Накано Ясуджи е 9-дан Ханши. В тази статия той разнищва тайните на мен уаза.
В кендо местата за прицел са men, kote, do , tsuki. Как е решено точно това да са целите?
В смъртоносните битки в миналото бойците били особено загрижени за защитата на главата и ръцете. В кендо не се стремим само да ударим тези цели по самото богу, а наистина да “отрежем” тези критични части от тялото, което в една действителна битка би причинило голяма вреда. Така че главната цел на богу в кендо е не толкова да показва къде да ударим, колкото защитата на тези места.
Първоначално коте било сравнително дълго и покривало ръката от китката до лакътя. Но след като състезанията станали популярни, бойците започнали да правят по-късо коте за да намалят мястото за прицел. Аз имам едно богу, което принадлежи на Monna sensei. Monna sensei не бил много висок но имал фантастична позиция (положение на тялото). Между другото, Monna sensei, Naito Takaharu sensei и Takano Sasaburo били наречени the three birds of kendo (трите птици на кендо). Те били удивителни kenshi, но всеки един от тях имал скрит комплекс по отношение на другите двама. Takano sensei винаги бил способен да покаже най-доброто когато играе с Naito Takaharu sensei, но намирал за трудно да бъде по-добър от Monna sensei. Naito Takaharu sensei винаги бил ефективен срещу Monna sensei със своята внушителна стойка и силен киай, а борбата между Monna sensei и Takano sensei винаги била трудно изпитание за Takano sensei.
Monna sensei имал много дълго коте. Той можел да го съкрати за да намали мястото за удар, но не го направил. Баща ми Mochida Moriji, 10 дан също имаше дълги ръце затова и неговото коте беше сравнително голямо. Дължината на коте зависела от големината на всеки боец, но аз се чудя дали в наши дни дължината на коте не е била стандартизирана от производството на съвременното богу. Първоначално богу било създадено за да защищава жизнено важните части на тялото. Жизнено важните места по тялото в наши дни са станали прицел за удар в съвременния shiai.
На теория боецът с голям ръст би имал нужда от по-дълго коте от боец с по-малка фигура. Но тъй като това е неблагоприятно в shiai, хората предпочитат да съкратят размера на мястото за прицел, дори ако това означава да се изложат на опасност жизнено важните части на тялото.
Каква е разликата между сеченето и удрянето? В кендо често се казва да третираме shinai като katana, но сигурно начинът на използване shinai и katana е различен?
Разбира се, начинът на използване на katana е много различен от този на shinai. Някой твърдят, че ги използват по един и същи начин, но аз мисля, че те са две различни неща. Да започнем с това, че формата на shinai и katana, както и материалите от които са направени са напълно различни. Когато сечем с katana не отскачаме напред, не правим “протегнат” удар както в кендо. Вместо това влизаме напред и отсичаме надолу. В модерното кендо терминът ki-ken-tai-ichi е едно от главните неща в една атака. За да направите бърз, силен удар вашите ki, shinai и тяло трябва да действат в пълна хармония. Ако спазвате нужната дистанция или ma-ai, прилагате натиск (seme) и след това направите отекващ удар с ki-ken-tai-ichi, това ще бъде сметнато за успешен удар и ще спечелите точка.
Това представлява модерното кендо и е коренно различно от използжането на katana. Ако искате да приближите вашето кендо до katana-техника, трябва да правите това, което са правили някой хора по време на войната и да използвате извит шинай с по-къса дължина.
Великият боец с меч Чиба Сусаку споменава за разликите в степените ,динамиката и дистанцията използвани при удрянето на men…
Въпросът дали един men трябва да е голям или малък зависи от ma-ai или разстоянието.Това почива на същата логика, като това дали да използвате пистолет или топ ,за да се справите с врага. Какъв ще бъде удара зависи изцяло от ситуацията, в която се намирате. Ако усетите че опонентът ви се кани да направи движение,трябва веднага да може да прецените разстоянието и да направите подходяща атака без колебание. Трябва да поддържате тази мисъл от момента в който заемете камае. Тези дни, kenshi не са добри в постигането на това. Дори големи kenshi изчакват докато вече са много близо преди да атакуват. Аз не говоря за обезвреждане на противниковия шинай преди да ударите. В днешно време хората се уповават на скорост с малки бързи техники. Tъй като няма правила които да постановяват, че всяка атака трябва да е голяма, ударите трябва да се признават за валидни дори ако са много малки.
