Привличането на будо
Будо навярно притежава универсална притегателна сила съдейки по огромната популярност, на която се радва по целия свят.
Будо като начин за развитие
Будо навярно притежава универсална притегателна сила съдейки по огромната популярност, на която се радва по целия свят. Очарованието на будо най-ясно се усеща в момента на удрянето, мушкането, ритането, хвърлянето или захващането необходимо за отбелязване на трудно-уловимия иппон – окончателната победа над противника.
Контрастът между лекото напрежение преди тренировка и състоянието на въодушевление след нея е изключително приятен и ни изпълва със сила. Думите на окуражаване и съветите от нашите тренировъчни партньори и учители след тежка тренировка, както и многото приятелства които правим, допълнително допринасят към чара на будо.
Ако практикуваме будо на улицата най-вероятно бихме били арестувани. Извън доджо, този тип дейност би била разглеждана като агресивно поведение. Но в залата, и тези, които удрят, и тези които получават ударите, се отнасят с уважение и благодарност един към друг.
Колкото по-добър става един човек в това да побеждава противниците си, за толкова по голям майстор се счита. Това е малко странно положение на нещата, тъй като в действителност, линията е много тънка между това, което представлява насилие и будо. Защо тогава будо е толкова харесвано?
В доджо, практикуващите използват агресивни атаки с цел да подобрят техниката си. Чрез този процес, ученикът едновременно натрупва знания и умения, които са приложими във всекидневието. Култивирано в Япония в течение на много векове, будо има забележителното качество да учи хората на постоянство и психическа издръжливост . То е един вид катализатор за промените в живота на хората и ни дава силата да продължаваме напред.
Универсалното привличане на будо
Японската будо академия ( Нихон будо гаккай) организира няколко симпозиума посветени на изследването на значението на будо в модерната епоха. Вторият от тези симпозиуми през 2005г. беше озаглавен „Какво очакват да намерят чужденците в будо”. Не-японци практикуващи джудо, нагината, каратедо, кендо и кюдо изнесоха презентации относно това, което ги привлича в будо. Ето някои от коментарите:
„Много неща могат да бъдат научени от джудо…”; „Практикуването на кендо ме учи за моите слабости и силни страни, както и за личността ми като цяло. Също така ме учи, че мога да постигна всяка цел, която си поставя стига да съм постоянен…”; „Най-хубавото нещо в кюдо е, че няма край. Учи ме да продължавам да изследвам. Кюдо е нещо, което трябва да се изживее и не може да бъде описано с думи…”; „Преодолявайки болката в тренировките по каратедо се уча не само да давам всичко от себе си, но и да бъда умерен в живота си и да се стремя към баланс…”
Последният от коментиралите беше изследователят на будо д-р Алекс Бенет, който направи следните наблюдения относно своя опит:
„Смятам, че будо е път за себе-опознаване. Той е като своеобразен барометър за живота. Никога не знаеш срещу кого ще застанеш. Противникът ти може да бъде голям и силен, или много техничен, може да бъде млад или стар, мъж или жена. Тренировката е като емоционално увеселително влакче. Възможно е да си изненадан, уплашен, уверен, ядосан и дори арогантен в процеса на една единствена тренировка… Но целта на тренирането е да се научиш да си спокоен и непоклатим, независимо срещу кого се изправяш и независимо какво се случва. Тренираш за да развиеш непоклатимо състояние на духа и тяло, което може да се адаптира към всички ситуации.
Извън доджо, когато взаимодействам с други хора и се изправям пред някакъв проблем, винаги се опитвам да мисля как може да бъде разрешен той от перспективата на будо. То служи като моя пътеводна светлина. Моята цел практикувайки будо е да изградя силен и спокоен дух и здраво тяло, които ще ми позволят да живея един пълноценен живот и да умра без да съжалявам за нищо, когато му дойде времето. Това е, което аз търся в будо. Една от основните разлики между бойните изкуства и останалите спортове е , че при будо тренировките могат да започнат от детството и да продължат през старите години, та дори и до последния ден от нашия живот…”
Експозето на д-р Бенет ясно изразява как будо служи за катализатор на промяната в живота. Той също така направи следните коментари относно промяната в неговите представи за будо.
„В началото, започнах да се занимавам с бойни изкуства в гимназията единствено поради интерес от японската култура. След като продължих известно време, будо придоби повече и повече важност в моя живот. Всъщност, не е преувеличено да кажа, че то се е превърнало в моя религия.”
