В следващата статия бих искал да запозная читателите с тактиките в кендо. Още от началото уточнявам, че настоящия материал няма за цел да описвам как да се спечели състезание на ръба, а дори и извън правилата в кендо. Думата „тактика” се използва от много хора, като израз на начин да се спечели шияй на всяка цена. Практикуващите кендо в Япония не правят изключение от това и ето защото товя рядко се преподава. Въпреки това, тактиките в кендо не се свеждат само до отбелязване на ипон и победа. Благодарение на тактиките ние може да научим интересни технически аспекти в кендо и да подобрим цялостното си разбиране за кендо, чрез практикуването и ученето на тактики. В тази статия първо ще бъдат описани негативните ефекти и последствия от тактиките. След това ще запозная читателите с моя опит в тактиките, почерпен от университета Фукуока.
Тактиките са съществен елемент от всеки спорт и бойно изкуство, както и от други области на физическото възпитание. В японското кендо общество тактиките се ползват с негативен образ. Изглежда причнитите за това се крият в идеологията на хората, за които кендо е бойно изкуство, път за самоусъвършенстване – будо. Например според проведена анкета между водещи инструктори по кендо в спортни гимназии, петдесет и трима преподаватели от петдесет и пет отхвърлят използването на тактики в кендо и тяхното преподаване. Съображенията им, породили този негативизъм се свеждат до идеологията за кендо, като част от будо и неговите исконни принципи. По-конкретно, целта на тренировките е да изградят характер, чрез „правилно кендо”. Тактиките според тези преподаватели се основават само на стремежа да се спечели, а това е в реазрез с идеята на истинското кендо. Традиционното кендо включва правилна стойка и контрол на шиная чрез спазване на принципа Шугьо или постоянното практикуване на кихон отново и отново. Също така, според тях правилното кендо е следствие на прилагането на тези традиционни методи за дълъг период от време. Накратко, тактиките не са приемвливи, тъй като не са част от Шугьо, който принцип изгражда правилното кендо.
Планирането и използванетo на тактики означава намерението на даден отбор да спечели, дори правилната стойка и движения да са пожертвани. Това е немислимо за болшинството от преподавателите и ето защо те отхвърлят преподаването на тактики. Идеологията на някои преподватели относно загубата и победата в кендо двубоите включва възможността точно в този момент, точно в този мач да се „сграбчи” възможността, да се намери слабото място и впоследствие да се преразгледа дали загубилият е в правилния процес Шугьо. Двубоите в кендо са еманация на борбата на Ки между двама опоненети. Дори външно да няма израз на тази борба, то тя винаги съществува в умовете на противниците. Използването на тактики въплъщава излишни движения на шинай и тялото в игра, която няма нищо общо с Кендо и Будо.
Хората на запад, които тренират западни спортове изглежда възприемат тези догми като странни. Кендо е бойна е активност между двама човека, атакувайки и защитавайки се чрез шинай. Според редица авторитети в спортната наука индивидуалните контактни дисциплини изискват значително по-голяма тактическа находчивост, отколкото безконтактните индивидуални и групови такива(като например тенис и волейбол), както и тези, чийто победител се определя от даден норматив по време, тежест, дистанция или съдийска оценка. Всъщност всички ние, съзнантелно или не, използваме тактики при защитата или атаката в шияй. Преподавателите, които участват в горното изследване, изразяват мнение, че правилният метод в шияй е да се търси победа не чрез физически качества, а чрез победа над противниковото ки. Всъщност дори и това представлява тактика, само по себе си. Например в този дух, атакувайки чрез съзнание в момент на „Мушин” е сред най-добрите тактики, която може да се прилага само след натрупан огромен опит и високо владеене на техниките. Изглежда думата „тактика” не се нрави на японските преподаватели по кендо и за тях това означава, че ако те позволят такова нещо, то това би имало за цел да се постигне победа на всяка цена. Въпреки всичко, това тяхно мнение е оправдано, тъй като те искат да съхранят кендо като будо и за бъдещите поколения.
