Цуки

Идеалният “цуки” се явява следствие на подчинение на противника със силно “семе” и се изпълнява естествено и без никаква мисъл при появяването на първа възможност.

Наблюдавам съвременното състояние на Кендо и виждам, че му липсва нещо много важно – пренебрегва се превземането и защитата на центъра (сейчусен). А това е основно понятие в Кендо, т.е. това е онзи момент, в който се създава каналът за връзката между вас и противника. Според мен обаче много кендоки избягват тази връзка и предпочитат да провеждат атаките “колкото да има атака”. Тяхното Кендо залага единствено на скоростта и на постоянното повторение на удари дотогава, докато не започнат да правят ипони. Такъв стил Кендо обаче рано или късно е обречен на провал, особено ако физическата подготовка на състезателя се влоши. Концентрацията върху сейчусен-кендо, т.е. върху изкуството да завземеш централната линия на противника и едновременно да защитиш своя център, това е тайната на несъкрошимото Кендо.

Този вид Кендо е много интензивен и много по-труден, отколкото онова Кендо, смятащо, че най-важна е спечелената точка. С други думи, атаката срещу центъра на противника, защитата на собствения център, както и постоянният натиск върху противника с цел мигновена атака (ако се появи пробив в защитата му), превръща Кендо в истински двубой между двама души. Тази интензивност, за разлика от безмислените случайни атаки, представлява жизнено важния аспект на Кендо. Но за съжаление й се обръща малко внимание. Няма да бъде преувеличено да се каже, че Кендо започва и завършва с борбата за центъра. Много прийоми се основават върху тази борба, един от най-важните сред които е цуки, остър удар в гърлото, който трябва да се отработва много внимателно.

Гърлото е едно от най-уязвимите места на нашето тяло. цуки е най-страшната атака за кендока и има най-силно психическо разрушително въздействие върху противника. Нищо не причинява по-деморализиращо въздействие върху кендоиста от по-високо ниво, отколкото успешен цуки. Разбира се, мен също има съществен ефект, но все пак цуки е още по-съкрушителен. цуки е най-решителният и най-разрушителният от всички удари. Независимо от това, колко пъти ще проведете успешни атаки, след като са ви направили цуки у вас винаги ще има едно неприятно чувство.

Физическите възможности на човека с възрастта неизбежно се влошават и се появява разлика между това, което той иска да направи и което може да направи. Чак тогава повечето от хората осъзнават важността от удържането на центъра. В тази връзка трябва да се спомене и един от потенциалните недостатъци на цуки. Имам предвид мукае-цуки – преднамереното, нарочното провеждане на пробождащ удар в гърлото на противника в момента, когато той е пристъпил към атаката си. Това не може да бъде наречено добър прийом, а по-скоро свидетелства за неспособност да се избяга от атака или да се проведе контраатака, след което остава един-единствен вариант – да се опиташ да защитиш центъра с надеждата да разрушиш атаката на противника.

Многи кендоки погрешно смятат, че щом техният кенсен е уцелил цуки-даре, то те не са загубили. Кобо-ичи е концепция, която предполага неразривната връзка на нападението и защитата и подчертава важността на постоянната умствена и физическа готовност да защитиш себе си от възможната контраатака на противника, готвейки се за атака и в готовност за контраатака, отбранявайки се от атаката на противника. Мукае-цуки обаче не попада в тази категория, там защитата и атаката ясно са отделени една от друга. А това не е идеалът на Кендо. Използването на този прийом за методически цели – да нанесеш пълно поражение на противника и да му покажеш, че той не контролира центъра е допустимо. Много погрешно е обаче да използваш този прийом, за да нарушиш добрата атака, въпреки че можеш да си казваш, че това е заради собствената защита. А човекът, срещу когото изпробваш мукае-цуки, едва ли ще изпадне във възторг и ще се постарае достатъчно, за да ви отвърне със същото.

Мисля, ако ще се занимавате с млади кендоки, че е по-добре да ги контраатакувате, използвайки техники като “каеши-ваза” и “суриаге-ваза” и да ги поощрявате да нанасят бързи, но големи удари, отколкото да пресичате всичките им опити в зародиш, като използвате “мукае-цуки”. Именно по този начин трябва да се държи истинският преподавател и това трябва добре да се осмисли от всички инструктори по Кендо. Има хора, които твърдят, че “мукае-цуки” е най-ефективният прийом и широко го използват. Но е съмнително, дали може изобщо да бъде наречен прийом в пълния смисъл на тази дума. И неговото използване несъмнено има много негативен ефект.

Задържането на центъра е жизнено важно в Кендо и е определящ фактор за това как дълго вие, в крайна сметка, можете да се занимавате с Кендо. Другият важен фактор е не просто задържането на центъра, но и това, доколко вие оказвате натиск върху противника с помощта на центъра. За изпълняването на “цуки-ваза” е необходимо да завладеете центъра, да осъществите натиск и в същия миг, когато противникът се поддаде назад и загуби концентрация, да го атакувате. Изпълненият по такъв начин “цуки” е добър урок и за двамата противници. На получилия цуки не му остава нищо друго, освен да каже “Маитта!” и да признае поражението си. Връщайки се към въпроса за “мукае-цуки”, може с голяма вероятност да кажем, че ако той бъде изпълнен силно и пресметнато точно в момента, в който съперникът ви се е готвел да атакува, то със сигурност съперникът ще ви върне “любезността”. И всичко това, по всяка вероятност, ще завърши с твърда и непродуктивна размяна на серия от “цуки”.

