Тридесетте кобудо школи

Шьошо-рю Явара

Шошо-рю е школа по джуджуцу, изучавана от воините от клана Намбу и известна с мощните си ударни техники. През периода Бакумацуна учениците на школата било забранено да участват в мачове срещу воини от други кланове, затова и малко се е знаело за тази система извън пределите на областта Мориока по онова време. Съдейки по съхранените хроники на школата, тя произлиза от Коден-рю на Фудживара-но-Каматари (614-669). Името си Шьошо-рю получава от Минамото-но-Йоритомо (1147-1199) – основателят на първата в Япония военна власт (шьогунат), който било изключително впечатлен от техниките на школата. През периода Токугава (1600-1868), четиридесет и седмият главен наставник на школата започва да преподава джуджуцу при клана Намбу. През 1711г. шестият даймьо на областта Мориока – Намбу Тошимото официално обявява Шьошо-рю за основна бойна система за неговия клан.

Техниките използвани в Шьошо-рю включват когусоку (техники от седнало положение) и тачиай (техники от изправено положение). Има пет степени на майсторство (годжу-дори), които са: омоте, хогуре, ура, хенте и тедзумари. Практикуващите този стил на джуджуцу се стремят да развият много силни удари, за които се смята че могат да пробиват дори броня.

Школата съществува и до днес със седалище в град Мориока. Сегашният соке (главен наставник) е шестдесет и осмият в наследствената линия Такахаши Кокичи.

Тенджин Шинйо-рю Джуджуцу

Тенджин Шинйо-рю процъфтява към края на периода Токугава и една от най-изпъкващите школи от близо двестате съществуващи. Основателят й – Исо Матаемон е роден вероятно през 1786г., но не е сигурна точната дата. Той първо изучава Йошин-рю, но след като учителят му умира, той се посвещава на вътрешните учения на близка до тази школа- Шин-но-шинто-рю. Впоследствие Исо пътува из страната и участва в множество мачове, като провъзгласява стила си за Тенджин Шинйо-рю. Така той създава собствена школа, като в нея залага следните основни принципи: гъвкаво тяло; поддържане на правилен център, да не се върви срещу силата на противника; адаптация при необходимост; вземане на инициативата, когато противникът се открие. Школата включва сто двадесет и четири техники.

Кано Джигоро, създателят на Кодокан джудо, също се занимава с Тенджин Шинйо-рю и включва елементи от куден-гохон (кати за високо ниво) в използваните в Кодокан – Ицуцу-но-ката (Петте кати). Ръководството на Шинйо-рю се предава по наследниците на семейство Исо, но наследствеността е прекъсната при петия соке – Матаемон Масаюки. Впоследствие, някой от висшите ученици на третия соке Исо Матаемон Масатомо възраждат традицията и в момента школата оглавява Кубота Тошихиро.

Дайто-рю Айки-джуджуцу

Според легендата, Дайто-рю е основана от Минамото-но-Йошимицу (1045-1127) и пренесена в рамките на клана Такеда. След смъртта на Такеда Шинген през 1573, кланът се мести в региона Айдзу. Хошина Масаюки , осиновен от бивш васал на рода Такеда – Хошина Масамицу, е назначен за губернатор на Айдзу през 1644г. Той заповядва всички съветници и висши васали да практикуват ошикиучи, бойно изкуство за вътрешна среда, създадено да съответства на условията във вътрешността на двореца.

През периода Мейджи (1868-1912), Такеда Сокаку успява да разшири популярността на школата преподавайки техниките на хора извън рода Такеда. Уешиба Морихей, създателят на айкидо, е един от видните последователи на системата и разпространител на идеята за ай-ки. В Дайто-рю, ай-ки се използва за да се измерва тайминга на атаката на противника за да притъпи ефективността й и съответно да използва силата на противника срещу самия него, което създава впечатлението за изключително „духовно бойно изкуство”. Техниките в школата са многобройни, като включват хиден-мокуроку, корпус от сто и осемнадесет тайни техники; хиден-оги (вътрешни мистерии); айки-но-джуцу (изкуството на съединяването на духа) и гошин’йо-но-те (техники за самозащита). Кондо Кецуюки понастоящем оглавява Дайто-рю.

Хонтай Йошин-рю Джуджуцу

Хонтай Йошин-рю традицията в джудужцу, наричана още Такаги-рю, е основана в Ошу Широиши от основателя Такаги Ориемон. Такаги Уманосуке наследява учението на школата на шестнадесет годишна възраст през 1670г. и я преподава основно на воините от областта Сакушу Цуяма и средната част на Япония.

