Окузоно Кунийоши, Ханши 9-ти дан

Статия от списание Кендо Джидай януари 2002 г.

Окузоно Кунийоши е роден през 1925  г. в Кагошима. След като завършва университет се включва в полицейските редици на Осака, където през 1972 г. става инструктор, а през 1978 е избран за преподавател в Националанта полицейска академия. Участвал е в най-различни престижни състезания, сред които и Общояпонския шампионат. Носител е на титлата от 13-ия турнир Мейджимура за носители на 8-ми дан. През 2003 г. е шинпан-чо на 12-то световно първенство в Глазгоу, а през 2006 г. оглавява японската делегация на 13-то световно първенство в Тайван.

До преди няколко години изглежда присъждането на високи степени в Кендо беше силно повлияно от личния опит на членовете на изпитните комисии. Това беше една от причините AJKF да публикува специален наръчник за членове на журито, както и за самите кандидати. Така изпитите станаха по-прозрачни и ясни за всички страни.

Според този наръчник, за присъждане на 6-ти, 7-ми и 8-ми дан се изисква Риай (вникване в същността на кендо) и най-вече Фукаку (възвишеност) и Хин’и (изящество), заедно със всички останали критерии за 5-ти дан. Това означава,че всички Коданша (кандидати за високи степени) трябва да показажт качества, които се придобиват с дълги години усилени тренировки. Според мен имно Фукаку и Хин’и са ключът към всичко.

От кандидатите се очаква да покажат тези качества и затова когато съм част от изпитан комисия винаги обръщам специално внимание на Фукаку и Хин’и. Също така гледам и камае. Само по камае може много лесно да се установи какво е нивото на разбиране на Кендо на даден кандидат. Камае означава не само начина по който се държи шинай, но позицията на ръцете, тялото и стойката като цяло. Кандидата трябва да може естествено да поддържа хубаво каме във всяка ситуация.

Разбира се постигането на Фукаку и Хин’и не е нещо лесно. То се постига с дълги години, докато не стане естествена част от нашия облик. Липсата им обаче се забелязва много лесно, особено на изпит. Тогава кандидата не се движи естествено и не влага цялото си сърце в атаките.

Хората с високи степени, които четат в момента са разбрали какво имам предивд, но разбирането само по себе си не е достатъчно. Тези качества трябва да станат част от кандидата. Едно е да се разбере, но съвсем друго е тялото и поведението да го докажат.

Когато работех в полицията в Осака имах възможността да тренирам с много силно инструктори. Когато играех с тях, въпреки че атакувах с цялото си сърце, те смазваха със своето Ки и контролираха изцяло чрез него. Често се озовавах в ситуации, когато просто не можех нищо да направя. Тяхното Ки беше плод на години усилени тренировки.

Тази невероятна енергия, която струеше от тях ме завладяваше и се чудех как бих могъл и аз да я постигна. Опитвах се да взема част от нея за себе си да атакувам с пълни сили докато мога. Това ми костваше много тренировки, някои от които бяха толкова тежки и болезнени, че не искам да си спомням за тях. Да се опиташ да вземеш част от Ки на своя учител е нещо много важно. Ако той ти позволи да я вземеш, значи те е дарил с привилегия. Това ще ви помогне за тежките тренировки. Великите учители като Мочида сенсей например, влагаха изцяло своето Ки, докато не остане и една частица от него вътре в тях. Опитвам се да правя същото и давам цялото си Ки, дори когато играя с начинаещи. Смятам, че по този начин потенциала на Ки може да се развие най-добре.

Друго нещо, за което винаги трябва да мислим е по какъв начин да развием личността си чрез Кендо за да е полза на обществото. Това е един от принципите на Кендо и също така помага за развиването на Ки. Ако човек се опитва да развива и подобрява дадена техника, само за да направи ипон на състезание, то тогава няма никаква полза от Ки.

Един китайски философ е казвал, че човек трябва да съхранява своята решителност и воля и да не пилее своята енергия напразно, защото ако се освободи напразни ще остави след себе си физическа и ментална разруха. Същото важи и за Кендо. Човек винаги трябва да се стреми да играе правилно кендо и да се изгради като превъзходен чоек и кендока. Изграждането на Ки, за което са нужни дълги години ще помогне за реализирането и на тази цел.

Не удряй с ръцете си, а с краката. Не удряй с краката, а с таза. Не удряй с таза, а със сърцето.

Когато бях изпаднал в безизходица, опитвайки се да защитя 7-ми дан, един сенсей ми каза: “Опитай се да замахваш с лек бокен сякаш е много тежък”. Опитвах се да приложа това на практика, но беше много трудно. Вместо това си мисех, че ще е по-добре да змахвам с тежък бокен, сякаш е много лек и точно това правех. След шест месеца тренировки с тежък бокен завърших с травма на рамото ми. Реших да използвам лек бокен сякъш е тежък. Мислех за това докато правех субури всеки ден. Започнах да разбирам, че когато замахвам с ръцете си, бокен се чувстваше наистина лек, но когато се съсредоточавах изцяло върху хълбоците ми, бокена сякаш ставаше по-тежък. Изглежда бях на път да проумея какво ми беше казал сенсея. Независимо коллко се съсредоточавах върху хълбоците, ако имаше и грам коелбание в сърцето ми, бокена отново ставаше лек и при ударите неговия кенсен “играеше” във въздуха. Осъзнавах, че за да удрям с лек бокен сякаш е тежък изисква баланс между тялото и ума – нещо свързано с известния принцип хейджошин. Ако сме в такова състояние, то ще ни позовли да реагираме адекватно на всичко, което се изправи на пътя ни. Това ми напомня за най-фундаменталния принцип – Кокоро (сърце/дух). Разбира се всичко това е лесно да се напише, но трябва да се проумее не само на теория. Затова трябва да мислим за тези неща постоянно по време на тренировка.