Въпреки, че съм участвал в много състезания и шияй, когато бях в гимназията и университета, почти никога не съм учил от преподавателите ми изрично по какъв начин да спечеля и как да играя в определена ситуация. Това е така поради негативното отношение на преподавателите към тактиките или по-конкретно към думата „тактика”, сама по себе си. Ето защо учениците търсеха външни източници за обучението по тактики и аз лично придобох част от тези знания, наблюдавайки други хора и техните шияй.
Започнах да мислия за тактитките в кендо, когато станах треньор на женски отбор на кендо клуба в университета Фукуока. Студентките монго искаха да спечелят Обшояпонското първенство за студенти и тренирахме по два часа всеки ден. Това, разбира се не беше никак много за студентски клуб по кендо в Япония. След всяка тренировка те винаги се събираха в преподавателската стая и гледахме и анализирахме заедно видео записи от тренировката, които аз правех. Всъщност тази идея беше моя, но това какво точно да се гледа и как може да се подобри беше тяхно задължение. Това продължи седем месеца и ското студентките започнаха да разбират какво се очакваше от всеки да направи и как да реагира адекватно в различни ситуации. Целта беше постигната през ноември 1995 г. Отбора не спечели благодарение на „лоши” тактики, като например да пазят резултата след първата точка чрез кривене на тялото, изненадващи движения, губене на време и т.н. Студентките винаги разсъждаваха върху всяка изминала тренировка. Дискутираха какво може да се подобри, как да играят срещу различни противници при различни ситуации на шияй-джо, опитвайки се следващата тренировка да приложат нещо ново и подходящо за това, което са открили във видео записите. Три години по-късно две от студентките бяха избрани да участват заедно с национания отбор на Япония на 11-то световно първенство по кендо в Сана Клара, САЩ, като едната от тях спечели и индивидуалната .
По времето на моят престой като треньор в университета Фукуока започнах да размишлявам сериозно върху тактиките в кендо. Не само за тяхните позитивни ефекти, но и за негативните. Тогава малко се преподаваше и знаеше за тактиките в кендо. Въпреки, че все пак имаше няколко книги и изследвания по тази тема, описаното в тях бе твърде абстрактно и трудно можеше да се прилга в тренировъчния процес. Ето защо през 1997 г. пристигнах в Англия за да потърся място, където могат да уча теорията и практиката на тактиките в спорта. Там аз учех теория, практика и образователния ефект на преподаването на тактика в игрите, а предметът се казваще „Преподаването на игри за разбиране”. Опитах се да приложа наученото на практика в кендо. По врме на тогавашният ми престой разбрах, че ученето на тактики може да бъде полезно не само за печеленето на шияй, но и за разбирането на аспектите на кендо.
Тактиките играят ролята на свързващо звено между кихон-гейко, джи-гейко и шияй. Всички ние се опитваме да приложим научените техники в кихопн-гейко в джи-гейко и шияй чрез тактика, коя точно техника на кого, кога и по какъв начин да приложим. Нормалната тренировка на повечето клубове започва със загрявка, субури, кирикаши, кихон, уаза-гейко и джи-гейко. Тактическото обучение се оставя настрана и всеки напредва в тази област със собствени сили чрез натрупания опит. Разбира се в джи-гейко и шияй се използват безброй ситуации при атаката и защитата и никой не може да предвиди какво точно ще се случи и изборът какво да се направи и как да се реагира е в ръцете на практикуващия. За бъде този избор правилен, независимо дали е направен съзнателно или не, е много важно да се учат тактики в кейко. Има хора, особено от напредналите кендока, които смятат, че нямат нужда от тактики и се съсредоточават на „Мушин”, състоянието при, което тялото несъзнателно взима правилното решение за техника и движение. Това обаче няма да е възможно без да е работено предварително в кейко специално върху начините за прилагане на техники според различни ситуации.. Несъзнателното избиране на техника и прилагането е тактическо действие е резултат от съзнателни тренировки за прилгането им. Има и хора, които разсъждават по следния начин: “На мен ни ми трябват тактики, аз просто си играя моето кендо, независимо какъв е опонента ми”. Надявам се тези хора не мислят, че това означава, че срещу всеки опонент, независимо от неговото ниво ще прилагат еднакъв тайминг с еднакви уаза. За да можем да показваме най-дброто кендо ние трябва да се научим да го правим срещу различни опоненти. Например едни ще са податливи на силно семе, други на „по-нежно”, на един ще е по-лесно да се приложи дадена техника, на други не. Това не означава, че трябва да се тренира със специално внимание на уаза и да се правят безкрайни повторения. Трябва да се учим как точно и на кого да се приложи дадена уаза. Масатаке Суми сенсей веднъж ми каза „В главата ми има сигурно хиляда вариации общо на семе, удари, техники и комбинации от тях. Старая се да ги прилагам според различната ситуация с всеки един опонент”.
