Ниппон Кендо ката

В света на спорта съществува понятието спортсменство което е духовна настройка насърчаваща честният двубой и спазването на правилата. Това е в голямо съзвучие с член първи от официалните правила за Кендо Шияй където се казва: „Целта на тези правила е да осигурят на Шиай-ша честна игра в съзвучие с принципите на Катана (меча)…..“ Наистина ли това е толкова различно от концепцията за спортсменство при спорта? Много хора ще отговорят че разликата между кендо-то и спорта е в „принципите на Катана“. Обаче, подчиняването на „принципите на Катана“ всъщност може да бъде приравнено с подчиняването на правилата при спорта, следователно и това не е убедителен аргумент за разликата между спорт и будо. Ако основната цел на кендо беше победата на шияй, истинската същност на Кендо не би била толкова различна и това би го поставило някъде в сферата на спорта. С други думи ако практикуващият вижда своята крайна цел в победата на шияй това прави заниманието му спорт и става невъзможно да се определи като будо. Един поглед върху кендо ката и най вече над първите три хвърля светлина върху истинската цел на Кендо.

Състезанието поставя ударение над постигането на победа над противника, и това разбира се е главната цел. За да бъде постигната победа техниките трябва да бъдат практикувани с постоянство и усъвършенствани непрекъснато. Техническото майсторство разбира се е основа за възхищение от останалите но в общ план е много трудно да се свърже техническото съвършенство с усъвършенстването на обществото.

Сърцевина на Кендо е в това да „извървиш“ ДО или „пътя“ но за да достигнеш до ДО „пътя“ е необходимо да владееш „джуцу“ (техниката). В този смисъл шияй (кендо мача) е всъщност демонстрация на дйуцу а не ДО, но джуцу е необходимата крачка за да бъде разбран истинският „път“ на Кендо.

Това е идея в светлината на която ще бъде и следният анализ на Ката.

Спортсменството е „духът на състезаване с нагласа за честна игра“ докато духът на будо поддържа идеала: „живей и давай живот в съответствие с бойното съвършенство чрез отбягване на битката“ Във връзка с това, в иппон-ме (първа ката) и нихон-ме (втора ката) двамата кенши вадят катаните си за бой за да демонстрират превъзходството на силата и сръчноста си постигнати чрез непрекъсната практика. В този смисъл иппон-ме и нихон-ме са в голяма степен „силови“ и „технични“ по естество. От друга страна, санбон-ме (трета ката) демонстрира метафизичната страна на кендо и е опит да се разбере гореспоменатият боен път и съвършенство тоест духовният идеал в Кендо. Известният кендо майстор Накаяма Накудо участвал в комитета формулирал Кендо Ката в началото на двадесети век твърди че духовноста в кендо има три основни елемента: ГИ (справедливост), ДЖИН (състрадание), Ю (смелост). Аз мисля че иппонме е представена от първият елемент ГИ.

Иппон-ме

„Искренноста е пътят на небесата, и да имаш вяра в искреноста е пътя на човеколюбието“. Както се казва в едно от обясненията на ката „Двамата заемат джодан и уверено тръгват напред ….. “ Учитачи и шитачи заемат джодан но камае , стойката която е известна като небесното камае с кенсени сочещи нагоре. Това означава че и двамата са твърди в убеденоста си чрез заемане на едно от най-мощните камаета, и никой е повече прав или грешен от другия. И двамата са прави и ще последва неминуем сблъсък между прав и прав. На теория, победителят ще бъде този който превъзхождаща техника и по добро разбиране на shin-ki-ryoku-itchi (единството на ум, дух и техника). Така, първата от катите е илюстрация на първият етап от овладяването на пътя на Кендо чрез изграждане на сила на техниката и умения необходими да подсилят убедеността му в справедливостта.

Големият кенши Ямаока Тешу каза веднъж „пътят за развиване на кенджуцу минава през развиване на Джи (техника) и Ри (теория). Така вие трябва да намерите истината чрез реализирана на възможностите на ума и тялото чрез упражняване на техниките (джири-ичи). По-нататък, ако тренирате отвъд всички осезаеми граници, вие ще престанете да мислите за джи и ри. За да достигнете това състояние на просветление вие трябва да прочистите и да калите себе си търсейски майсторство чрез излагане тялото и душата си на безкрайна строгост за много месеци дори години и в края на краищата вие ще достигнете майсторството като естествен резултат от практиката. Например, както знаете кога водата е топла или гореща пиейки я, така ще познаете това божествено състояние на пробуденост преживявайки го (реиданджичи). Тогава вие ще узнаете истинският смисъл на Муто-Рю – училището на меча без меч“

Освен това, процесът на усъвършенстване на способноста да осъществявате правдивост е разделен на четири стадия: изучаване на джи, изучаване на ри, изучаване как джи и ри са двете колела на колата (джири-итчи), и накрая изучаване до момента в който идеята е нито тук нито там.

Следователно, първият етап в Кендо е изчистване и каляване на личността , търсенето на майсторство чрез излагане на душата и тялото на невъобразима строгост и способността на саможертва при изпълнение на разсичането (сутеми но итто). Това се олицетворява от декларирането на „яаа“ и „тоо“ при иппонме. Всъщност нивото на себеотдаване и саможертва в атаката засвидетелствано в иппонме(първа ката) , разбира се, биха били чудесна точка ако бяха засвидетелствани при шияй (двубой). В този дух, ако шияят се водеше с горните идеали на ум, тогава сустезанието би било в голяма полза за кендоките при търсене на истинският път в Кендо. Обаче, колкото и жалко да е, изглежда че много съвременни кендоки не се замислят много над истинският път на Кендо и неговият хуманистичен потенциал, и предимно съсредочават усилията си над учене как да побеждават противника с всички средства необходими за нищо друго освен сладкият вкус на победата. Това не се случва само в Кендо но и в много други Будо или Буджуцу изкуства които се концентрират предимно над техниката и удовлетрение от победата но не над формиране на характера, въпреки празните им декларации че това ще стане по късно. Всяко бойно изкуство окончаващо на „до“ трябва да наблегне не само над техническите аспекти , но също така да се цели да спои ума и тялото така че да се оформи естествено балансирано и завършено единство, изкачвайки индивида на едно друго ниво на човешко качаство. Това е значението на „до“. Концентрирането над техниката е ограничено занимание, и ако кендоката е загрижен само с изчистване на вадзата (техниката) да промени към добро останалите, и не се развива отвъд това ниво, „до“ се превръща в чисто егоистично упражнение. Изчистването на уменията за осъществяване на възгледа си за правдивост и причините за това усилие трябва да се основават на условието за изграждане на по добра личност за да се осъществи смислен принос към обществото.

Позволете ми да разширя тази гледна точка. Инстинкта за самосъхранение е рутина. По тази причина, техниките в буджуцу са създадени за самозащита и оцеляване. В Япония канджата за „бу“ често се интерпретира със съставките „хоко“ (копие) и „томеру“ (спирам), тоест спирам да се бия. От друга страна, тази интерпретация се различава от оригиналното китайско значение „възпиране на другите да употребяват копие“. С други , тя разкрива животинския инстинкт у хората, силният да подчинява слабия. По време на периода от японската история известен като воюващите държави, много доймио (боляри) и техните армии са обявявали правотата на каузата си когато са прибягвали до унищожаване на врага си опитващ се същото. В края на краищата воймната е смърт и това е истинското значение на „бу“. Независимо от правотата на каузата отнела живот, убиването е ужасно занимание. Затова Буши (войните) са търсели в Конфуцианството, Таоизма и Будизма средство за умиротворяване на съзнанието си.