Кю-дан системата в Кендо

Кю – Дан системата в Кендо

Прогресът по пътя на Кендо има различни измерители, повече от които са с пределно субективен характер и поради тази причина е много трудно да бъде намерена общовалидна за всички практикуващи класификация. Историята обаче е доказала, че човек умее да се справя с предизвикателствата. Бидейки една от основите на дисциплината в Кендо, йерархията също поражда необходимостта от въвеждане на отличителни рангове в почти всички съвременни японски бойни изкуства. Поради тези и други причини се е зародила т. нар. система “кю-дан”. По принцип нейна изконна цел е да класифицира техническия напредък в Кендо, но както ще разберем по-нататък, някои от високите степени започват да придобиват и други по-възвишени измерители, свързани с дисциплинирането на ума и съзнанието.

Съгласно “кю-дан” системата, кю се наричан ученическите степени, а дан – майсторските. Кю степените се присъждат по низходящ ред, а дан степените – по възходящ. “Майстор” е силно теоретизирана титла със крайно субективен характер и в тази връзка е добре именно тук да се отбележи, че имаме предвид рафинирания първоначален вид на системата, а не съвременния й облик.

Кю степените първоначално са започнали да се използват в академичните среди за оценяване на учащите се и впоследствие намират приложение и в бойните изкуства. За разлика от дан степените, в Кендо няма унифицирана система за класификация и критерии за присъждане на кю степени. Те са задължение и отговорност на всяка федерация, която определя и колко степени присъжда докато се достигне до най-високата – 1-во кю. Най-често те биват шест или пет, изключения правят системи с десет или дванадесет степени, които са по-скоро характерни за различните стилове в карате.

Дан степените водят своето начало от играта Го. Смята се, че системата е изобретена от известния майстор от периода Едо – Хонибо Досаку, който смятал, че е справедливо играчите да бъдат разделени според определен критерии спрямо техния опит. Досаку въвежда девет дан степени, като 9-та била най-високата. Впрочем в Го тя е запазена и до днес, въпреки наличието на система подобна на ЕЛО в шахмата. Днес в Го има девет дан степени и цели тридесет кю степени.

През 19-ти век в школите по бойни изкуства царял хаос по отношение на присъждането на, нека да ги наречем, “степени”. Без “кю-дан” система, всяка школа издавала собствени сертификати, които покривали разбира се само нейните изисквания. Тези сертификати – “Менкьо”, присъждали в повечето случаи три степени – Шьоден (начинаещ), Чюден (напреднал) и Окуден (майстор или просветен в тайните техники). Сертификатите се присъждали от главата на школата или Соке.

Дан системата започва да набира известност и практическо приложение в японските бойни изкуства благодарение на създателя на съвременното джудо – Джигоро Кано. В началото на 1880 г. той за първи път започва да прилага системата “дан” в своето легендарно доджо “Кодокан”. Всички, които притежавали дан степени се наричали юданша, а тези без дан степени се наричали муданша. През 1883 г. Кано присъжда 1-ви дан на двама от своите ученици.

За установяването на кю-дан системата в Кендо имат заслуга не индивидуални личности, а две стари организации. Това са Дай Ниппон Бутокукай и Кейшичо. За тях биха могли да се напишат отделни статии, но въпреки това накратко ще запознаем читателите с тяхната история и дейност.

Дай Нипон Бутокукай е организация създадена през 1895 г. в Киото към Министерството на образованието. Тя има за цел да популяризира и развива традиционните японски бойни изкуства и тяхната култура в страната. Нейният приност за оформянето на съвременното Кендо е огромен. Тя участва в създаването на 10-те Нихон Кендо Ката, “Шого” степените, легендарната зала Бутокуден в Киото, както и ковачниците на на едни от най-висококвалифицираните сенсеи – училищата Будо Сенмон Гако и Токио Кото Шихан Гако.

Кейшичо или Токийската полиция, е създадена през 1874 г. Тя има огромен принос за популяризирането на Кендо, чрез въвеждането му като задължително обучение в силите на реда, а по-късно и в образователната система. Кейшичо създава и първите писмени документи регламентиращи правилата в Кендо.