Не бих искал да се повтарям, но има още един момент, който искам да отбележа, говорейки за “мукае-цуки”. “Мукае-цуки” е много опасен, ако не и смъртоносен прийом. Например, ако някой успешно ви направи “мен”, то след удара ще има частица от секундата, в която атакуващият ще се отпусне. И проведеният в този миг “мукае-цуки” е много опасен. Едно от положенията на Кендо призовава да се съхранява “заншин” по време на провеждане на удара, вероятно, точно заради провеждането на такъв род контраатаки. Но във всеки случай, на никой инструктор не се разрешава да подлага своите ученици на такава опасност. Има една дзен-фраза, която казва, че дори най-суровата буря и най-жестокият порой рано или късно свършват, а след тях идва ободряващ вятър, който отнася със себе си влагата и мръсотията и вдъхва живот на всичко наоколо. Дзен така обрисува просветлението, което настъпва след самоочистването и освобождаването от суетните желания. Суетните желания преизпълват нашите сърца и затова, може би, отрезвяващата плесница във вид на студен порой е това, което ни е необходимо. Предавайки се на суровия режим на тренировките, ние можем да усетим онзи същия освежаващ вятър, който издухва тлението и аз бих искал да се надявам, че “цuки” също ще изиграе своята роля в този процес. “Цuки” можем да го оприличим на двуостър меч. Той е прекрасен удар за суровите занятия по Кендо, но също така може да бъде използван злонамерено и неправилно. Цуки трябва да се използва за обучение, а не за унищожение.

Аз лично изплозвам “цуки” само в този случай, когато е нарушено “камае” на моя противник и е открит само центърът. С други думи, когато противникът се поддаде на моето “семе”, но затваря (закрива) всички други цели, т.е. напълно губи контрол над центъра. Освен това, аз използвам “цуки” само тогава, когато моят противник губи цялото си желание за съпротива.

Заслужава си инструкторите да правят “цуки” на ученик, който винаги отстъпва назад, за да му дадат да разбере, че той не защитава центъра или за да разбере, че трябва да полага повече усилия. Този прийом трябва да се използва, за да се обърне внимание върху някое слабо място или за придаване на допълнителни сили. “цуки” е много ефективен способ за подчертаване на слабости от всякакъв род. Освен това, ако говорим за развитие на характера, то нападайки към центъра и провеждайки преки фронтални атаки (едновременно с като не позволяваме на противника да прави същото), вие изпълнявате задачата, изискваща постоянно подчертаване и изправяне както на вашите собствени слабости, така и на слабостите на противника, при това не само в състезание по Кендо, но и по отношение на всекидневния живот. Кендо често се представя като средство за укрепване на характера и затова на мен ми се струва, че в този случай работата с центъра трябва да играе основна роля.

Колкото по-силно контролирате центъра, толкова по-зряло може да се смята вашето Кендо. И това ще бъде съпровождано с намаляване на броя излишните движения и с ментално закаляване. Освен всичко друго, контролът върху центъра служи за отправна точка на много прийоми, затова той трябва да бъде отработван отново и отново. Той може да бъде оприличен на слънце, около което се въртят всичките планети на нашата система. Смятам, че в Кендо центърът на “слънчевата система” е хватът на лявата ръка. Ако той е слаб, то вашият стил на Кендо ще бъде много нестабилен. Може да се каже, че лявата ръка отразява състоянието на вашето съзнание. Ако вашата лява ръка минава настрани, това не само означава нарушаване на центъра, но и че вие сте загубили самообладание (объркали сте се) и вече не контролирате ситуацията. В този случай може да се каже, че изходът на двубоя вече е предрешен.

Честно казано на мен не са ми известни упражнения за отработване на “цуки”, подобни на тези, които се използват за отработване на “мен”, “коте” и “до”. Означава ли това, че умението да проведеш “цуки” се появява от само себе си в процеса на тренировките? Мисля, че не. Според мен, за отработването на “цуки” е необходимо значително повече време, отколкото за отработването на другите техники. Защо казвам това? В “цуки” повече отколкото във всички други удари е необходима пълна стабилност на краката и бедрата, готовността им за реакция. Движението напред следва да започва от бедрата и мигновенно да изхвърли напред лявото стъпало, за да проведе “цуки” с цяло тяло. За хората, привикнали да се хвърлят с главата напред в атака в “мен”, това съвсем не е просто за осъществяване. Впрочем, всичко това е свързано също така и с това, защо трета “ката” – “санбонме” – се смята за най-сложна. Нужно е да се има предвид още и следното. Често се случва, че правейки “цуки”, кендоката се престарава и влага прекалено много сила. “цуки” изглежда много просто, но всъщност изисква голяма практика, преди да сте в състояние да го използвате в практиката.