Уманосуке се бие с ръководителят трето поколение на Такеноучи-рю, но губи тази среща и става ученик на чуждата школа. Когато получава ранга менкьо-кайден, той назовава стила си Такаги-рю тайджуцу кошимавари . Третият главен наставник Такаги Генношин Хидешиге обменя техники с Куки Шигенобу от Кукишин-рю, вкарвайки в рамките на своето учение кенджуцу и боджуцу. Така Йошин-рю е предимно джуджуцу школа, но включва използването на къси и дълги мечове и тояги, което я прави всестранна школа. От периода Мейджи насам, Йошин-рю се разцепва на три отделни линии: Фуджита, Ишибаши и Ишитани, от които Ишитани претендира да бъде истинската наследствена линия на школата. Сегашният соке е Иноуе Кьоичи – деветнадесето поколение.

Такеноучи-рю джуджуцу (Коши-но-мавари когусоку)

След създаването на Такеноучи-рю, от Такеноучи Накацукаса Дайсуке Хисамори, традицията преминава в предела на рода Такеда. При осмият глава на школата -Такеноучи Тоичиро Хисайоши , през 1836г., наследството на школата се разделя на два потока соке (главна) и соденке (разклонение), за да се осигури оцеляването на учението. От тогава линията Тоичиро на рода Такеда се занимава с главната школа, а линията Тоджуро – с разклонението.

Хисамори създава Такеноучи-рю на базата на коши-но-мавари когусоку – техники на граплинг с оръжие, които използват къс меч срещу въоръжен опонент, също така и връзване с въже. По-нататъшните поколения добавят нови техники и така школата става изключително изчерпателна. Обхватът на школата е толкова голям, че са нужни много години за да се превърне практикуващия в майстор. Потоците соке и соденке тясно си сътрудничат за да съхранят родовите традиции. Понастоящем главата на соденке – разклонението, е тринадесетият ръководител – Такеноучи Тоджуро Хисатаке.

Такеноучи-рю Джуджуцу (Хиношита Торите Кайсан)

Хисамори е бил военачалник установен в Цурута, Ичиносе и замъците Сан’номия. Според свитъци описващи историята на школата, той се оттеглил в светилището Атаго близо до замъка Ичиносе за да тренира и бил посетен от привидение в съня му, което го научило на граплинг (когусоку) и начин за връзване на противник с въже (муша-гараме). Тези божествени учения влизат в основата на Такеноучи-рю традицията в джуджуцу.

Хисамори бил принуден да избяга от Ичиносе след битката си с Укита Наоие, и се скрил в малко земеделско село, където продължил учението си като семейна традиция. Когато синът му – Хисакацу, впоследствие е назован от императора „Хиношита Торите Кайсан” ( Основател на арестуващите техники (торите) в Япония), славата на школата бързо се разпространява. Много от учениците на Такеноучи-рю създават свои собствени стилове-варианти. Това са Сосуйшицу-рю, Хоки-рю кошимавари, Такаги-рю Тайджуцу и др. Именно заради това учението на Такеноучи-рю се смята за архитипа на същинското джуджуцу.

Традицията на школата все още се предава в пределите на рода Такеноучи и сегашният соке на главната линия е Такеноучи Тоичиро Хисамуне.

Манива Нен-рю Кенджуцу

Основателят на Нен-рю е Сома Широ Йошимото, който първоначално живял в Ошу Сома. След като напуснал дома си за да се отдаде на пътешестване, той нарича себе си „Нен-ами”, „Джион” и „Нендай-ошо”. Най-известен е с името Джион. Един от неговите най-добри ученици е Джушитецу , за който се смята, че е Хигучи Таро Канешиге – основателят на Манива Нен-рю.

Впоследствие родът Хигучи сменя своето основно бойно изкуство на Шинто-рю, но по-късно, седемнадесетият глава на рода – Хигучи Маташичиро Садацугу се среща с седмия соке на Нен-рю – Томомацу Хього-но-Ками. Садацугу се учи при последния и впоследствие става осмият соке – през 1598г. Оттогава традициите на тази школа се предават в рамките на рода Хигучи установен в Манива, и системата получава името си Манива Нен-рю.

Нен-рю се смята за една от изначалните школи по кенджуцу заедно с Шинто-рю и има немалко разклонения и варианти. Техниките са предимно защитни, като за по-важно се смята, не да се победи противника, а самосъхранението. Затова и получава името „мечът на самозащитата” и е изучавана от селяни и фермери в областта Манива. Родът Хигучи все още оглавява школата, а сегашният двадесет и пети соке е Хигучи Садахито.

Кашима Шинто-рю Кенджуцу

Кашима шинто-рю кенджуцу е школа, която води началото си от техниките изучавани от съдържателите на шинтоисткото светилище Кашима – свято място за самураите, тъй като там, според шинто, пребивава бога на войната.  Първоначално стилът се нарича Кашима-но-тачи и е разработен от монаха  Кунима Махито по време на периода на управление на император Нинтоку (първата половина на V в.). Традицията се предавала чрез разклоненията Кашима Джьоко-рю и Кашима Чюко-рю.