В това е най-голямата разлика между съвременното и пред-военното кендо(преди Втората световна война). Не е обективно да се каже кое е по-добро,защото мненията варират според различните хора. От практическа гледна точка ако искате да използвате шиная по същия начин като меча той трябва де е по-къс. Но това ще доведе до дребни боричкания и като резултат няма да видите много чисто кендо. Тъй като се подържа една постоянна дистанция между играчите има достатъчно място за семе и за развиване на високо ниво на техника. Целият процес се разгръща, създавайки ободряващо и естетически приятно движение. Това не може да се постигне използвайки инструменти с дължината на катана. Все още някой хора третират шиная като живо острие, защитават старите методи и искат да се върнат към тях, но с шинай това е практически невъзможно.
Все пак някой аспекти от използването на истински меч трябва да бъдат запазени в кендо. Аз съм привърженик на хасуджи или правилнят полет на върха на меча. Дори със шинай удара трябва да се изпълни все едно е с острие. Щом удара е направен с правилно хасуджи,той трябва да се признае, дори ако изглежда лек. Все пак не се изисква много сила за да се направи унищожителен разрез с истинско острие и този аспект трябва да се запази в съвременното кендо. Освен това от удари или разсичания с много сила лесно може да се извлече предимство. В този смисъл определени аспекти от използването на катана трябва да бъдат запазени, тъй като това ще помогне на кендо да оцелее. Но да се оставят други аспекти да надделеят до такава степен, че кендо да се превърне в кавгаджийска борба ще допринесе единствено за неговото западане. Никой няма да иска да тренира кендо ако то е такова. Затова аз съм против използването на шинай 36 размер. Ако кендо възнамерява да се развива като пълноценна физическа дейност,важно е да се поддържа определена дистанция между бойците. Все пак ако тази дистанция е много голяма ,двубоя ще се превърне в размяна на цуки,а това също е грешно. Като имам предвид всичко това мисля че шинай с размери 37,38,39 са най-подходящи.
По време на периода Едо имало фехтовач на име Оиши Сусуму. Той бил добре известен с дългият си шинай, който използвал при схватките. Мисля ,че е бил дълъг около 150 см. и той го е използвал много добре причинявайки безпорядък където и да отидел. Той не използвал шиная да удря опонентите си, а да ги промушва. Имало и други бойци като например Курозаки, който използвал опита си и дългото си оръжие за намушкване. Много по-изпълнимо е от техническа гледна точка да намушкаш с дълго оръжие отколкото да отсечеш с него. Въпреки това в кендо традицията е щом си способен да нанесеш успешен удар на опонента си това ще се зачете като валидна точка. Ударите трябва да отговарят на определени критерии, като вдигане на шиная над главата така ,че да може да видиш целта под лявата си ръка. Поне това беше причината зад основните движения в модерния кендо кихон, когато беше формулиран за пръв път.
Споменхте ,че когато вдигаме шиная над главата за удар мен,е важно лявата ръка да се използва ефективно мушкайки навън и нагоре,сякаш пронизваш противника.
Това е само един вид инструкция. Ако оставите начинаещите сами да се оправят те ще стискат силно с дясната ръка когато вдигат шиная над главата и ще забравят за необходимия баланс между двете ръце.Това е защото имат много сила в дясната ръка от момента, в който заемат камае. Така че в случая на начинаещите за да е сигурно, че баланса в двете ръце е запазен е добре да се окуражават да прехвърлят повече сила към лявата ръка. Това всъщност ще доведе до синхронизация на лявата и дясна ръка и те ще могат да правят правилно фури-кабури. Разбира се ще е идеално ако хората могат да правят това естествено без да прилагат неестествен натиск на една от двете ръце, но за съжаление това не е така. Затова наблягането на движението на горе на лявата ръка е ефективен начин да решим проблема.
Казва се ,че в момента на удра трябва да се изпъне дясната ръка и да се дръпне назад лявата.До какво всъщност води това дръпване назад?
В миналото е имало няколко превъзходни майстори на кендо,които обясняват ползата от лявата ръка като дърпащ момент.Това не трябва да се интерпретира погрешно. Аз разбирам избутването и издърпването на ръцете, като краен резултат. Ако удара притежава сае(острота и отсеченост), то това е крайния продукт от сила индуцирана чрез издърпване на лявата ръка и натискане на дясната. Обаче ако почнете от началото да издърпвате лявата и да натискате с дясната ръка, то евентуалния удар ще бъде отпуснат. За да демонстрирам какво имам предвид,представете си, че хвърляте копие – първо тичате, набирате инерция и тогава хвърляте копието.Само защото тичате много бързо не означава,че копието ще отиде на далече. Тайната е в това да спрете за момент точно преди да хвърлите копието. Вашето тяло спира, но инерцията се прехвърля в копието и то се задвижва използвайки принципите на лостовия механизъм.