През 1886 г. Кейшичо започва постепенно да присъжда само кю степени в редиците на практикуващите Кенджуцу служители на реда. Десет години по-късно Дай Ниппон Бутокукай започва въвеждането на други степени – Сейреншо, Кьоши и Ханши. Изглежда Кейшичо е имала намерение да прилага единствено кю система, а Джудо единствено дан система. Според някои, под влиянието на легендарния Такано Сасабуро (който се сближил с Джигоро Кано, когато преподавал Кенджуцу в Токийската гимнация, чийто директор бил Кано до 1920 г.) , през 1917 г. е взето решение вече и в Кенджуцу, да се прилага дан системата. Били установени пет дан степени, след които се присъждали и признавали степените на Дай Ниппон Бутокукай – Сейреншо, Кьоши и Ханши. През 1923 г. Кейшичо създава първите правила за прилагане, присъждане и администриране на степени в Кендо. През 1953 г. е сформирана Общояпонската федерация по Кендо. До 1957 г. тя прилага системата със степени до пети дан и по-нататъшни – Сейреншо, Кьоши и Ханши. Тогава тя решава да въведе дан система с десет степени, отново под влияние на Джудо. Тази система просъществува до 2000 г., когато Общояпонската федерация по Кендо решава да премахне степените 9-ти и 10-ти дан.

Днес в Европа всяка федерация има правото да присъжда степени до 5-ти дан включително при спазване на унифицираните правила за провеждането на изпити и при одобрение на състава на изпитната комисия от Европейската федерация по кендо. През 1991 г. FIK (Тогава все още IKF) и Общояпонската федерация по кендо позволяват на EKF да организира “при специални обстоятелства и условия” изпити за по-високи дан степени. Изпити за 6-ти и 7-ми дан се провеждат единствено в присъствието на делегация от Общояпонската федерация по кендо. Подобни изпити за се провеждат само два или три пъти годишно.

Високите степени в Кендо представляват голям интерес за всички практикуващи и поради това на тях ще бъде обърнато специално внимание. Нужно е да се отбележи, че съвсем естествено ще изхождаме от присъждането им от ZNKR, тъй като няма друга организация упълномощена да присъжда степени с 8 – ми , 9 –ти и 10- ти дан, поради разбираеми причини.

Десети дан е най-енигматичната степен в Кендо, още повече, че отдавна е премахната, а критериите за присъждането й са забулени в мистерия. В рамките на половин век само пет души са доказали своите качества и принос за Кендо за да я заслужат. Интересното е, че още същата година когато е въведена, а именно 1957 г. тази степен е присъдена едновременно на четирима души – Мочида Сейджи, Саймура Горо, Огава Киносуке и Накано Сосуке. Тогава живата легенда Накаяма Хакудо (на 85 г.) също е предложен, но той отказва да му бъде присъдена, тъй като е против нея като цяло. Предвид създалата се ситуация един от пионерите на Кендо да не е носител на най-високата степен, Мочида Сейджи и Саймура Горо също имат намерение да откажат, но в името на просъществуването на системата в крайна сметка приемат. През 1962 г. 10-ти дан е присъден на Оаса Юджи. След неговото награждаване тази степен вече не е присъждана на никой. На 9-ти февруари 1974 г. Мочида Сейджи – последният жив носител на най-високата степен умира на 89 годишна възраст.

Девети дан или на японски Кю-дан е една от степените, за които има сравнително малко информация, въпреки че времето, когато тя все още се е присъждала не е толкова далеч в историята. След въвеждането й през 1957 г. чак след 1970 г. първите кендоки преминават успешно изпита за тази степен. Това било нещо естествено, тъй като критериите били излючително строги. Изискването било да са изминали 10 години от полагането на изпита за 8-ми дан и кандидатие да са навършили 65 годишна възраст. В началото на 2000 г. е взето решение всички носители на 9-ти дан, които са над 80 годишна възраст да получават символична пенсия от Общояпонската федерация. Последните степени 9-ти дан са присъдени в средата на 90-те години на XX век. Съгласно статистика на AJKF през 2003 г. е имало все още 13 носители на 9-ти дан. Някои от тях са живи и до днес. По-известни носители на тази степен са: Сато Садао, Татео Моришима, Наразаки Масахико, Шигеока Нобуро, Ясунори Танигучи, Огава Чутаро, Нюи Йошикио, Сато Такеши, Иноуе Шиничи, Накакура Кьоши, Куросава Терухико, Кийоши Хоригучи, Горозо Накаджима, Сато Акира, Уеда Хаджиме, Оно Соичиро, Камйио Мунейоши, Йошитаке Рокуро, Коджима Цукаса, Озава Такаши, Оги Манпоку, Сугавара Кейзабуро, Хиромицу Хидекуни, Сабуро Огасавара, Ито Масаджи, Шигеока Нобуро, Окузоно Кунийоши, Накано Ясуджи, Марута Такео, Кейзо Хоригоме, Коморизоно Масао,

