Веднага след като започнах аспирантурата си по сравнителна спортна култура в Международния будо институт в Чиба, Япония, бях помолен да избера темата на дисертацията си. Тъй като аспирантурата беше двегодишна, аз си мислех, че имам достатъчно време за изследвания, и избрах за тема контрола над дишането в Kendo. Така принудих моя ръководител професор Уозуми Такаши да скръцне със зъби, знаейки, че това е твърде трудна задача.
По това време аз се бях занимавал с Kendo около 10 години, а общо с японски бойни изкуства – 18 години. Въпреки че много учители отбелязват важността на контрола над дишането и на правилното дишане, малцина от тях ги преподаваха като част от техниката. Някои паралелно изучаваха контрола над дишането в дзадзен или йога и препоръчаха това и на мен. Но аз не виждах връзката между тези съвършено неподвижни практики и изискванията към дишането от страна на Kendo. Тъй като имаше много стари кендисти, които никога не бяха практикували дзадзен или йога, и понеже контролът над дишането е така важен за Kendo, аз мислех, че би трябвало да се преподава като част от Kendo.
На контрола над дишането се обръща внимание само при по-високите нива в Kendo. Но какво да правят тези, които са в началото или в средата на изучаването на Kendo? Какво тогава представляваше това коремно дишане по време на техника? Поради отсъствието на устни напътствия, аз се обърнах към писаното слово, за да започна моето изследване. Скоро стана ясно, че е писано много малко по темата. За контрола над дишането се споменаваше бегло в общи трудове по Kendo техника, но никъде не намерих пълно и систематизирано обяснение. Тази липса бе отбелязана от Сато Укичи, един от влиятелните Kendo учители в следвоенна Япония: „Способът на дишане има непосредствен ефект върху резултатите от Kendo, така че въпросът за дишането по време на състезание се нуждае от изследване… обаче поради някои причини има много малко писано за това.“
Аз трябваше да прочета много Kendo наръчници и трактати в библиотеката, а също така и спомени на известни Kendo учители по списанията, за да мога накрая да придобия една обща представа за ролята на контрола над дишането в Kendo. Отсъствието на някакъв специализиран труд ме накара да обърна внимание на труда „Дзен и изкуството за стрелба с лък“, написан от известния немски философ Ойген Херигел, за да илюстрирам дълбоките характеристики на японската двигателна култура и да придам академичност на изследването си. Херигел забелязва ролята на контрола над дишането на различни етапи от обучението си и аз се чудех доколко неговите прозрения биха били в сила за Kendo. (Тъй като това е Kendo публикация, аз няма да се отклонявам в кйодо, но ще посъветвам читателя да прочетете този забележителен труд.)
Искате да си поемете въздух? Неформалната тренировка в Университета в Киото.
Какво е различното при дишането в Kendo? В Kendo понякога ви е казвано да дишате с корема си или да използвате коремно дишане – термин, използван широко за метод на дишане чрез коремните мускули (също и диафрагмата) в противовес на нормалното дишане с гръдния кош, в което главните движещи мускули са междуребрените. Коремното дишане обаче, преподавано в Kendo, е по-различно от обикновеното коремно дишане. Например в обикновеното коремно дишане коремът се надига, когато вдишвате, и се отпуска, когато издишвате. В Kendo учат да се поддържа напрежение в долната част на корема, така че коремът никога не се свива при издишване. Някои Kendo учители говорят за обърнато коремно дишане, при което долната част на корема се издува, когато се издишва.
Коремното дишане в Kendo има цели, които отиват отвъд обикновената обмяна на газове, тоест, свързано е вътрешно с преместването на ударението от горната към долната част на тялото (както физически, така и психически).
Традиционната източна връзка между психическото състояние и дишането е документирана и доказана от научни изследвания. Когато сме в спокойно психическо състояние, нашето дишане, разбира се, е контролирано и равно. Има и тенденция към дълбоко коремно дишане. Когато изпаднем в стрес или паника, дишането се „покачва“, зачестява, става плитко и довежда до хипервентилация. Идеята стабилността да е „долу“, а възбудата „горе“ е разпространена и на запад, но тук важното е, че връзката между дишане и психика е двупосочна. Дишането се влияе от психическото състояние, но от своя страна то може да повлияе на психическото състояние. Въпреки че дишането е безволеви процес, то е една от няколкото функции на тялото, които могат да бъдат променяни волево, използвайки идеята за контрола над дишането. Тази идея се използва отдавна на изток, където медитивните техники обикновено се опитват да копират дишането в състояние на спокойствие и използват коремното дишане, за да постигнат спокойно психическо състояние.
Главните елементи на японската аскетична дзен практика са тренирането на тялото (позата), дишането и ума. В това изложение няма да се опитвам да обяснявам Kendo от позицията на дзен будизма. Възнамерявам да наблегна на контрола над дишането и на някои основни техники за постигането му. Принципите на Kendo, изложени от японската Kendo федерация, утвърждават като основна цел на Kendo промяната ни като личности чрез практикуване на Kendo техниките. Kendo обхваща три типа тренировка: физическа, умствена и етическа. То е път, който би трябвало да ни промени не само физически, но и психически.
Тъй като контролът над дишането е важен елемент в много аскетични тренировъчни методи, изглежда, че е толкова важен и в Kendo. Ако това е така, то изучаването му би разкрило много важни неща не само за техниката, така наречения физически аспект, но и за психологическата страна, необходима за достигане на високите нива на изкуството. В същото време, ако благодарение на контрола над дишането техниките работят едновременно на физическо и психологическо ниво, това би хвърлило светлина на идеята за единността на тяло и дух и би подкрепило твърдението, че бойните изкуства са не само физическо упражнение.
Стивън Харууд