Веднъж след като сте започнали да мислите за тактиките, като например уаза и как да ги използвате или искате да използвате, в коя ситуация коя техника е подходяща и коя не. Чрез този начин на мислене ще може да изградите умение на това да виждате психологията и механизма на движенията при уаза и тяхното влияние върху опонента. Ще почнете да мислите дали може да изпълните поставените цели за овладяването на тактиките, какво точно трябва да подобрите и дали психучески сте подготвени да прилагате тактики.
Традиционният метод на трениране включва тренировки чрез многобройни повторения и аз не поставям под съмнение това. Чрез тактиките обаче, ви ще имате един по-рализчен поглед върху вашето кендо, ще оцените реалната полза от повторенията и те няма да ви се струват просто като нещо, което трябва да се свърши в определен времеви период, според заданията на инструктора. Във втора част от тази статията престои да разгледаме различните техники според нивото на практикуващите ги.
Тактики при практикуващи с „кю” степен.
Често ставаме свидетели на това, как състезатели с кю степен играят джигейко, шияй ил изпит чрез постоянно методично атакуване на мен от една и съща дистанция с еднакъв тайминг. В този ред на мисли, треньорите ги насърчават „просто да атакуват” и да „дадат всичко от себе си”. Когато единия противник започва атака с голям мен, другия решава да направи същото и поради това ударите и на двамата попадата най-често в шинай и продължително време не може да се отбележи. На това ниво е много важно за тях да се опитват да прилагат без да се притесняват техника, която знаят от Кихон-гейко. Това ще е тяхната проста, но първа тактика. Въпреки това не може да се учат възможности и шанс за ипон като се повтарят едно и също и се атакува от една дистанция и с еднакъв тайминг. По принцип в кендо има четири възможност за шанс: когато опонента започва да атакува, когато опонента се защитава, когато опонента завършва удара си и когато опонента отстъпва назад. В нашия случай най-подходящ вариант за притежателите на кю степен е да атакуват, когато противника им завършва удара си. По конкретно, когато състезател с кю степен атакува той извървява по-голяма дистанция със заншин, изцяло с гръб към противника, точно както е тренирал в Кейко. Ето защо удобен шанс би било да се използва момента точно когато се обръща. По този начин практикуващия ще научи, че винаги е много важно да следи противника за момента, когато ще се разсее или поколебае.
Когато кендоки с кю степен се исправят в джигейко срещу такива с дан степен, за тях изглежда е трудно да завършат удара си и често спират по средата или се връщата назад. При това положение преподавателите насърчават въпросното „продължавай да атакуваш”. Напредналите състезатели не оставят гърба си непокрит по време на джигейко и затова прилагането на тактиката от страна на практикуващите с кю степен, описана в горния абзац не би била подходяща за случая. За начинаещите би било добре да се опитат да „разрушат” шинай на противнка с дан степен непосредствено преди да го атакуват. Това включва не само атака чисто напред, а опити за прилагане на осае или харай уаза. Използването на тази тактика не гарантира успех срещу по-опитните състезатели. Въпреки това използването на тази елементарна, но ефективна тактика е една от основните в кендо. „Разрушаването” на центъра на противника става още по-ефективно, ако са развити фумикири, фумикоми, теноучи. В предишни мои пбуликации подчертах значението на това, че кендоките с кю степен трябва да се фокусират основно върху Шикаке-уаза. За това е много важно начинаещите да не се страхуват, че ще бъдат контра-атакувани и да не спират по средата на удара, а да се стараят да го завършат, независимо какво прави напредналия опонент. Осае и харай уаза са подходяща тактика за начинаещите.