По време на периода Сенгоку (1467-1568), легендарният воин Цукахара Бокуден (1489-1571) създава свое разклонение на школата наречено Кашима Шинто-рю. Тази линия на наследственост стига и до наши дни чрез рода Йошида – рода в когото е роден самият Цукахара. Много от техниките целят да надвият опонента в близка дистанция от около деветдесет сантиметра. Предпочитаният метод на битка в школата е, не да се устремява практикуващият към противника си, а да действа спрямо неговите движения избягвайки ударите му.

Свитъците на школата разкриват сто и двадесет различни кати , които включват техники с меч, боджуцу (тояга), соджуцу (копие) и батто-джуцу (упражнения за сечене). Йошикава Цунетака е шестдесет и петия главен майстор. Той тренира в семейното доджьо, намиращо се в близост до светилището Кашима.

Теншиншьо-ден Катори Шинто-рю Кенджуцу

Теншиншьо-ден Катори Шинто-рю е създадена от Ийдзаса Чьоисай Иенао (1387-1488) по време на периода Муромачи (1333-1568). За нея се смята, че е първата систематизирана школа по бойни изкуства и нейното влияние върху всички други школи е огромно.

Кенджуцу седи в основата на ученията на стила и много от техниките са предвидени за водене на битка с броня. Периодът Муромачи е турбулентен и е изисквал майсторство в различни сфери на военното изкуство. Последователите на школата изучават широк спектър от техники: боджуцу (тояга), иайджуцу (бързо вадене на меча), тачиай батто-джуцу (упражнения за сечене), нагината-джуцу (алебарда), соджуцу (копие), джуджуцу (граплинг), шурикен-джуцу (хвърляне на остри предмети), нинджуцу (разузнавателно изкуство), чикуджьо-джуцу (фортификация), гунбай-хо (стратегия и тактика), тенмон-чири (астрономия и география) и ин’йо-кигаку (философска и мистична материя).

Наследствеността върви в рамките на рода Ийдзаса откакто школата е формирана. Сегашният главен наставник е Ийдзаса Шуриносуке Ясусада – двадесето поколение. Главен инструктор на школата е Отаке Рисуке.

Тацуми-рю Хейхо

Тацуми-рю е създадена от Тацуми Санкьо в началото на XVIв. Тъй като това са времена на непрестанни размирици, школата включва широк спектър от техники, включително кенджуцу, иайджуцу, джуджуцу, яри (копие), нагината, бо, хан-бо, шурикен и тессен (железни бойни ветрила). Преподават се също връзване на въже, стрелба с лък, езда, тактика, наблюдение и други умения нужни на всеки воин.

Кенджуцу е централно за школата макар техники от джуджуцу да са също добре застъпени. По времена периода Токугава, Тацуми-рю е практикувана сред самураите от областта Сакура, под егидата на рода Хотта. Днес, Като Хироши е признат за двадесет и втория соке на Тацуми-рю.

Оно-ха Итто-рю Кенджуцу

Школата е основана от Ито Иттосай Кагехиса (1550-?). В Едо той става ученик на Канемаки Джидзай, тренирайки под негово ръководство дълги години впоследствие усъвършенствайки тайни техники като мьокен, дзецумьо-кен, шинкен, конджичьо-окен и доку-мьокен. След това той основава свой собствен стил и пътува из провинцията за да подобри уменията си в дуели.

Неговият наследник е Микогами Тендзен Йошиаки, който по-късно сменя името си на Оно Джироемон Тадааки и впоследствие става инструктор по бой с меч на шьогуните Токугава.

Основният принцип на тази школа е „Итто-соку-банто, банто-соку-итто” (Един меч е десет хиляди меча и десет хиляди меча са един). Повечето от катите завършват с отличителния удар кири-отоши , при който сеченето се извършва по централната линия на опонента по време на неговата атака, след което може да се приложи ново сечене или мушкане за окончателната победа. Кири-отоши е най-фундаменталната техника на този стил и усвояването и е едновременно смятано и за най-високо ниво на майсторство.

Оно-ха Итто-рю е преподавана не само на шьогуните Токугава, но и на самураи от областта Цугару, а също и в други региони на Япония. Сегашният соке е от седемнадесето поколение- Сасамори Такеми, който  продължава Цугару традицията.

Ягю Шинкаге-рю Хейхо Кенджуцу

Ягю шинкаге-рю е основана от Камиидззуми Исе-но-Ками (роден 1508?). Преди да формира свой собствен стил, той изучава Нен-рю, Шинто-рю и Каге-рю. Той преживява просветление докато изучава Каге-рю, което го подтиква към новаторството някъде между 1540 и 1541г.

От многото ученици на Исе-но-ками, Ягю Мунетоши от Ямато Ягю-шьо е избран за наследник на Шинкаге-рю. Петият син на Мунетоши- Муненори, става учител на Токугава Иеясу – бъдещия шогун, което   носи огромна популярност на школата.