Друга облaст, в която имах проблеми бе Ката. Спомням си, че друг сенсей веднъж ми каза “Опитвай се да играеш Катя сякаш правиш демонстация пред публика, Всъщност изпозлвай всяка открита възможност за да правиш демонстрация пред публика наистина”. Взех този съве присърце и наистина се стараех когато има възможност да демонстирам Ката, особено пред началото на състезание или в почивката. Очите на публиката сякаш са полепнали по теб. В тази ситуация грешките не са позволени. Всички удари и движения трябва да са перфектни. Това е добра тренировка за осъзнаване на есенцията на Ката. По този начин подобрих Ката и на ежедневните тренировки.

Когато бях в полицията на Осака, веднъж с моя учител Онума Хироши посетихме известният Джунзо Сасамори в неговата школа Оно-ха Итто Рю. Когато тренирахме там се чувстваше наистина приложението на принципа “разсечи или ще бъдеш разсечен”. Смятам, че това също е част от основата на Кендо и ако се забрави този принцип ще се отдалечим от Кендо, поне така мисля аз.

Понякога можем да се изненадаме колко голямо значение има Ката за кендото ни. Това се вижда най-добре на изпитите за дан степени, но също така дори по време на шиай. Хората, които тренират много Ката обикновено са по-отпуснати и се движат естествено. Бил съм част от жури за Ката на изпита за 8-ми дан. Там всички се стремят да покажат “жива” ката. Всичко се базира на принципите Фукаку и Хин и. Ако ги няма, то Ката ще бъде “мъртва” – просто форма. Изящните движения са важни, но за да стане Ката “жива” е нужна решителност, отдаденост, Ки, удари със Сае, Заншин и правилно дишане. По този начин Ката ще придаде жизненост на нашето Кендо. Ето защо е важно и за високите степени да тренират усилено Ката.

В своята книга Гокуи Ито – рю, Сансамори сенсей пише: “Ако влагаме толкова услия и в Ката, колкото в кейко, човек ще може да върви по пътя на Кендо дори след като навърши 70 или 80 годишна възраст. Ката е кейко и кейко е Ката”. Това е много ценен съвет.

Увеличаващия се брой на по-възрастни кенши, които успешно защитават дан степени през последните години е хубава тенденция. Това доказва, че Кендо е път, по който може да се върви цял живот. За да тренираме на стари години обаче трябва да сме здрави. Ако човек не е здрав, тренировките трябва да се избягват. Казвам го защото има схващане, че тренировките ни помагат да се избавим от някои болежки. Не съм съгалсен с това. Грижата за здравето ни е важен аспект от кейко. Ако не се чувставме добре, винаги може да тренираме чрез миторги – гейко. В тази връзка бих искал да цитирам Мочида сенсей, който веднъж каза “Ако не се чувствате добре, по-добре не тренирайте, но гледайте. Чрез митори – гейко също се напредва в Кендо”.

Една от най-добрите възможности да митори – гейко е по време на изпити за дан степени. Тогава можем да наблюдаваме много различни стилове на Кендо. Има много неща, които гледайки можем да научим. Кои са силните и слабите страни на другите, какво можем да научим от тях, дори и в момента да не сме наясно как да го приложим в кейко.

Способността да виждаме силните страни на някой друг е особено важно. В крайна сметка успешните кандидати за изпита са го преминали именно защото се впечатлили журито с добрите си качества. Част от прогреса е да видим нещо добро от Кендо на противника ни и да въплътим в своето собствено, а способността да обръщаме внимание на важните детайли е част от начините да подобрим

Спомням си, че веднъж четох интересна статия за хората, които помагат в организацията на турнирите по сумо. Дикторите, които обявяват имената на борците имат изключително важна роля, изпълнението на която зависи до голяма степен от техния киай. Той трябва да бъде дълбок и силен за да привлече вниманието на публиката. Същото е и по време на изпитите в кендо. Киай трябва да привлече вниманието на екзаминаторите. Трябва да се отбележи, че силният киай сам по себе си може да на привлече внимание, а точно обратното да разсея наблюдавщите. Дълбокият киай се постига чрез усилени тренировки.

Моят киай не беше силен и затова когато надхвърлих тридесетте започнах от време на време да се занимавам с традиционен театър Но – като певец и като артист. Специфичното пеене изисква използването на коремно дишане, а танците усилена работа на бедрата и хълбоците. Всичко това ми помогна за Кендо. Понякога страничните дейности също могат да са полезни за Кендо.