Въпреки, че това няма пряка връзка с настоящата тема за тактиките, бих искал да обърна малко внимание на защитата в кендо. Терминът “Богьо но таме но богьо наши „(без защита само заради защитата)” общо казано означава, че в кендо, целта на защитата е да предшества, да помогне за последваща атака. Това е така нареченото „Ко-бо-ичии” в традиционната терминология в кендо. Странно, но изглежда методите за защита не се практикуват в повечето клубове и трениращите са принудени да се „самообучават” в тази област. Ето защо много от начинаещите се защитават по техен собствен начин и нямат възможност да учат идеята на „Богьо но таме но богьо наши”. Хората без опит напълно естествено се страхуват и притесняват от напредналите. Безцелното атакуване би ги лишило от възможността да „видят” шанса за ипон. Моето мнение е, че преподавателите трвбва да запознаят начинаещите с някои основни техники за защита, преди да се включат в джигейко. Техники за защита в този случай не означава сомоцелно блокиране на ударите, а защите чрез мецуке и ки-кен-тай-но-ичи. Начинаещите съсредоточават цялото си внимание върху шинай на противника и нагласят движението на тялото си според него. Това е една от причините начинаещите често да се озовават в ситуация, при която по средата на атаката се разколебават и от удар мен се получава грозна защита напред с вдигната ръце нагоре. Според японско-английския кендо речник терминът мецуке означава „действие, при което вниманието е съсредоточено върху цялото тяло на провтивника и всички негови движения, независимо, че се гледа само в очите. В тази връзка има и друг подобен термин „ейзан-но-мецуке” или съзерцаването на далечната планина. Същия речник пояснява това абстрактно пониятие, като дейстие, при което противника се гледа цялостно, а не само върху определена точка, точно както се съзерцава планина в далечината”. Що се отнася до защитата с „ки-кен-тай-но-ичи”, то това означава да се защитаваме с позитивна нагласа на ума, използвайки шинай, краката и тялото, като цяло. Този термин се използва най-често за да се опише действие на атака, а не за защита и поради това за начинаещите това може да се стори трудно и абстрактно. Все пак в интерес на начинаещите е да развиват своето кендо чрез получаване на многобройни удари, като се стремят да запазят добра стойка и ефективна позиция за защита. Това няма да стане изведнъж, но вбъдеще ще може да се защитават по възможно най-ефективния начин. Ученето на принциша „богьо но томе но богьо наши” на това ниво ще бъде от полза на всички при бъдещото учене на тацтики за напреднали.
Tактики при практикуващи със степен 1-ви и 2-ри дан
Предполага се, че практикуващите на това ниво могат да направят силни, резки, бързи и къси удари с правилна стойка и силно фимикири и фумикоми. Ето защо аз препоръчвам на това ниво да се отработват Осае-уаза и Харай-уаза. Както трениращите вече може би знаят, прилагането на тези техники срещу противник на тяхното ниво ще завърши в най-добрия случай с блок, освен ако ударът не е наистина много бърз. Ето защо в такъв случай е необходимо атаката да започне със заблуждаващо движение. Този тип действия също варират от прости към по-комплексни. Пример за по-прости заблуждаващи движения: осае-опонента прави защита за мен и удар коте или до или харай от ляво на дясно-опонента прави защита за коте и удар мен. Тези движения могат да еволюират до комплексни, например харай от ляво на дясно, заблуждаващо движение за атака коте-мен-опонента прави защита за мен и удар до. Важно е при използването на тези финтове да се поема инициативата – финт-открит шанс-удар.