Най-характерното за школата е адаптацията й от кайша-кенджуцу – техники за използване с броня към техники без броня. Философията на Шинкаге-рю е сложна и е изградена на следните принципи: маробаши (реакция на действията на опонента свободно като кълбо на равна повърхност), кентай-хьори (чакането и атакуването са едно и също) и кацуджин-кен (меч, който дава живот; влизане в съзнанието на противника за да се открие слабостта му). Основни за школата са техниките джумонджи-гачи и гашши, в които боецът побеждава опонента защитавайки централната си линия, независимо от ъгъла, от който е атакуван.

Ягю шинкаге-рю е предавана по две линии- Едо Ягю и Овари Ягю. Овари Ягю линията е оглавявана от двадесет и втория соке – Ягю Коичи.

Шьоджицукен Риката Ичи-рю Кенджуцу

Шьоджицукен Риката Ичи-рю се корени в техниките разработени от рода Имаеда към края на периода Сенгоку.  Имаеда Рьотай е роден в провинция Хоки-но-Куни през 1646г. и изучава бойните техники използвани от семейството му.

След като достига известна степен на майсторство, той напуска дома си за да пътува из страната и да усъвършенства бойните си умения, впоследствие дефинирайки стила си като Шьоджитсукен Риката Ичи-рю. Тази школа става популярна в района на Едо.

Учениците на този стил изучават дванадесет кати, съставени от създателя на школата, в които е застъпено изкуството на бързото вадене и мигновено сечене. Стилът се разпространява в различни региони на Япония и е понастоящем оглавявана от Уецуки Мотому – осемнадесетия соке.

Хьохо Нитен Ичи-рю Кенджуцу

Създателят на Нитен ичи-рю е легендарният воин Миямото Мусаши (1584-1645). Неговата школа използваща два меча е може би най-известния класически стил в Япония. Първоначално той изучава Тори-рю от баща си Мунисай и е възможно да е имал допир с техниките на Такеноучи-рю.  Той напуска дома си в Сакушю на ранна възраст и започва да пътешества из страната за да усъвършенства уменията си.

През 1640г. той става гост на клана Хосокава и преподавана васалите на рода своя стил. Нитен ичи-рю остава основната школа изучавана от Хосокава до края на периода Токугава. Макар този стил да е известен с използването на два меча, в рамките на школата влизат и високо практични кати с един меч. Също така има и кати за кодачи (къс меч), боджуцу (тояга) и джитте-джутсу (палка) разработени от ученика на Мусаши – Шиота Хаманосуке.

Сегашният – единадесети соке на Хьохо Нитен Ичи-рю е Ивами Тошио, който живее в Кокура, Северен Кюшю.

Джиген-рю Хьохо Кенджуцу

Джиген-рю хьохо е школа за боравене с меч преподавана на воините на провинция Сацума на о. Кюшю. Основателят й е Того Хидзен-но-Ками Чюи (1561-1643). От 1588 той изучава Теншиншьо Джиген-рю – разклонение на Теншиншьо-ден Катори Шинто-рю, под ръководството на Дзенкицу Ошьо и е награден с майсторския свитък шьоден на школата. Когато Чюи се завръща на Кюшю му е заповядано от даймьо Шимадзу Иехиса да се дуелира с човек, тогава преподаващ Тайша-рю на сацумските воини. Чюи побеждава и впоследствие е назначен за официален инструктор по кенджуцу в провинцията.

В Джиген Хьохо-рю има тренировъчен метод наречен тачики-учи, при който в земята здраво се закрепя стърчаща греда, която е яростно атакувана от учениците. Този метод е смятан за много важен при изграждането на сила и издръжливост. Освен това съществуват и шьодо, рюдо и джуни-учи ката, като последните се смятат за най-високо ниво в школата и може би са били оригинално разработени от Дзенкицу Ошьо.

Наследствеността в школата върви в рамките на рода Того и сегашният соке е Того Шигенори – дванадесето поколение.

Тамия-рю Иайджуцу

Тамия-рю е основана от Тамия Хейбей Наримаса. Първоначално той е ученик на Хаяшидзаки Джинсуке от школата Хаяшидзаки-рю и впоследствие става неин втори наставник. Наследникът на Наримаса – Тамия Цушима-но-Ками Нагакацу изучава изкуството на баща си е първият, който нарича системата Тамия-рю. Нагакацу става васал на Токугава Йоринобу, и по заповед на господаря си се премества в Кишю през 1619г. и оттогава насетне става инструктор на воините от клана Кишю Токугава.

Техниките на Тамия-рю се смятат за изключително красиви и елегантни, затова и изключително приятни за гледане. Същевременно, обаче, те са практични и целенасочени. Характерно за школата е използването на дълги дръжки на мечовете (тсука), което е по примера на Хаяшидзаки Джинсуке. Не е напълно ясно по какъв начин школата е успяла да се предава от поколение на поколение откакто е преместена в Кишю. Въпреки това, на даден етап, семейство от клана Ийо Сайджьо възприема ученията на школата, и от осмият соке – Цумаки Джунджиро – учението се предава от баща на син в рамките на семейство Цумаки. Сегашният ръководител е Цумаки Тацуо.