Осми дан е най-високата степен, която днес може да бъде присъдена в Кендо. За разлика от други бойни изкуства, тя не се присъжда по заслуги, а с практически изпит, подобен на този за по-ниските дан степени. Това, което го отличава обаче е неговата изключителна трудност. Средната успеваемост обикновено пада под 1%. Смята се, че само един на всеки 5000 кендоки в Япония има шанса за достигане на тази степен. Изпита според много японци е изобщо най-трудният в страната, тъй като успеваемостта му е по-ниска от изпитите за прокурори и съдии например. Кандидатите за 8-ми дан имат шанса да докажат своите качества само два пъти годишно – през месец май в Киото и през месец ноември в Токио. Поради големия брой кандидати (обикновено около 2000 души) изпита се провежда цели два дни. Състои се от четири части. В първата част кандидатите играят два мача по две минути. За да преминат в следващата фаза са необходими пет гласа от общо седем в комисията. Във втората част кандидатите отново играят два мача, но този път екзаминаторите са дванадесет, като поне девет от тях трябва да дадат положителен отговор. Последните две части се състоят в демонстриране на Нихон Кендо Ката и писмен изпит – есе. Те в никакъв случай не бива да се подценяват, тъй като например в Токио през 2005 г. от двата изпитни дни общо 15 кандидати преминали първите две части, но трима от тях били скъсани на Ката. Минималната възраст на всеки кандидат е 46 години, като трябва да са изминали поне 10 години от успешното полагане на изпита за 7-ми дан. Към екзаминаторите също не липсват строги изисквания – всеки от тях трябва да е носител на 8-ми дан поне от 15 години. Много трудно биха могли да бъдат дефинирани определени критерии за присъждане на 8-ми дан. Въпреки това е ясно, че всеки един носител на тази степен трябва да отговаря на изискванията за всички данове, които са му присъдени към момента, както и да е усвоил най-високото ниво на принципа Jiri (теория и техника в унисон с принципите на Катана) – Jiri-ichi. Спорен остава въпросът дали само и единствено AJKF има право да присъжда тази степен. Със сигурност тази организация има най-големия капацитет, ресурс и традиции. Поради това съвсем логично би било 8-ми дан да се присъжда само в Япония. Въпреки това, базирайки се на факта, че в нито един документ на FIK или AJKF не е упоменато, че присъждането на 8-ми дан е единствено от компетенцията на AJKF, някои държави като САЩ, Канада и Южна Корея са присъждали подобна степен на свои членове, разбира се, при крайно неясни критерии и обстоятелства. Според непотвърдена информация по-малко от пет човека, които не пребиваващи в Япония са преминали теста на Общояпонската федерация по кендо. Трима от тях са Шозо Като и Йошитеру Тагава от САЩ и Йошимура Кенничи от Франция.

Според статистика на AJKF в Япония през 2003 г. е имало 1 288 033 носители на дан степени. През 2008 г. техният брой е нарастнал до 1 480 000 души. От тях над 700 000 хиляди са носители на 1-ви дан. Кендоките с присъден 8-ми дан са били малко над 400. Средната успеваемост при изпитите била: 80-90% за първи дан, 60-70% за втори дан, 40-50% за трети дан, 45% за четвърти дан, 20% за пети дан, 10% за шести дан, 8-10% за седми дан и под 1% за осми дан.

