въобще много трудно може да реагира на каквото и да е било. Именно затова трябва да мислим и ние самите да не изпадаме в подобна ситуация. След нашето „влизане“, ако върхът му се вдигне нагоре – имаме шанс за коте, ако се „отвори“ настрани – имаме шанс за цуки.

За да ударим, когато партньора атакува трябва да му създадем шанс, така че той да реши да се хвърли в атака. След като сме приложили семе и сме го „нагласили“, необходимо е лекичко да отслабим натиска, така че той да си помисли: „ето го моят шанс“.

Разбира се, когато се стремим към ооджи-уаза, в никакъв случай не трябва да чакаме, а напротив, трябва да сме дори по-активни от опонента и да сме притиснали първи. По този начин ние ще сме взели инициативата и ще можем да отвърнем на атаката във всеки един момент.

Можем да дадем следния пример за поредност на действията: прилагаме семе; опонентът отстъпва; влизаме още малко напред със семе „показвайки“ нашия мен;  опонентът получава илюзията, че има шанс и атакува; ние поемаме атаката му с омоте шиноги и стъпвайки наляво удряме каеши-мен. Същото може да се използва и за каеши-до. За до има и друг начин – да приложим сила натискайки неговия шинай поканвайки го да атакува мен.

В кендо или ние ще „влезнем“ към опонента или той ще „влезе“ към нас. Или ние ще го притиснем или той нас. В битката за надмощие на „ки“ успява да надделее единият от двамата. Да създадем пролука в концентрацията на противника или да го поставим в положение удобно за нас – това е целта на тренировката. Ако се стремим към идеалния иппон напредъкът няма да закъснее.

Мен учи. Чрез семе принуждавам опонента да спре на място. В момента, когато той стане неподвижен удряме.

Дебана мен. Удряме, когато опонентът реши да атакува. Важното тук е да му създадем илюзията, че има шанс така че той да атакува инстинктивно.

Мен-каеши-до. Удряме след като сме „поканили“ опонента. Важно е да не чакаме. Стремим се да издържим до последно предизвиквайки го и накрая да ударим рязко.

Мен-каеши-мен. Удряме след като сме „поканили“ опонента. Създаваме му илюзията, че има шанс и когато той атакува заедно с каеши стъпваме наляво. Тук особено важен е балансът на тежестта.

Превод от японски: Мартин Димитров