Наскоро сред японските студенти се появи тенденция да се опитват да правят “цуки” (обикновено “катате-цуки”) често по няколко пъти подред, в смисъл на “последна надежда”, когато губят с точка в “шияй”, а остава малко време. В резултат противникът често ги издебва в момент на загуба на баланс и печели точка. Абсолютно ми е непонятно защо тези млади хора се опитват да осъществят “цуки” във важен мач, още повече, когато този удар не е от коронните им. Фактически по този начин те сами си изкопават гроба. Друго е, ако те са отработвали “цуки” със същото усърдие, с което са отработвали “мен”, “коте” и “до”, но това се случва рядко. Разбира се “цуки” е прекрасен пример за “сутеми-ваза” (когато в изпълнението на удара напълно се включват душата и тялото), но това не означава, че този удар трябва да бъде самоубийствен. “Сутеми” не е хазартна игра, а “цуки” не е залог.

Ако противникът замръзне на място и ви помоли да му направите “цуки”, то най-вероятно вашите шансове да проведете успешна атака щяха да бъдат не толкова големи, колкото ако беше ви помолил да направите “мен”, “коте” или “до”. Този пример нагледно илюстрира трудността на правене на “цуки”, а също и това защо този удар изисква голяма практика. В Кендо е много важно постоянно да преценяваш своя напредък и дали твоята тренировка е била лоша или добра. Такъв род самооценка е много важна за придвижването напред в Кендо.

Значението на “цуки” трябва да бъде разглеждано и през призмата на постоянните тренировки. Работата с центъра трябва да започне не тогава, когато вашият напредък окончателно закъса, но от самото начало, тъй като центърът е едно от основополагащите понятия в Кендо и само нападайки центъра и защитавайки центъра може да се постигне по-дълбокия смисъл на Кендо. Смятам, че всички техники, както “шикаке”, така и “оджи” се основават върху работата с центъра. Както казах и по-рано, за да завършиш успешно “цуки” с отдръпване, е необходима сила на долната част на тялото. Това в частност означава, че отработването на “цуки” е добър начин да укрепване на краката. Освен това владеенето на удара “цуки” е основано върху разбирането на важността на центъра. Това означава, че може би би било прекрасно да се започне обучението на базовата техника с “цуки”. Отработването на “цуки” може да създаде здрав фундамент за последващата практика на Кендо. Въпреки че се смята, че е опасно да се изпозва “цуки” при начинаещите, мнозина грешат, че “цуки” е много сложен удар, който се изучава последен след всички други.

Прието е да се смята, че “мен” трябва да се провежда с паралелно движение – все едно че удряте “цуки”, а “цуки” – с паралелно (полу)движение, все едно ще удряте “мен”.

В “яри-джуцу” (изкуство на фехтоване с копия) има една такава поговорка: “Тайната не е в пробождането, а в оттеглянето”. Това същото може да се каже и за “цуки” в Кендо. “цуки” трябва да се изпълнява с използване на долната част на тялото и със силен дух както преди, така и след пробождането в гърлото. Често може да се забележи как духът на атакуващия се разсейва след изпълнението на прийома. Но да се поддържа високо ниво на концентрация и на духа е необходимо и по време на отхода след провеждането на “цуки”. Както споменавах по-преди, удържането на “зансин” както по време на атаката, така и след нея, е необходима мярка, защото вие винаги се намирате под заплаха от нападение. Изпълнявайки “цуки” мнозина оставят левия си крак по-назад, което нарушава осанката им, придизвиквайки наклон на тялото напред. Това на свой ред предизвиква отклонение на “кенсен” от целта. Всичко това е следствие от недостатъчни тренировки и дори такъв “цуки” да попадне в целта, няма да може да се отдръпнете.

В “цуки” много са важни направлението на атаката и дистанцията. Ако говорим за сечащи (режещи) удари, то ако кендоката добре се е възползвал от предоставената му възможност за атака, ударът може да бъде зачетен, дори ако не е достатъчно силен или е попаднал в целта не съвсем точно. Но ако “цуки” даже минимално се е отклонил от целта, не го зачитат. Напълно ли противникът се е поддал на натиска на “семе”? Има ли намерение на контраатакува? Способността да се прецени всичко това, а също и да се разбере тайминга е много важна. Това ще позволи да се използват подходящи възможности за атака. И най-малката грешка при избора на момента за атака ще обрече “цуки” на неуспех. Грешката в тайминга ще се изрази също и в това, че няма да успеете да направите правилното “теноучи” (повдигащо движение) и в резултат вашият шинай ще се окаже прекалено ниско, ако противникът ви тръгне насреща, или ще загуби устойчивост, ако противникът се оттегли назад, преди да успеете да изпълните “цуки”. Идеалният “цуки” се явява следствие на подчинение на противника със силно “семе” и се изпълнява естествено и без никаква мисъл при появяването на първа възможност.

От Баба Кинджи(7-ми дан Кьоши, професор в университета Кокушикан).