Много кедноки погрешно се опитват да изпълняват тази тактика твърде бързо и затова тя не става, тъй като опонента не се защитава според очакванията. Движенията, разбира се не трябва да са бавни, но е нужно да се изпълняват премерено и леко преувеличено за да придобие противника впечатлението, че може да се защити с лекота.
Предполага се, че по-напредналите кендоки вече са “култивирали” някаква токуи-уаза (уаза, която изпълнявате най-добре, любимата ви уаза). В допълнение, към изучаването на тактиките, аз препоръчвам на този етап кендоките да мислят за своята токуи уаза и да се опитват да я развиват в джи-гейко. Тук е момента да помоля читателя да спре да чете и преди да продължи да си зададе следните въпроси:
1 Кога след като сте започнали джи-гейко или шияй правите първи опит за токуи-уаза?
2 При какви условия изпълнявате токуи-уаза – напр. дистанция, тайминг и т.н.?
Също така помислете на какъв тип противник може да приложите тази уаза и на какъв не. Можете ли да си представите различни ситуации при различни опоненти? Дори и да мислите, че нямате някаква специфична токуи-уаза, предполагам, че поне имате любима техника и ви съветвам да мислите за тази техника и как чрез тактика да я прилагате ефективно в джи-гейко и шиай. Допълнително ще ви помогне за това, навика да анализирате играта си след всяко джи-гейко. Както споменах по-горе, ако мислите за тези неща, това ще ви помогне да изградите тактическа култура, както и да разширите мирогледа си в кендо и разбирането ви на техническите и психологическите му аспекти, механизма на всяка техника и реакцията от нея върху противника. Освен лъжливите движения или финтове има и други техники, като суте-уаза и мизе-уаза, които може да използвате за да подобрите своето джигейко и шиай.
Буквално предведено “Суте” означава “хвърлям се”, а “Мизе” ознчава показвам. В контекста на тактиките, значението на тези уаза е “да се използват не за отбелязване на ипон, а за да се моделира поведението на противнка, според нашата собствена токуи-уаза“. С други думи – ако вашата токуи-уаза е коте-до, вие може да се опитате да атакувате няколко пъти коте-мен, за да помисли противника, че лесно може да блокира тази техника само с ръце и след това да атакувате коте-до. Може да атакувате няколко пъти коте за да отбележите ипон с кацуги мен, например. Важно е да атакувате не само с ръцете, но с цялото тяло, дори да използвате суте или мизе уаза, в противен случай рискувате да станете жертва на собствената ви уаза. Отново споменавам, че тези атаки трябва да са „истински“, суте или мизе уаза спокойно могат да отбележат ипон.
С натрупването на опит, от вас се очаква не само да подпбрявате своята току-уаза и любими техники, но също така да подобрявате техниките, в които не сте толкова добър за да може да подобрите кендото си срещу хора, които имат трудно кендо или силно кендо. За да постигнете това не е достатъчно просто да тренирате с такива хора. Трябва да се опитвате да тренирате с тях по-често от всички останали. Със сигурност това няма да е лесно и ще бъдете удряни и удряни отново, но няма как да напредвате без да опитвате. Учейки чрез ударите, които понасята – това е пътя за подобрение на вашето кендо. Разбира се, важно е да опитвате и нови техники, но не се опитвайте да направите твърде много неща само за едно джи-гейко. Поставете си една или две задачи според съветите на вашия учител и мислете за тези неща.
Tактики при практикуващи със степен 1-ви и 2-ри дан
Част от тактиките за практикуващите на това ниво са продължение на „четирите шанса в кендо“. По-горе разгледахме два шанса – атака, когато противника завършва своята Останалите два шанса, атака, когато противника започва атаката си и атака, когато противника отстъпва назад. Тези два шанса са свързани с това да накараме противника да атакува или да отстъпи назад чрез семе и използването на десния крак.
Следва
От Сотару Хонда
