Най-младият Хачидан

Вие сте на 46 години и сте 8-ми дан. Постигнахте едно ниво на Кендо, което повечето от нас никога няма да постигнат. Какво следва? Какво ви държи мотивиран?

Да бъда честен с вас, почувствах се като голям късметлия, преминавайки изпита за 8ми дан. (В този момент, възклицавам „Късметлия!?!?! Как можете да кажете такова нещо?“) О да, имах голям късмет да получа възможността да мина. Всеки ден се чувствам щастлив, тренирайки Кендо. Моята цел в Кендо е наистина да заслужа този 8ми дан. Смятам, че когато човек премине изпита, получава само парче хартия, което му казва „Добре, сега трябва да започнеш да тренираш още по-усилено за да заслужиш своя ранг.“ Човек не заслужава своя ранг докато не го достигне чрез физическа и духовна тренировка. Не трябва само да станеш Кенши от този ранг, но и човешко същество, достойно за този ранг. Следователно, аз тренирам усилено за да заслужа моя ранг и защото оценявам възможността и късмета да премина изпита за 8ми дан още от първия опит. Когато се изкачиш в ранг, това не е краен резултат от тренировките ти. Никога не трябва да му се гледа като на постижение. Гледайте на ранга си като на начало на още по-трудно пътешествие.

Процентът за успех на 8ми дан в Япония е 0,8%. Дори няма 1 на 100. Какво беше преживяването от взетия изпит?

Вложих всичко от себе си в този мой единствен шанс. Много хора не гледат на нещата по този начин, но за мен аз имах само един шанс. Много хора съзнават, че ще имат и други шансове. Вярно е, че ако не вземеш изпита, можеш да се явяваш докато не успееш, но за мен това беше единствена възможност. Имаш само един шанс да вложиш всичко от себе си в изпита. Аз също чувствах, че имам само един шанс където късметът ще е на моя страна. Всичко, което съм научил от моя сенсей през целия ми живот в Кендо излезе наяве този ден. Цялата ми тежка подготовка и всичките ми усилия дадоха резултат на този ден.

Колко често тренирате? Как тренирате?

Тренирам всеки ден. Понякога два пъти дневно. Тренирам физически, но тренирам повече в търсене на дълбокия смисъл на Кендо. С всяка тренировка, искам да се доближа близо до по-дълбокото разбиране на Кендо. Вярвам, че всичко в Кендо става стъпка по стъпка и нищо не става изведнъж. Всеки трябва да положи усилия за достигане на целта си. Достигането на тази цел може да стане само стъпка по стъпка. Това е единственият начин.

Ето няколко въпроса, зададени на банкета след изпита:

Кога започнахте?

Бях на 8 години, във втори клас.

Някои от нас ядат ястие, наречено „Катсу Къри“ (Катсу значи победа на японски) за да ни вдъхнови преди състезание (от суеверие). Правите ли нещо подобно?

Хахаха, всъщност да. Обичам да ям Тонкатсу (пържено панирано свинско) преди състезания защото името му завършва с „катсу“ (победа на японски). Също така ям говежда пържола (Beef Steak на японски се произнася „биф-теки“) защото Биф-Теки завършва на „теки“, което значи „противник“. Така черпя вдъхновение, изяждайки противника!

Тренирате ли Ката? Какво мислите за Ката?

Да, тренирам Ката. Ката е много важна за Кендо. Тя съдържа есенцията на Кендо. Камае, дистанция, дух, основи, стъпки, всичко го има в Ката. Не можеш да практикуваш Кендо без Ката.

Интервюто е взето около 2000-ната година. Днес Цукамото сенсей е вече Ханши. Срещата му със Фурукава сенсей от 112-тото издание на Киото Тайкай през 2016-та, можете да видите тук.