Нома доджо
Едно "великите 4 доджо на източната столица" отворило врати през 1923 г. В него преподава и легендарния Мочида сенсей (10-ти дан).
Нома доджо е частна Кендо зала (доджо), която се намира в Токио – квартал Бункьо (близо до Гококу-джи – известен будистики храм). Нома доджо е открито през 1923-та година от Сейджи Нома, който през 1909 г. основава най-голямото издателство в Япония – Коданша. Нома е страстен почитател на кендо като започва да практикува още от ранна ученическа възраст. Често обича да казва, че бойните изкуства са отражението на житейския път на трениращите. След много дебати и дискусии в края на 2007-ма година, въпреки многобройните петиции за опазване, легендарната зала е съборена от същата компания и заменена с модерна зала за тренировки в съседна офис сграда.
Оригиналната зала дълго време е сред най-прочутите в Япония. Много от елементите използвани за строежа са били преизползвани материали от други строежи датирани в периода Едо. Това е само един пример как залата преминава през годините и оцелява до 21-ви век. Описвана от японските медии като „свято място“ за кендистите.
През 20-те години на XX-ти век до сградата на издателската къща се намира полицейско доджо, което запалените по кендо служители на компанията използват за тренировки. Амбициозният Сейджи Нома иска неговия син Хисаши да започне да тренира професионално и моли трима от сенсеите в полицейското доджо да се присъединят към новоучредения клуб по кендо „Коданша“, в който да обучават и неговия син. За новия клуб била построена малка зала за тренировки през есента на 1923-та г.
Първоначално тренировките се провеждат всеки ден от 4 до 5 часа следобед и били отворени за всички служители от мъжки пол над 15 годишна възраст. Самият Нома Сейджи посещава тренировките най-редовно, дори в дни изпълнени с важни бизнес дела. Това прави впечатление на всички служители-кендисти, които вдъхновени от неговия пример започват да тренират още по-усърдно. Нома Сейджи от своя страна също се вдъхновява още повече от тяхното усърдие и дава всичко за тяхното обучението по кендо. По този начин хората в Нома доджо стават все по силни с всеки изминал ден.
През 1930 г. Мочида Сейджи печели Купата на императора пред самото Негово превъзходителство (Тенран шиай). Същата година Нома Сейджи кани Мочида-сенсей да стане щатен инструктор в доджото, като за целта го назначава и на работа в издателството. Мочида-сенсей приема поканата, с което популярността на Нома доджо се разгласява из цяла Япония. Кендоки от всички краища на странта идват на заниманията за да имат шанса да тренират и да получат съвет от самия Мочида-сенсей. Поради огромния наплив от хора са въведени допълнителни вечерни тренировки, а същата година сградата на доджото е разширена.
В началото на 1930-та г. тренировките се посещават най-малко от 100 души ежедневно. Щатните и гостуващи инструктори са не по-малко от 44. През 1933 г. доджото отново се разширява до размерите му от 2007 г. – 9 метра ширина х 28 метра дължина. По това време Нома е едно от най-големите по размер частни доджо.
Само четири години след отварянето на доджото, отборът на Коданша в състав Нома Хисаши, Торао Мори и Чуджи Цучида печелят известния по това време турнир Кодо Гикай. Същото се повтаря и през 1933 г., 1936 г. и 1939 г. През 1937 г. Нома Хисаши представлява префектура Токио в специален двудневен турнир пред самия Император в двореца му. Хисаши печели безапелационно и това допълнително издига репутацията на Коданша. През 1937 г. Коданша печели и Общояпонското първенство за фирми. За съжаление Хисаши Нома умира внезапно през 1938 г. на едва тридесет годишна възраст. Въпреки загубата съкрушеният отбор успява да спечели турнира отново през 1939 г. Благодарение на усърдните тренировки в доджото към март 1940 г. от служителите на Коданша 4-ма са 5-ти дан, 33-ма са 4-ти дан, 21 са 3-ти дан, 32-ма – 2-ри дан и 106 – 1-ви дан. През юни 1940 г. се състои специален турнир по повод 2600 г. от началото на императорската власт в Япония. Преподавателите от Нома доджо Шинсуке Масуда и Масафуса Мочизуки са избрани да участват, като и двамата стигат до финала. Коданша и нейното доджо вече са известни из цялата страна.
В края на 1941 г. започва войната в Пасифика. Много от служителите на Коданша са повикани в армията. Все по-малко хора посещават тренировките. През 1944 г. те са напълно прекратени от новия президент на Коданша. Издателствотро отваря отново легендарното доджо чак през 1962 г. Малко по-късно Мочида-сенсей отново започва да посещава тренировките като инструктор. Нома доджо отново набира популярност и възкръсва от пепелата.
Залата има няколко на брой необичайни характеристики в своята архитектура. Например, стъклени врати / стени от двете страни, които се отварят към градини по специално извито дървено дюшеме. Дългата и тясна форма на залата е идеална за тренировки по кендо, като има идеално място за много двойки по продължението застанали един срещу друг.