Овари Кан-рю Соджуцу

Овари Кан-рю Соджуцу е школа за боравене с копие и е предавана поколения наред на воините от провинция Овари. Създателят е Цуда Гонноджьо Нобуюки, който е ученик на Мори Канбей и същевременно е последовател на школата Сабури-рю соджуцу под ръководството на Сабури Тадамура. За Нобуюки се казва, че  достига най-високото ниво на майсторство в школата на шестнадесетгодишна възраст през 1670г.

Нобуюки усъвършенства използването на куда-яри. Това е дълго копие (363 см) с т.нар. куда – голяма колкото ръка извита като нашийник тръба, която позволява на копиеносеца да нанася изключително бързи последователни мушкания. На базата на тези техники е формирана Кан-рю (позната още като Цуда-рю и Цуда Кан-рю).

Нобуюки става васал на Токугава Йошинао от провинция Овари. Четвъртият господар на Овари – Токугава Йошимичи изучава соджуцу под ръководството на Нобуюки като впоследствие неговата школа става официалната бойна система на провинцията. Съществува забрана за преподаване на техниките на друг освен на воините от Овари.  След смъртта на създателя, семейство Цуда продължава традициите на школата. Техниките са бързи и агресивни и всяват страх сред експертите от останалите школи. Сегашният соке  тринадесето поколение е Като Исао.

Ходзоин-рю Такада-ха Соджуцу

Ходзоин-рю Такада-ха е школа занимаваща се владеене на копието. Неин създател е Какудзенбо Иней, будистки монах от храма Нанто Ходзоин в Нара. Системата става известна впоследствие благодарение на известния копиеносец Такада Матабей Йошицугу. Монахът Иней е роден през 1521г. и син на монах от храма Кофукуджи. Постъпвайки в храма Ходзоин той започва да се занимава с бойни изкуства и му биват преподавани Шинто-рю и Шинкаге-рю преди той сам да започне собствена бойна система използваща копия.

Оръжието, което се използва в школата е т.нар. кама-яри – копие с кръстовиден остър накрайник, който позволява едновременно мушкане, сечене, удряне, извъртане и плъзгане по противниковото оръжие. В школата са взаимствани принципи от школата по кенджуцу на Камиидзуми Исе-но-Ками – Шинкаге-рю, което прави техниките изключително силни. Самото оръжие – кама-яри става изключително популярно през периодите Сенгоку и Токугава заради ефективността и разнообразното си приложение. Съществува кратък стих запазен от онези времена, който описва школата: „То може да бъде копие за мушкане, може да бъде алебарда за порязване, може да бъде и сърп за посичане. Както и да се използва, то винаги успява да порази целта си.”

Ходзоин-рю Такада-ха е възродена в Нара през 1973г. и специална зала за практикуването й е построена в града. Сегашният наставник от двадесето поколение е Кагита Чюбее.

Сабури-рю Соджуцу

Произлизайки от Тода-рю, Сабури-рю е една от основните  бойни школи за бой с копие.  Копието, или яри, използвано в тази школа има характерен кръстовиден елемент близо да върха на острието. Острият ръб но този вид копие е около 63 см , като се включат и стърчащите настрани, перпендикулярно на основната ос, остриета. Поради тези особености, копиеносецът може не само да мушка, но и да разсича, също и да се опита да отскубне от ръцете оръжието на противника. Техниките на Сабури-рю са олицетворение на фразата „Мечовете са за мушкане, копията са за сечене.”

Създателят на школата е Сабуриносуке Шигетака, който се обучава под наставленията на създателя на Тода-рю соджуцу – Тода Госей. След време, обаче, той тайно създава своя собствен стил, който влиза в основата на Сабури-рю. Шигетака е известен воин, който се сражава всеотдайно за силите на Токугава в битката за Секигахара през 1600г. По-късно става васал на Икеда Терумаса и неговите учения доминират сред воините от клановете Фукуяма, Сакура, Икиши Такамацу, Мито, Хирошима и Ийо Одзу. Традицията е съблюдавана днес от дванадесетият соке Кавасе Кадзумичи.

Мухи Мутеки-рю Джьоджуцу

Школата Мухи Мутеки-рю джьоджуцу е специализирана в употребата на къса тояга – джьо и става изключително популярна в рибарските и земеделски села в северната част на провинция Мито. Създателят й е Сасаки Тецусай Норихиса – васал на рода Курода. Той използва дълго копие яри (272 см) в битката при Секигахара през 1600г., но в  мелето, острието се отчупва и той продължава да си бие ефективно използвайки само тоягата си, което впоследствие го вдъхновява да започне своя школа с къси тояги. Впоследствие напуска службата си при клана Курода и се отправя на дълго пътешествие, на което, според документите на школата, получава просветление относно принципите на Мухи Мутеки-рю.

