Кьоши Накакура

Кьоши Накакура Сенсей, е 9-ти дан Ханши по кендо и иайдо. Той е последният кендока от старото златно поколение от ерата на Шова.

Кьоши Накакура е роден през 1910 година в префектура Кагошима. Роден е в многодетно семейстово, има двама братя и сестри. За разлика от тях, които били разглезени и плачели за щяло и нещяло, Кьоши проявявал още от най-ранна възраст изключитлен характер на истински самурай. Когато навършил пет години, Кьоши започнал да тренира кендо в училище. Въпреки, че бил само на пет години, той демонстрирал изключителна сила и бързина. Не след дълго започнал да печели всички училищни турнири. Когато вече завъшвал училище, в Кагошима отворило врати специализираното будо училище “Daidokan Budo Senshu gakko”. На 17 годишна възраст Накакура Сенсей бил приет да учи в новото училище и това окончателно предопредлило неговата съдба да стане професионален кендока.

В новото училище обучението било строго и безмилостно. Тренировките били по 8 часа на ден, а в малкото останало време учениците учели японка култура и история, математика и други общообразователни предмети. Заниманията по кендо водели известните със своята строгост Марута Канехиро и Шибагаки Масазуми. Учениците правели какари-гейко до припадък, често получавали тсуки и падали на земята, а нерядко тренирвките били толкова разгорещени, че се пренасяли в градината извън доджото. Било нормално повечето от учениците да припадат…

След като завършил Daidokan, Накакура започнал да преподава в училището “Daito sha Kougei juku”. Един ден, решили да направят училищна екскурзия до Токио, в рамките на която Накакура посетил Йошинкан доджо, залата на великия Накаяма Хакудо(10-ти дан), общопризнат “кендо бог”. След като видял как Накакура тренира, Хакудо останал дълбоко впечатлен и го поканил да остане да тренира в доджото му. Това се случило, когато през 1929 г. Накакура бил само на 19 години. Тренировките в Дайдокан били като лека разгрявка в сравнение с тези в Йошинкан доджо. В доджото на Накаяма Хакудо било нормално не само да се припада, но често някои от учениците напускали тренировката на носилка. Тренирало се почти денонощно. Два пъти годишно в Йошинкан доджо се организирало състезание. Накакура участвал за първи път на второто състезание, на което спечелил всичките си 16 мача. През 1930 г. се провело голямо състезание – Kodansha Yusho shiai, което било нещо като национален шампионат за времето си. Шампионата бил отборен, с отбори по трима души. Участвали състезатели от армията, университетите, сили за опазване на обществения ред, индустриалните компании и много части доджо. На това състезание Накакура бил включен в отбора на Йошинкан и заедно с Хага Джуничи и Камуро Исао спечелили първо място, като на финала победили отбора на имперската полиция. В следващите 10 години, докато кендо не започнало да запада заради Втората световна война, Накакура заедно с Хага Джуничи и Накджима Горозо от Йошинкан печелили всички състезания, на които участвали.

През април 1931 г. Накакура получил покана да се приседини към имперската полиция – Kogu Keisatsu. През май същата година, той получил титлата ‘Seiren shou’ от Dai Nihon Butokukai, което в днес е еквивалента на титлата Ренши, но тогава е било значително по-трудно да се придобие тази чест. През март се провело специално състезание на имперската полиция срещу охраната на императора. Всеки отбор се състоял от 20 души, като всеки игрел докато не загубел мач. Пръв бил Накакура. Спечелил първия мач, след това втория, и третия и така победил в осем поредни мача, а деветия бил равен. Един единствен човек от отбора на имперската полиция осигурил победата на целия отбор.

По това време все още нямало общояпонско първенство по кендо, което да излъчи най-добрия в страната. Най-голямото състезание тогава било Butokusai enbu Taikai(днес Киото тайкай), но дори и то не излъчвало общояпонски шампион. Другото най-голямо състезание било Seineikan kendo taikai, което се организирало от имперската полиция. То било по известно от Butokusai enbu Taikai, най-вече заради атрактивните си правила. На финал отивали пет души, които играели по системата So atari или всеки срещу всеки. На финала Накакура победил и четиримата си опнената, най-известните кендоки в Япония по това време – Kojima Kametaro, Sato Sadao, Ono Soichiro и Osawa Mamoru. С този си подвиг Накакура бил признат за общояпонски шампион.

През 1938 г. Накакура получил титлата Кьоши, когато бил само на 28 години, нещо неучвано. Същата година се провело общояпонско състезание за кендоки с титлата Кьоши, на което Накакура безапелационно победил всичките си по-стари и опитни опоненти и станал шампион. Година по-късно, на общояпонското състезание между западните и източните префектури(Tozai-taisho) Накакура спечелил девет поредни мача, с което си спечелил прозвището “демона”(oni). След началото на Войната, състезанията по кендо значително намалели, но Накакура продължавал да печели и малкото останали.

След време Накакура основал известното доджо Шисейкай, заедно Накано Ясуджи(9-дан) и Ватанабе Тошио(9-дан), ученици на Такано Сасабуро(10-ти дан). По тоова време кендо обществото било разделено нда две – Накаяма Хакудо и Такано Сасабуро. Не се позволявало на ученици от двете доджота да тренират заедно, разделението дори обхващало и съдийте на състезанията. Точно по това размирано време бил основан Шисейкай, в който тренировките продължавали редовно дори и след края на Войната, когато кендо било почти унищеожено. През 1950 г. Накакура напуснал Шисейкай и Такано сенсей и се завърнал в Кагошима. След Войната кендо постепенно започнало да се възражда, с което започнали и отново състезанията. За нещастие обаче, през 1952 г. Накакура сериозно наранил крака си и се наложило да се оперира. Въпреки, че операцията минала успешно, Накакура получил контузия за цял живот. Поради това Накакура започнал често да играе в хидари-джодан.

През 1953 била основана Общояпонската федерация по кендо. Накакура сенсей бил провъзгласен за Шихан на полицията на Каогшима. Същата година се провело и първото общояпонско първенство по кендо. Въпреки, че всички очаквали да спечели, Накакура загубил на полуфинла от Накано, поради контузията си на крака. За сметка на това Накакура спечелил обояпонското първенство между префектурите същата година с отбора на Кагошима.

Постепено Накакура започнал да си възвръща нивото от преди войната. Скоро дошла новата 1955 година. От тогава започват легендарните двубои на Накакура на общояпонското състезание между префектурите(Tozai –taisho) превърнали се в апокриф в историята на кендо.

През 1955 г. се в префектура Мияги се провело общояпонското състезание между префектурите(Tozai –taisho). Като лидер в състезанието се сочел отбора на Изтока, който водел убедително до деветата среща, когато дошъл реда на Накакура. В невероятно драматичен обрат, Накакура успява да спечели девет последователи победи с което осигурява победата на Запада. Следващата година, Накакура отново спечелва всичките си мачове(този път четири поредни) и отново донася победата за Запада. Тези четирима противници, които побеждава са Накано Ясуджи, Такано Сасабуро, неговите приятели с които основава Шисейкай, Огасавара Сабуро и Сато Садао, с които тренира дълги години в имперската полиция. Накакура поставя ненадминат рекорд от 18 поредни победи на Tozai-Taisho и без нито една загуба в рамките на три години.

Накакура Кьоши Сенсей умира на 9-ти февруари 2000 г.