Кендо е същото. Шинаят се вдига над главата и после се сваля надолу. Ако сваляте ръцете си с еднаква скорост ударът неизбежно ще бъде слаб. Когато сваляте шиная хвата на лявата ръка трябва да се втвърди за да може лявата ръка да “закове” на място. В резултат на това дясната ръка ще продължи напред в едно избутващо движение. Резултата ще бъде едно силно и правилно движение. Това е лесно за разбиране ако правите голям помитащ мен-учи на опонента си. Същите принципи се прилагат, когато опонента ви прави малка атака мен и вие парирате и контраатакувате също с малка атака. Не мислете да издърпвате лявата ръка, а просто стегнете левия захват. Захвата на лявата ръка е решаващия фактор при нанасянето на удар.
Много хора вдигат ръцете и шиная си нагоре след удар. Подозирам ,че това е неправилен начин на удряне…
Не трябва де се вдига шиная след нанасяне на удара. Аз казвах на учениците си да не вдигат ръцете си дори когато нанесат сполучлив удар и тяхното кендо се подобри наскоро. Всяка следваща атака трябва да бъде толкова добра, колкото и предишната и да буде решаваща. Тази решителност се погубва ако вдигате ръцете и шиная си след всяка атака.
Веднъж щом направите решаваща атака, заншин или поддържането на умствена бдителност е важно ,но трябва да бъде придружено с правилна стойка и движение. С други думи ти трябва да поддържаш физическа стабилност след атаката без безмислени движения. Ако си способен да поддържаш силна физическа стойка последвана от непреклонна умствена стойка след атаката вашият опонент няма да може да направи нищо. Към това трябва да се стремим. Истинския заншин се ражда чрез поддържането на несломима физическа и ментална позиция. Не можете да поддържате несломима ментална бдителност или присъствие ако тялото ви се клатушка на всички страни.Тяло и ум трябва да са поддържани в ред. Поддържането на тези неща в ред-това е което прави една атака решаваща.
Мисля ,че отсечеността на един удар идва в резултат на години тежки тренировки. Дори леки удари могат да будат упостошително остри,или да имат сае…
За да има вашата атака сае ,важна е подготовката. Ако имате сковано камае няма да можете да направите хубава отсечена атака. Голяма част се свежда до отношението. Трябва да сте с отворен ум и с мисълта ,че сте готов да посрещнете всеки. Ако застанете на пода с чувството ,че може да победите света ,ще откриете ,че техниките ви са много отсечени. Ако вашата техника е отсечена вие лесно ще се справите със всичко, което вашият опонент ще опита да направи срещу вас. С други думи – преди дори да стигнете до физическия аспект на атаката вие трябва да сте със спокоен и отпуснат ум. За да може да направите атака със сае трябва да сте позитивни и уверени.
Дори Миамото Мусаши споменава в неговата книга Го-рин-но-шо за важността от тайминга при отсичането. Какво е атака на един такт?
Доколкото мога да кажа атаката на един такт е когато удряте опонента си в едно движение. Също има атаки на два такта, където удряш противника в две движения – с ритмичен такт бам-бам и тритактови атаки,бам-бам-бам.
Споделихте с нас много съвети как да подобрим мен-учи.От вашия опит какъв е ключът към перфектния мен?
Много хора имат свой любими техники, като коте-мен или хики-мен и т.н. Миамото Мусаши съветва да не се осланяме на любима техника. Оказва се ,че истинската стратегия е в това да се приспособиш към опонента си и да действаш в хармония с него. От там идва истинската техника. Смятам, че най-голяма важност тук има разпознаването на истинските възможности за удар и улавянето им. Според мен съществуват три основни шанса за удар, които опонента е оставил отворени: дебана(момента ,в който той смята да предприеме атака), когато завършва атаката си и когато блокира. Вие трябва да умеете да се възползвате от тези ситуации и да вземете преднина. Що се отнася за дебана,това може да се постигне малко след като опонента започне атаката си или докато си мисли за нея, но още не е мръднал. И двете са ефективни.
Истинският проблем в кендо е да знаеш как да разчиташ ситуацията преди атака и да знаеш как да справиш с всяка ситуация с подходяща техника. Аз винаги проучвам какво правят другите хора и гледам за техните слабости. Когато станете на моята възраст се научавате как да се справяте с много различни типове опоненти. Научавате се как да прилагате семе на определени типове опоненти,и какво да направите за да ги победите. Аз винаги проучвам различни пътища и методи за справяне с различни хора.
В процеса на кейко ще стигнете до ниво,където няма да можете да изпълните техника, която нормално е ставала преди . Поради някаква причина ,ставате неспособен да изпълните определена техника. Когато това стане трябва да останете позитивно настроени и да опитате дали някой друг метод няма да проработи. По този начин вие си изграждате ценен опит и напредвате. Дори самото изучаване на техниката, да не говорим за духовните аспекти на кендо, е голямо предизвикателство с толкова много за пробване и учене.