Тецусай пътува надълго и нашироко, от Канто до най-северните части на Япония, като навсякъде където отива прави голямо впечатление заради силните си бойни умения. След като завършва пътешествията си, той преподава изкуството си на воини от клана Мито и в села от околността около 1760 -70 г.

Катите практикувани в Мухи Мутеки-рю не са изящни, но са практични. Тяхната цел е да отбиват атаки на меч или копие и да контраатакуват с мушкане в слабите телесни зони на противника. Техниките изглеждат прости, но изискват огромно майсторство за да бъдат приложени на практика. Сегашният соке е наследникът от петнадесето поколение Немото Кеничи.

Шинто Мусо-рю Джьоджуцу

Школата Шинто Мусо-рю била преподавана основно на самураи от нисък статус  в имението Фукуока Курода, чиято служба била основно опазване на обществения ред. Дължината на джьо е 127 см, като то е изключително адаптивно оръжие, което може да бъде използвано срещу меч, яри, нагината и невъоръжен противник.

Основателят на школата е Мусо Гонносуке Кацуйоши, ученик първоначално в традициите на Теншиншьо-ден Катори Шинто-рю През годините между 1596 и 1615, Гонносуке се отправя на пътешествие към Едо, на което се изправя срещу други воини без да бъде победен. Впоследствие, обаче, се изправя срещу известния Миямото Мусаши и губи схватката.  След тази загуба той се оттегля в храма Камадо на връх Хоман в провинция Чикудзен, където се моли и изпълнява ритуали, които да му помогнат да подобри техниката си. Той призовава Мусаши на още един дуел и този път успява да надделее.

След Втората световна война, джьодо е поставено под ръководството на Обощояпонкста федерация по кендо и продължава да расте неговата популярност. Понастоящем има няколко практикуващи с ранга менкьо-кайден, които са продължители на традицията.

Чикубушима-рю Боджуцу

За корените на Чикубушима-рю се смята че могат да бъдат проследени до епохата Хейан (794-1185) и произлизат от техники с нагината (алебарда). За създател се смята Намба Хеджи Мицунори, воин участвал във войните Гемпей (1180-1185). Отново, в средата на люта битка, острието на неговата нагината се отчупва, и той продължава да се бие само с тоягата. Този случай го кара да се замисли за ефективността на този вид оръжие и през 1181г. той основава свой собствен стил. По време на периода Токугава, школата е преподавана основно на воините от имението Дева Шьонай. Впоследствие Кадживара Хисабуро разпространява стила и сред воините на клана Цуруока.

Бо (дългата тояга) е просто оръжие, което обаче, може да бъде използвано с голяма точност и скорост за победа над противници с хладно оръжие. Техниките са сложни, но ефективни и в тях проличава сходството с ранното използване на нагината. Основната част от техники на школата са омоте-но-ката, а ура-но-ката са силно практически по своята същност. Освен тях в школата се изучават: чираши-но-ката, ханбо-но-ката, саге-санбон-но-ката, мидзухики, сайбо, шихо-барай и др.

По време на периода Мейджи, школата се предава на територията на Цуруока, но седемнадесетият соке Мацуура Йошио се премества в град Омура, префектура Нагасаки и пренася традицията със себе си. Сегашният – осемнадесети соке, е Мацуура Хиродзуми.

Тендо-рю Нагината-джуцу

Школата по нагината Тендо-рю е създадена от Сайто Ханган Денкибо след изучаване на Кашима Шинто-рю под ръководството на Цукахара Бокуден. Първият, участва в дуел срещу Хитачи-но-Куни и си спечелва лоша репутация заради жестокия начин, с който убива своя противник. По-късно срещу него е извършен атентат – през 1587г. и е убит. Неговите ученици, обаче, продължават традицията и я разпространяват из цялата страна. Школата става официалната бойна система на имението Тамба Шинояма.

По време на епохата Мейджи, Митамура Акинори става четиринадесетият наставник на школата и участва в формирането на Дай-Ниппон Бутокукай – организация създадена през 1895г. с цел популяризиране на японските традиционни бойни изкуства.  Неговата осиновена дъщеря Митамура Чийо, става известна със своите умения по владеене на нагината и става инструктор към специализираното училище към Бутокукай. Също така, тя изиграва ключова роля в формирането на Общояпонската федерация по нагината в следвоенната епоха. Техниките на Тендо-рю имат изключително голямо влияние върху формирането на съвременния стил на нагината.

Първата и основна техника на школата се нарича ичимонджи-но-мидаре. За нея се смята, че е измислена от Денкибо, който със своята нагината се защитавал от рояци от стрели летящи към него.  При тази техника острието се вдига хоризонтално нагоре, а след това се спуска със сечещо движение, като накрая има мушкане. Това е просто но изключително ефективно и показва до голяма степен по какъв начин е била използвана нагината в битка.

