Системата Шого

Всички кендоки са запознати с днешната система за присъждане на степени в кендо –дан степени от 1-ви до 8-ми включително. Знаем, че освен дан степените след 6-дан се присъждат специални степени – ренши, кьоши и ханши. Тази система се нарича „Шого” и за нея се знае сравнително малко, особено от кендоките извън странта на изгряващото слънце. Шого се превежда на японски като „титла” или „ранг” и тази дума се използва често за други формални поводи – във военната йерархия, училищна и университетска система и понякога в спорта.

В настоящата кратка статия ще се разгледа значението на системата „Шого” разбира се, от гледна точка на бойните изкуства и по-специално на кендо. Първоначално системата е била въведена от небезизвестната организация Dai Nippon Butokukai (1895-1946), чиято традиция за тези степени днес се продължава от Общояпонската федерация по кендо.

Въпреки, че тук ще говорим за Шого степените, не могат да не се засегнат до известна степен и Дан системата. Дан системата използвана от Butokukai била ясно повлияна от системата използвана в Джудо. Модерното джудо се смята за основано и внедрено от Джигоро Кано. Наред с другите си длъжности и позиции, които заемал, Кано бил и директор на Токийската основна гимназия през периода 1893 – 1920 и Такано Сасабуро започнал работа там като учител през 1908. Смята се, че Кано вдъхновил със своята личност Такано Сасабуро, именно относно и дан системата. След години Такано се превърнал в кендо-легенда и станал Главен член на Butokukai. Не трябва да се пропуска да се спомене, че Keishicho (Токийската полиция) установява своя собствена дан система, която се различавала от тази на Butokukai. . Въпреки това, между двете организации имало тясно сътрудничество въпреки, че правителството на Япония не толерирало това.

Прилагаме на вашето внимание хронологичен списък с най-важните събития от историята на съвременната система за степени в кендо.

• 1878/79: Установяване на кенджуцу/геккикен(днес кендо) и основаване на Кейшичо.
• 1882: Джигоро Кано въвежда първата дан система в класическото корю джуджуцу. Първите носители на дан в света са Широ Сайго и Цунеджиро Томита.
• 1886: Кейшичо въвеждат кю система.
• 1893: Кано става директор на Токийската основна гимназия
• 1895: През Април е създадена Бутокукай, която през Октомври започва да присъжда специално отличие – Сйреншо на отличили се будоки.
• 1902: Бутокукай въвежда Кьоши и Ханши, които се присъждат след Сейрейшо. През 1934 Сейрейшо е преименована на Ренши. Минималната възраст за присъждане на Ханши била 60 г.
• 1903: Бутокукай присъжда 12 степени Кьоши/Ханши..
• 1908: Такано Сасабуро става учител в Токийската основна гимназия и през юни започва да разработва дан система.
• 1912: Бутокукай разработва Тейкоку кендо но ката и дискутира дан системата в джудо и кендо. Найто Такахару, Такано Сасабуро, и Мона Тадаши са удостоени с Ханши.
• 1913: Въпреки, че нямат навършени 60 г. с Ханши са удостоени ощеНайто Такахару, Ямашита Йошицуга, Исогай Хаджиме, Нагаока Хидеказу, и Ишикава Тораширо.
• 1914: Официално са формализирани системите в кенджуци и джудо. Джудо използва системата дан, а кенджуцу системата кю.
• 1917: Кенджуцу започва да използва система за дан, подобна на джудо. Системата е от 1-ви до 5-ти дан, след което следват сейрейшо, кьоши и ханши.
• 1919: Бутокукай официално променя името кендужуцу на кендо.
• 1923: Кейшичо приема своя собствена система.
• 1926: Токийската основна гимназия променя предмета, който изучават – геккен, на кендо. По-късно същата година всички училища възприемат това.
• 1930: Токийската основна гимназия въвежда свои собствени шого титли – Токуши, Шуши и Тааши.
• 1934: Сейрейшо се променя на Ренши.
• 1937: Започват да се използват дан степени и след 5-ти.
• 1942: Бутокукай минава под шапката на военното министерство. Титлата кьоши е преименована на тааши.
• 1946: След огромен натиск Бутокукай се саморазпуска.
• 1953: Основана е Общояпонската федерация по кендо. Възприема се системата от 1-ви до 5-ти дан, след което следват сейрейшо, кьоши и ханши.
• 1957: Взема се решение да се присъждат дан степени до 10-ти включително.
• 2000: Общояпонската федерация взема решение, че повече нито един десети дан няма да се роди и премахва последните две степени. Най-престижната степен става Ханши. В момента все още има няколко живи 9-дан, някои от тях продължават да тренират.

Сейрейшо(В момента Ренши)

Степента е присъдена на 1-вия Киото Тайкай през октомври 1885 г. на 15 кендоки, избрани от 386 кандидати. През 1934 г. Сейрейшо се преименова на Ренши. Тъй като тази титла е била известно време единствената Шого и е била присъждана много отдавна трудно е да се прецени нейната стойност и да се съпостави с днешните.

Кьоши, Ханши

През 1903 г. са наградени първите четирима Кьоши и седем Ханши. Първите Ханши са:

Име (стил, префектура, възраст):

• Ишикава (Itto-ryu, Kochi, 74)
• Такао (Tecchu-ryu, Nagasaki, 73)
• Шибуе (Shinto munen-ryu, Nagasaki, 68)
• Сакабе (Kyoshin mechi-ryu, Aiichi, 66)
• Ватанабе (Shinto munen-ryu, Tokyo, 66)
• Мицухашиi (Musashi-ryu, Tokyo, 62)
• Токуно (Jikishinkage-ryu, Tokyo, 61)

Ханши става най-вискоката степен, като е установена минимална възраст от 60 г. Въпреки това през 1913 това правило е нарушено, когато Такано Сасабуро и Найто Такахано са наградени малко след като са навършили 50 годишна възраст. Днес минималната възраст за присъждане на Ханши е 54 години.

6-ти дан и нагоре

От 1937 г. започват да се използват дан степени по-високи от 5-ти. По това време е имало 5-ма 9-дан, 5-ма 8-дан и 20 7-дан. Първите 9-ти дан са:

• Огава Киносуке
• Найто Такахару
• Саймура Горо
• Шиматани Йасохачи
• Мочида Сейджи

През 1957 г. е взето решение да се присъжда и 10-дан на изключителни кенши и следните четирима „човека” са удостоени с тази чест:

• Огава Киносуке
• Мочида Сейджи
• Саймура Горо
• Накано Сосуке

През 1962 г. е излъчен последния 10-дан – Оаса Юджи.

Последния 10-дан Мочида Сейджи умира през 1974 г, но легендата за личността на великите 10-дан все още е жива в техните ученици – днешните стари Ханши.