Скромност и тежки тренировки

Каку Тошихико(8-дан Ханши) е роден през 1921 г. През 1949 г. постъпва в полицията на Осака. През 1965 г. става главен инструктор, а през 1983 г. се пенсионира от този пост. В момента Каку Сенсей е в управата на AJKF, вицепрезидент е на кендо федерацията на Нара, почетен инструктор на полицейското доджо в Осака и кендо Шихан на Медицинския университет в Осака.

Скромност и тежки тренировки. Това е единственият начин за прогрес в кендо.

Когато седя на екзаминаторската маса на изпит за дан, първото нещо, на което обръщам внимание е каква е стойката на явяващия се. Особено внимание обръщам на теноучи или още начина по който държи шиная. Много хора си придават вид и претендират, че имат хубаво камае, но то веднага се разваля когато тръгнат за атака. Това се получава защото тяхното теноучи не е адекватно и стискат шиная твърде силно. За да бъда по-точен, влагат много сила в дясната ръка, което им пречи да удрят с ки-кен-тай-ичи. Ако се стиска силно, ръцете ще тръгнат първи, а останалата чато от тялото ще изостане след тях. Ако шинаят се държи естествено(без напрежение), това ще со отрази на камае и ще помогне на практикуващия да се движи свободно и лесно, където и когато поиска. Това е едно от задължителните условия за по-вискоите степени. Теноучи е базата за камае, готово да атакува във всеки един момент.

Ясно си припомних значението на теноучи от стария Коморисоно Масао Сенсей. Тогава вече бях станал Ханши. Сенсеят ме извика след тренировка и аз си помислих, че нещо ще ме похвали. Но стана точно обратното. “Много удряш с дясната ръка. Затова всеки път удряш от близо. Трябва да удряш по-отдалече, да се разтегнеш повече.” Коморисоно сенсей не пестеше критика и си отидох в къщи крайно депресиран. Очевидно, въпреки че бях Ханши, все още не можех да правя добре кихон.

Това ми напомни за изпита ми за 8-дан. Казваха ни, че за да си поправим теноучи ще ни отнеме три години. Върнах се стъпка назад и погледнах спокойно на нещата. Най-важното нещо, когато учим кендо е да бъдем скромни. Всички забележки за вашето кендо трябва да бъдат приемани с благодарност.

След съвета на Коморисоно сенсей, потърсих различни начини за да поправя проблемите си на тренировка. “Почти стана. Проблемът е, че когато сваляш кенсен дясната ти ръка се стяга.” Попитах Ниши сенсей(Осака, 9-ти дан) за връзката между дължината на тсука и теноучи. Той ми каза: “Използвам шинай с тънка и дълга дръжка. Това прави моето теноучи подвижно и гъвкаво”. И преди бях чувал, че по-дългата дръжка прави камае по-спокойно и устойчиво. Но за първи път чувах, за ефект и върху теноучи. От тогава нататък мислех само за теноучи и как да направя лявата ми ръка продължение на моето танден.

Също така забелязах, че благодарение на желанието ми да ударя на всяка цена, цялата ми сила идваше от дясната ръка.Тогава разбрах важността да се държи шинаят естествено, когато удряме. Дръж естествено, удряй естествено. Така можех да играя по-спокойно и да виждам движенията и намеренията на противника по-чисто. Това ми позволява аз да контролирам ситуацията.

Разбира се удар с ки-кен-тай-ичи е нещо, което се очаква от всички високи степени. А това е възможно само с правилен захват на шиная справилно теноучи. Като инструктор, винаги съм се питал как мога да обясня това най-добре. Накакура Кйоши сенсей(9-ти дан) веднъж ми каза: “Трябва да държиш шинай като калиграфска четка”. Когато уча студентите в медицинския университет в Осака, аз им казвам да правят субури сякаш държат клон от върба. Въпреки това, мисля, че има и по-добри начини да се обясни важността на теноучи. Четох една статия на Окузоно сенсей(9-дан, Осака), където той препоръчваше да се използва бокен от пауловния. Веднага си поръчах такъв. Този бокен се чувства лек, когато си в камае, не е нужно никъде да се влага излишна сила. Ето защо теноучи става естествено. Когато правите субури с такъв лек бокен абсолютно няма нужда да използвате сила и затова се концентрирате върху правилното хасуджи – да описвате голяма дъга с лявата ръка. Ако съумеете да удряте по-същия начин и с шинай, атаките ви ще станат много чисти. С други думи, този, който може да удря с правилно теноучи може да се движи когато и където пожелае. Към това трябва всички да се стремим.

За да прогресираме в кендо е необходимо да пазим чувсто на скормност в себе си и също така да тренираме от колкото се може по-голяма дистанция. Спомням си, че бях много впечатлен, когато Кошигава Хидеонсуке(9-дан, Осака) отиде в Токио за съвет от Мочида Сейджи сенсей(10-дан). Все още си спомням много добре разговора им. Кошигава сенсей каза: “Когато играя от тази дистанция, винаги печеля.”. Мочида сенсей му отговори “Кошигава сан, тази дистанция е твърде близка. Избягвай да играеш по този начин”.

Сайто Масатоши сенсей ме съветваше същото. “Играй от то-ма май. Ако играеш от чикама-май, кендото ти няма да се развива.” След тренировката аз го попитах дали това се е отнасяло само за начинаещите. Той каза: “Не! И за тебе ставаше въпрос.” С други думи и за начинаещи и за напреднали в еажно да играят от далечна дистанция. И двамата кендоки трябва да мислят за правилната дистанция и да си помагат взаимно. Това е много важно за високите степени. Не става въпрос само за това къде и как си ударил, а дали може да вникнеш по-дълбоко в нещата. За да може да играеш от далечна дистанция, трябва да си тренирал много усилено върху това, а изпитващите точно това гледат.

За първи път се явих на изпита за 8-дан през 1975 г. Скъсаха ме. Сайто сенсей ми каза: “Каку, ако лявото ти рамо е стегнато, никога няма да станеш 8-дан.” След всяка тренировка го питах дали има напредък по този проблем. “Не! Още си е стагнато”. “Хмм..явно проблема е в съзнанието ти….проблема е в сърцето.” Няколко месеца по-късно той почина и това беше последния съвет, който получих от него.

От тогава се концентрирах върху правилната дистанция и взаимоотношението ми с противника. Започнах да повтарям навика на Сайто сенсей да си проверява камаето пред огледалото преди всяка тренировка. Следващата година, преди да се явя на изпита за 8-дан, проверих отново камаето си пред огледалото и видях, че рамото ми най-накрая е отпуснато без да мисля за него. В мен се надигна  вълна на самочувствие и доверие в себе си. Можех да виждам лесно движенията на противника ми и бройката на празните и пропиляни удари драстично намаля. Взех изпита. Лявото ми рамо ме измъкна от непременното ми желание да удрям и да победя на всяка цена. Камаето ви показва много ясно какви са вашите чувства. Ако ви е страх, то това веднага ще си проличи по камае. Сайто сенсей беше научил това от Огава Киносуке сенсей и предаде важността на лявото рамо при камае и на мен. Сега аз имам задължението да предам това и на моите ученици. Това е красотата на кендо.

Превел: Любомир Сагаев