Сегашната соке на школата е шестнадесетата по ред наставничка Митамура Такеко.

Джикишин Каге-рю Нагината-джуцу

Джикишин Каге-рю е школа по кенджуцу създадена от Мацумото Бидзен-но-Ками Наокацу (1467-1524). Тя е основана върху Кашима-но-кен – бойна традиция съхранявана от съдържателите на светилището Кашима. През периода Токугава школата става една от най-известните и от нея излизат множество прочути бойци.

Техниките за нагината на Джикишин Каге-рю са създадени през периода Мейджи (1868-1912). Сатаке Канрюсай, бидейки последовател едновременно на Джикишин Каге-рю и Рюей-рю по кенджуцу, съчетава техники от двете бойни системи и създава техники за нагината, които впоследствие са доразвити от жена му Сатаке Шигео и тяхната ученичка Сонобе Хидео. През 1895г. Сонобе става петнадесетата соке на школата Джикишин Каге-рю наггината-джуцу и прекарва останалата част от живота си в пропагандиране на използването нанагината за обучение на младите момичета.

Оръжието използвано в тази школа е късо  в сравнение с тези на останалите школи. Преобладават енергичните сечещи движения като най-характерни са мидзу-гурума (воденично колело) и кадза-гурума (вятърна мелница).

Школата е във предните редици при формирането на Общояпонската федерация по нагината през 50-те години на XX в. и във създаването на съвременния стил на нагината. Сегашната соке е Сонобе Масами.

Ягю Шинган-рю Качю Хейхо

Ягю Шинган-рю Качю Хейхо е всеобхватна бойна школа преподавана основно на воините от клана Сендай. Създателят й е Ушю Татеваки Кацуйоши. „Шинган” означава „вътрешно око”  и се отнася към способността да се предугаждат действията на противника чрез собственото вътрешно усещане. Първоначално школата се нарича само Шинган-рю, но е преименувана на Ягю Шинган-рю от Такенага Наоири, който изучава школите Шинто-рю, Шинкаге-рю, Шюдза-рю, Тода-рю и най-накрая Ягю Шинкаге-рю под ръководството на Ягю Таджима-но-Ками Муненори в началото на периода Токугава.

Школата е създадена с фокус върху битката на бойното поле, като централно място заемат граплинг техники за използване в броня. В нея са включени и техники с меч, яри, бо и нагината. По време на периода Сенгоку бойните техники с броня (качю-кенджуцу и качю-джуджуцу) биват най-много акцентирани. Преходът към периода Токугава, обаче, когато настъпва траен мир и воините почти изцяло спират да носят броня, налага промяна на техниките на школата.  За тази цел са създадени кати по джуджуцу наречени субури-джюиккаджьо, които впоследствие са приложени и в преподаването на кенджуцу и боджуцу, което демонстрира голямо разнообразие на школата.

Ягю Шинган-рю е преобладаваща в земеделските села на провинция Сендай, но е изучавана и в Едо и западна Япония. Сегашният глава на организацията е Хоши Хирофуми – петнадесетият наследник на традицията.

Секи-рю Ходжуцу

Секи-рю е школа по стрелба с мускет, процъфтявала дълго време в имението Цучиура. Неин създател е Секи Хачидзаемон, който изучава Касуми-рю под ръководството на Марута Кюдзаемон. След като достига най-високо ниво на майсторство, той създава своята школа – Секи-рю през 1617г. Смята се, че ходжуцу (стрелбата с мускет) е присъща единствено на ашигару (обикновен пехотинец; воин от нисък ранг), но всъщност Секи-рю е покровителствана от самураи от висок ранг и поради това се превръща в бойно изкуство, което притежава в себе си и множество естетически елементи. Дулата на мускетите използвани в школата са от средни до големи по размер, което изисква особен начин на използване, който се различава значително от конвенционалните стрелкови техники. В частност, големият модел бассан-джю изисква стрелеца да се прицели, да стреля и след това да абсорбира силата на изключително силния откат. В този смисъл, акцентът е поставен във взаимодействието между тялото на стрелеца и оръжието, което е застъпено и в теориите на кюджуцу (изкуството за стреляне с лък).

След периода Мейджи използването на огнестрелни оръжия за не-военна цел е забранено и школата запада, но след Втората световна война историческото и културно значение на традицията е признато и тя е възродена. Понастоящем тя бива преподавана под ръководството на единадесетия соке Секи Масанобу.