Шого степени в Кендо

Все пак в Кендо съществуват степени, които се присъждат за заслуги в популяризирането и развитието на това бойно изкуство. Те се администрират и дефинират от т.нар. Шого система, която действа паралелно с Дан системата. Както бе споменато основанта заслуга за въвеждането на тази система има организацията Дай Ниппон Бутокукай. Шого степените са само три на брой: Ренши, Кьоши и Ханши. Днес те могат да се присъждат от всяка една федерация, съгласно утвърдени правила. В Европа тези степени не се присъждат от EKF, а от отделните федерации, но при условие, че правилата за присъждане са предварително съгласувани и одобрени от EKF. Независимо от това, в тази статия ще разглеждаме шого степените съгласно практиката и правилата на AJKF. Важно е да споменем, че дори и Шого степените се присъждат след писмен изпит. Друго важно условие за придобиване на такава степен е наличието на препоръка, която да потвърди нравствените качества на кандидата и неговите заслуги в развитието и популяризирането на Кендо.

Ренши – Тази степен е въведена от Дай Ниппон Бутокукай през 1895 г., под наименованието Сейреншо. Тогава тя е присъдена на първото издание на Киото Тайкай на 15 кендоки от общо 386 участници. В началото на XIX-ти век значението на тази степен е било значително по-голямо от днес. Тогава степените Кьоши и Ханши все още не са съществували и процента на успеваемост при кандидатите за Сайреншо се доближавал до изпита за 8-ми дан днес. Така например през 1901 г. от 825 кандидати наградени останали само 8. От 1934 г. тя вече са нарича Ренши, а от 1957 г. започва да се присъжда по подобие на съвременните критерии и практики. Днес всеки кандидат за Ренши трябва да практикува редовно, да е усвоил теорията и практиката в Кендо, да е лидер в Кендо общността в страната си, да е участвал в семинари организиран от FIK/EKF/AJKF, да има дълбоки познания за Нихон Кендо Ката, да може да преподава и съдийства на високо ниво, да живее скромен и достоен живот, допринасяйки за развитието на обществото чрез прилагане на усвоените принципи в Кендо. Всеки кандидат за Ренши трябва да притежава 6-ти дан от минимум една година преди полагането на писмения изпит. Изпита за Ренши се провежда два пъти в годината – през май в Киото и през ноември в Токио. Писменият изпит се оценява от комисия, която се състои от минимум седем души, притежаващи степен Кьоши или Ханши и на възраст минимум 71 години.

Кьоши – Дай Нипон Бутокукай започва да присъжда степените Кьоши и Ханши през 1904 г. През 1934 г. името й за кратко е променено на Ташии, но с установяването на Общояпонската федерация по кендо през 1953 г. името отново е преименувано на Кьоши. Притежаването на степен 7-ми дан поне от две години е необходимо условие за придобиване Кьоши, но някои федерации поставят изискване единствено за установен период от време след изпита за Ренши. Изпита отново е писмен, задължително присъствен и се провежда два пъти годишно заедно с този за Ренши. Кандидатът за тази степен се счита “учител на учителите” и трябва да изключително нравствено извисена личност.

Ханши – За възможно най-високата степен в Кендо се знае твърде малко, поради ограничените източници на информация – основно на японски, която не е достъпна за масова употреба. Кендока със степен Ханши се счита за напълно завършена личност, допринесла за развитието на Кендо въобще, която може да бъде посочена като пример за подражание. Всеки кандидат за Ханши трябва да бъде препоръчан не само от председателя на местната федерация, но и от самия Президент на Общояпонската федерация по кендо. Необходимо е да са изминали поне осем години от успешното полагане на изпита за 8-ми дан. Според някои източници, възможно е да се придобие степен Ханши без степен 8-ми дан, но трябва да са изминали 20 години от успешното полагане на изпита за 7-ми дан. Документацията и писменият изпит се оценяват от специална комисия съставена от десет сенсеи със степен Ханши, които трябва да са на възраст над 80 г. За да премине кандидата успешно изпита е необходимо съгласието на поне осем от членовете на комисията. Според статистика от 2003 г. AJKF е имала 376 действащи членове със най-високата степен.