Д-р Бенет също така отбеляза, че тази представа не е уникална само за самия него и че много не-японци прибягват към тренировките по будо като един вид „духовно пътешествие”. „Някои хора виждат будо като алтернатива, или най-малко като добавка, към основните религии, тъй като то представлява за тях утеха и духовна сигурност.”
„Шин-ги-тай” и „Иппон”
Кое кара хората да се заемат с будо толкова сериозно? Кое е това, което ни привлича и задържа нашия интерес? Всеки човек си има свой отговор на този въпрос, но има и някои общи неща. Едно изследване на статии и интервюта на практикуващи бойни изкуства разкрива, че съществува духовна динамика различна от тази на практикуващите други спортове.
Голяма част гледат на будо, като на едно безкрайно начинание, в което търсят личностно усъвършенстване чрез тежки тренировки. Това е едно сериозно начинание и затова използваният глагол трябва да бъде „практикувам” или „изучавам”, а не „играя”. Нюансът е различен от другите видове физическа култура. Да се впуснеш в кейко (тренировка) означава да овладееш дадена техника чрез многократно повторение и да издържиш тежките упражнения. „Да играеш” се използва често при спортовете и обозначава известна степен на забавление. Но в будо ударението е върху постоянството, което е необходимо за да се постигне „по-високо ниво на човечност” и затова е неправилно да се каже „Аз играя будо”.
Може би привличането на будо лежи в неподправеното чувство на задоволство, което изпитваме, когато продължаваме на всяка цена и преминаваме собствените си граници. Неописуемата радост, която изпитваме след като сме отбелязали иппон е също допринасящ фактор. Дори този, който получава сполучливия удар получава чувство на възхищение и задоволство. Няма срам и лоши чувства в това да загубиш. Дори публиката изпитва приятно чувство, когато види хубав иппон, също както ако наблюдава произведение на изкуството.
Някой хора стават доста пленени от будо, след като са отбелязали перфектен иппон, роден от сливането на дух, техника и тяло (шин-ги-тай). Въпреки че това не се постига лесно, то стои винаги като цел в нашето съзнание.
Практикуващите са постоянно наясно за важността на „таме” („натрупването” на духа) и „суте” (отприщването му) в процеса на осъществяване на атака. Това означава да концентрираме духа и да атакуваме без никакво колебание, без да се поддаваме на натиска на опонента. Не трябва да има отстъпване или спад на желанието след като атаката е започната. Тя трябва да бъде реализиране с тотална отдаденост на душата и тялото. Този вид тренировка не може да бъде постигната от сам човек – добър тренировъчен партньор е изключително важен за процеса.
В кейко, ние се изправяме срещу опонента лице-в-лице, както с тялото, така и с духа. След това трябва да окажем натиск, без мисъл за отстъпване. Връзката между двамата опоненти изисква абсолютна концентрация и желание за атака с цялата същност. Не трябва да има сковаващи мисли. Всички тези фактори трябва да са налице за отбелязване на перфектния иппон.
Един майстор по кендо веднъж казал на учениците си по време на тренировка: „Не отстъпвайте…Това не е шанс за атака, затова не атакувайте…Не стойте на едно място…” Но какво, тогава, трябва да правим? Тайната на будо е да възпитаме у себе си умението да превърнем натиска на опонента в своя собствена сила. Практикуващия будо постоянно използва процеса на опита и грешката в своя път за самоусъвършенстване и неусетно научава много неща за другите хора, за обществото, за природата и най-вече – за себе си.
Заключение
Будо е портал към едно изключително мащабно духовно израстване. Човек може почти да се докосне до воини от минали столетия чрез тренирането на ката. Но ако съзнанието е затворено за нови възможности, порталът ще бъде също затворен. Поколения от наши предци са пазили традициите на будо с живота си, превръщайки го в част от съвременната култура, която съчетава в себе си ,и светлината, и тъмнината. Произлизайки от серия от техники за убиване, будо днес предизвиква в нас желание за живот. Това е, според мен, най-голямото привличане на будо. При брой от около 50 милиона практикуващи будо в целия свят, все повече хора търсят по-дълбокото значение на бойните изкуства. Истинската стойност и истинското привличане на будо, може би ще ни бъдат разкрити в друга светлина в бъдещето, когато то се превърне в една наистина универсална култура.