В статия на японския Нихон Кейзай Шимбун публикувана на 15-ти септември 2006 г., вече бившият президент на Коданша Тошиюки Хатори пише, че издателската къща е решила да разруши доджото като част от плана за развитие на компанията. Хатори апелира компанията да преразгледа плановете си, описвайки доджото:
„…ароматното, тъмно лакирано дърво е пропито с кръвта и потта на известни кендо бойци“.
Тошиюки Хатори, президент на Кодашна
Нихон Кейзай Шимбун
Архитекти, защитници и много публични личности също призовават залата да бъде запазена или най-малкото да бъде преместена в оригиналния си вид. Активно се правят и онлайн подписки от целия свят.
Както и да е, през 2007-ма г. Коданша започва да изпълнява плановете си за събаряне на историческата постройка от 20-те години и построява офис сграда с доджо на 5-тия етаж. Появяват се апели за това Нома доджо да бъде запазено като се премести в родния град на Сейджи Нома. Това се случва само с част от верандата. Останалата част от сградата е унищожена през декември.
Отделно от архитектурната си стойност, Нома доджо е известно и с високите постижения на преподавалите там – включително и Мориджи Мочида сенсей – притежателят на 10-ти дан, известен като „най-добрия майстор на меча от периода Шова“. В клуба по Кендо към Коданша в продължение на десетилетия всяка сутрин в 7 сутринта има тренировка отворена за кендисти от всяка една школа или организация. Коданша заявява, че сутрешната тренировка ще продължи да бъде традиция и в новото доджо. То е проектирано да отразява някои от функциите и особеностите на старата зала, включително използването на капандури, през които да влиза естествена светлина.
Преди войната имаше 4 Кендо зали, наречени „великите 4 доджо на източната столица (Токио)“, те бяха отворени за всички. Това бяха: Мейшикан доджо на Такано Сасабуро, където изучаваха школата Оно-ха итто-рю; Юшинкан на Хакудо Накаяма – Шинто Мунен-рю в института Шудо; Кодогикай – създадено от Сабуро Ишии, и Нома доджо – открито от известния кендист и основател на издателство Коданша – Сейджи Нома. Без значение на стила и начина на обучение във всяко от тези доджо, всички те заслужаваха да се наричат „велико Кендо доджо“. Затова много известни кендисти тренираха точно там.
Предвоенното Кендо все още се разделяше на различни школи и стилове и кендистите от тези различни стилове рядко имаха възможността да тренират заедно. Именно във времената на тази тежка атмосфера Нома доджо отвори широко вратите си и предложи на кендистите място, където те могат да практикуват заедно. Без значение откъде идват.
Митунори Харазоно
От „История на Нома доджо“ (издателство Коданша)
Много десетилетия са изминали откакто Нома доджо е построено на залесения хълм Отова през 1923-та г. През тези десетилетия залата на Нома е служила едновременно като „дом“ и тренировъчна зала за служителите на Коданша, които са тренирали сутрин и вечер, ядяли, къпали се и дори спяли на дървения под. Въпреки, че вече не служи като общежитие, доджото, което сега е регистрирано като културно наследство, все още се използва ежедневно. Посетители идват отдалеч за да се потопят в атмосферата и да потренират с някои от най-силните кендисти в Токио.
Доджото е отворено от моя дядо, Сейджи Нома, който е бил изключително добър кендист. Философията на Будо е била много важна за него, както се разбира от този откъс от автобиографията му „Уаташи но ханшо“:
„В сърцето на изучаването на Будо е желанието за мир. Предпоставка за мир е идеята за сътрудничество с другите, движение в хармония с небесата. Тази велика хармония създава истинското ‘бу’. Меча е истински меч, само когато всяка една част работи в унисон със желанието за единно съзнание, един меч, който създава хармония като цяло. Обучението по Кендо не започва и завършва с меча само и единствено… Овладяването на меча води до истина, а истината пречиства човека.“
Сейджи Нома прави практиката по Кендо едно приключение – приключение към по-висшата хармония чрез обучението на пътя на меча и обясняващо и популяризиращо чистотата на „бу“ и показвайки значението му в обществото. Той е бил мъж на принципите. Доджото се посещава и от много чужденци (дори и през 1938-ма г. идват от далеч. Един от фехтовачоте е Гордън Уорнър – съавтор на книга за кендо, която и до днес може да се намери). Сейджи Нома умира през 1938-ма г., когато облаците на войната тъкмо се надвесват над Япония. Баща ми – Шоичи Нома, решава да затвори доджото докато войната не завърши. След войната Кендо доста малко се практикува, включително и в Нома. Но през 1962 г. Шоичи Нома решава да отвори доджото отново за кендоки от всяка школа (не само служители на Коданша). Скоро след това там вече тренират Мориджи Мочида (10-ти дан), Укичи Сато (9-ти дан) и Снсуке Масуда (9-ти дан). Днес доджото е известно сред практикуващите бойни изкуства по целия свят. Баща ми създаде и много канали за културен обмен между Япония и останалия свят. Неговото мото бе: „Коданша се отвори към света.“ Днес каня кендисти със искреното желание да посетят доджото и да тренират там в духа, както когато то е било окрито.
Савако Нома
Правнучка на основателя Нома Сейджи, Председател на борда и Изпълнителен директор на издателска къща „Коданша“