Огасавара-рю Кюба-джуцу

Огасавара-рю се корени в бойната система на рода Минамото, позната като Кюхотеки-ден.  Самият род Огасавара произлиза от Минамото от провинция Каи. Първият наставник на школата е Огасавара Нагикийо (1162-1242), който бил талантлив стрелец-ездач станал майстор на Кюхотеки-ден и впоследствие личен учител на шьогуна Минамото-но-Йоритомо . Оттогава насетне рода Огасавара са неизменни инструктори на шьогуните като преподават на шьогуната Ашикага (1338-1573) и шьогуната Токугава (1603-1867).

Техниките на Огасавара-рю са специализирани в конната стрелба с лък като най-характерни са: омото, комото, кусаджиши, ябусаме, касагаке и инуомоно. В школата е включена и всеобхватна система на етикет, която обхваща събития от рода на гемпуку (достигане на пълнолетие), сватби и други важни церемонии. По време на периода Токугава, формите на етикет на школата са направени официални за воинското съсловие от цялата страна.  Самите форми на изразяване на почтителност и обноски са съобразени с военната традиция и имат практически смисъл, което ги различава от обикновените форми на етикет. Сегашният соке на Огасавара-рю е тридесет и първият глава – Огасавара Кийотада.

Нито Шинкаге-рю Кусаригама-джуцу

Школата за владеене на кусари-гама  (сърп и верига) Нито Шинкаге-рю е уникална тъй като преподава използването на два сърпа едновременно.  Според историческите документи, школата се корени в Шинмен Нито Шинкаге-рю създадена от Шинмен Бенсуке Нобумори. След период на запад, традицията е възобновена от третият соке – Мацумура Йошихиде, който е боец активен в края на периода Токугава и началото на периода Мейджи. Преди да нарече собствената школа Нито Шинкаге-рю  той е последовател на редица бойни системи сред които: Ходзоин-рю соджуцу, Бенкей-рю, Томое-рю, Шидзука-рю нагината-джуцу и Секигучи-рю джуджуцу.

Боят с меч първоначално заема най-голямата част от техниките на школата, но постепенно акцента се измества върху кусаригама-джуцу. Като цяло, при използването на кусаригама се изисква умение в манипулиране на сърпа (кама) като същевременно се използва замахване и удряне с въжето или веригата, на чийто край има тежест. В тази школа, практикуващият държи сърп и верига (йо или йанг) в едната ръка и само сърп (ин или йин) в другата. Някой от техниките на системата пък се съсредоточават единствено върху използването на един сърп, без верига и тежест. Школата понастоящем е установена в префектура Кочи и оглавявана от шестнадесетия соке – Шимамура Осаму.

Кобори-рю Тосуйджуцу

Кобори-рю Тосуйджуцу е традиционна форма на плуване, която произлиза от Хиго, Кумамото на о. Кюшю. Създател е Мураока Идаю Масафуми, чийто син и наследник Кобори Чьоджун Цунехару създава трудове относно ездата и плуването озаглавени „Тосуйкецу” (1756) и „Суйба Сенкин-хен” (1758), които са най-старите трудове отнасящи се до проблематиката на традиционното плуване.

Кобори-рю е преподавана поколения наред на воините от клана Хосокава в рамките на тренировъчната академия за самураи наречена Джишюкан. Понятието „тосуй” се отнася към характерното за школата кръгово движение на краката, което позволява на воините да държат горната част на тялото си над нивото на водата докато носят броня, което им дава възможност да се бият с меч, да изстрелват стрели и дори да стрелят с мускети. Специфичните движения с краката оставят ръцете на практикуващия свободни. Сегашният шихан (главен инструктор) на Асоциацията Кобори-рю Тосуйджуцу е единадесетият соке Кога Тадао.

Ямаучи-рю Суйджуцу

Тази форма на традиционно плуване е изучавана предимно от воините от клана Бунго Усуки на о. Кюшю. Произлизайки от Шинден-рю тази школа е разработена като независим стил подчинен на главата на клана – господаря Инаба.

Създателят е Ямаучи Кюба Кацушиге, самурай без господар от провинцията Ийо Мацуяма.  Първоначално той изучава плуването под ръководството на Ито Сукемото от школата Шинден-рю. По време на своите пътувания Кацушиге спира в провинция Усуки през 1821г. и преподава изкуството си на местния самурай Инагава Сейки, като все повече и повече самураи идват да се обучават при него. Той не споменава, че е ученик на Шинден-рю докато преподава техниките си затова изкуството му започва да се нарича с  различни имена сред които: Ямаучи-рю, Кацушиге-рю, Сеики-рю и Усуки-рю. През периода Мейджи името на школата е стандартизирано на Ямаучи-рю.

В школата, двете основни форми на плуване са хонтай и рякутай , при които съответно плувецът се движи настрани  и се държи над водата във вертикална позиция. Характерна за школата е техниката мономочи-ейхо, при която учениците задържат тежки предмети като големи знамена над водата. От периода Мейджи насам традицията на Ямаучи-рю е поверена на градската управа на град Усуки, чийто кмет служи като директор на организацията.

Превод: Мартин Димитров