Ока Кенджиро Ханши

"Никога не се отказвайте."

В рубрика: Ханши

Ока Кенджиро(8-дан, Ханши) е роден през 1927 г. в Токио. През 1939 г. той започва да тренира с Аоки Хидео и Морита Тсунеджиро. Две години по-късно е приет в престижния Кодо Гикай. След края на войната той става преподавател по кендо. В кариерата си е бил полицейски инструктор, заместник председател на кендо секцията на Японската федерация по физическо образование, учител и председател на Международния будо университет. Печели 4-то издание на турнира за носители на 8-дан ‘Мейджимура”. През 2006 г. Ока сенсей умира в дома си в Токио.

Много учители по кендо вече са писали в тази рубрика от гледна точка на техния собствен опит. Аз обаче бих искал да говоря по-малко за моите собствени преживявания и философия и да ви разкажа повече за тези на моите учители от старото поколение.

Започнах да тренирам кендо под ръководството на Юаса Тетсутаро през 1939 г. когато ме приеха в прогимнацията. През 1942 г. при нас дойде като хонурован преподавател Аоки Хидео от известното училище Кодо Гикай. Неговото катате-цуки беше невероятно силно. Чрез него само с една ръка Аоки сенсей можеше да запрати човек на пода и после в стената. Един ден го попитах как успява да удари толкова силно. Той ми каза „Ако противникът ти атакува напред и има силно семе, то тогава нищо няма да стане. Когато той си помисли да отстъпи, тогава идва шанса за моята атака”. Изглежда моето кендо допадна на Аоки сенсей и той ме покани да вляза в Кодо Гикай. Приех поканата му и тренирах там извънредно след тренировките в училище. След година и половина Аоки сенсей получи призовка и беше изпратен на фронта. Морита Цунеджиро беше избран да го замести. С него също се сприятелихме и често посещавах дома му. Много рядко си говорихме за кендо. Той ни говореше за кендо чрез тренировките. Мисля, че днес много учители дават твърде много вербални наставления на учениците си. По онова време тренировка за нас означаваше какари-гейко. Никой не ни е учил или обръщал специално внимание на уаза.

Аоки сенсей и Морита сенсей бяха много добри приятели, но изглежда Аоки сенсей тренираше най-много. Посред нощ, когато всички спяха, Аоки сенсей отиваше в доджото и вързваше монета на конец за тавана и по цяла нощ тренираше цуки върху монетата. Беше толкова добър в този удар, че скоро му излезе прякора „Аоки-цукито”. Сега осъзнавам, че бях истински щастливец и късметлия да имам тези двама учители. kendo

Успях да взема изпита за 7-ми дан през 1967 г. когато бях на 39 години. След това започнах да работя като инструктор в Федерацията на училищата по физическо възпитание(Котайрен) като асистент на Юно Масанори сенсей. Той винаги се ядосваше когато някой ученик му задаваше въпрос. Неговият метод на преподаване беше ученикът сам да достигне до решението, преди да моли за въпрос. Въпреки това, когато се случваще да даде някой съвет, то неговите изречения бяха толкова дълбокомислени и сложно построени, че все едно слушахме древни будистки писания. От него научих няколко неша:

  1. Никога не се отказвайте
  2. Не атакувайте безразборно. Човек с катана, никога не би направил подобно нещо.
  3. Когато атакувате, направете го с едно движение.
  4. Мислете за значението на шиноги от ура страната на вашия шинай.
  5. Вместо да вдишате дълбоко веднъж, издишайте три пъти.

По време на работата ми в Котайрен имах възможността да пътувам много из страната с Юно сенсей. Два или три пъти годишно той правеше обиколки по градовете за да инспектира провеждането на състезания, да организира семинари и т.н. Аз трябваше винаги да демонстрирам какво съм научил от него и затова бях под постоянно напрежение за това, което той казва и показва. По този начин прекарах осем години от моя кендо живот и това беше невероятно полезно за мен и за кариерата ми.

Да атакуваш безразборно, означаваше че има огромен шанс да бъдеш ударен. Яно сенсей ме окуражаваше да намирам много начини, чрез които да не давам шанс. Разбрах, че когато моят ляв палец на ръката и пъпа на противника са на една и съща мислена линия, то тогава ще мога да атакувам успешно цуки. Ако повдигна малко кенсен н моят шинай, то ще мога да направя суриаге-уаза. Ако сваля малко надолу кенсен – учиотоши-уаза. По онова време повечето хора удряха право напред и затова беше лесно човек да усвои суриаге-уаза. Благодарение на познанството ми с Юно сенсей, можех да установя контакт с много други известни учители. Матсумото Тошио сенсей поправи моето камае и теноучи. Тамари Йошиаки сенсей ме научи на семе. Когато се явих на предварителен изпит за 8-ми дан Юно сенсей ми каза да не атакувам нидан-уаза – „Ока! Никога не би могъл да изпълниш нидан-уаза ако с катана.” Той ме учеше да тренирам кендо винаги с принципите на меча.

Такана Мгоджиро сенсей ме научи на значението на това да играеш с лек шинай сякаш е тезък и с тежък шинай сакаш е лек. Цуба на неговия шинай беше много малка. Когато го попитах защо той ми отговори „Ако имаш правилно теноучи не ти трябва цуба”. Когато играех с него, шинаят му сякаш се увиваше като змия около моят и това много ме изнервяше, но ме научи на правилно теноучи и последствията от него.

Накаджима Горозо сенсей обръщаше внимание на позицията ми, веднага след като се изправях от сонкьо. Той казваше „Трябва да си готов да атакуваш веднага щом се изправиш.”

Огава Чутаро сенсей беше майстор на дебана мен. От него научих, че в кендо не всичко опира до скоростта.

Когато играех с Хоригучи Кийоши сенсей, неговият кенсен винаги гравитираше около ура страната на моя шинай. Още щом тръгвах за атака, той удряше коте. Той винаги обръщаше внимание на ура страната на шинай и как може да използваме това като предимство.

Всички тези учители ми показваха нещо ново. Моето кендо се разви благодарение на техните съвети и прилагането им на практика от моя страна.

Кендо е начин да се изгради духа и тялото чрез принципите на меча. Това трябва да се демонстрира на изпитите за високи степени. В дните когато бойците се сражавали с истински мечове, добрите от тях рядко правели първата атака. Вместо това, те карали противниците си да мислят, че са открили възможност. В момента когато започвали своята атака, те били съсичани. Това е принципа на сенсен-но-сен.

Когато се явявате на изпит имате само две минути и дори по-малко да демонстрирате какво сте научили. Как предизвиквате противника ви да атакува? Как го обърквате или разстройвате? За тези неща трябва да се мисли и всеки ден на тренировките. Ако наистина тренирате сякаш това ви е последния ден, то винаги ще можете да атакувате успешно първи. 

Красивите и плавни техники не са нещо, за което може да заблудите другите. Те се постигат само и единствено чрез много тренировки през които се мисли за тези неща. По този начин уаза ще станата вашето „второ аз” и вашите движения ще станат забележително красиви. Старо предание казва, че техника, която може да се обясни не е истинска т.е. за да бъде истинска, тя трябва да се изпълнява без мисъл – техника и съзнание в едно.

Превод: Любомир Сагаев

Търсене