Киай, сае и 4-те болести на Кендо
от Хидео Кобаяши (8-ми дан Ханши). Роден през януари 1942 г. в префектура Кумамото. В момента е треньор на националния отбор на Япония.
Хидео Кобаяши е роден през януари 1942 г. в префектура Кумамото. Започва да тренира в гимназията и след като завършва влиза в силите на Kanagawa Policе през 1960 г. Той беше главен съдия на финала на общояпонското първенство по кендо през 2003 г. Същата година е определен за треньор на националния отбор на Япония.
Киай прониква в сърцето на изпитващия
Киай има множество важни ефекти. Той те енергизира, пресира противника и обезкуражава неговата атака. Даже във всекидневието има случаи когато един добър, остър вик ти дава тласък и концентрира тялото и духа ти. В кендо добрия вик зарежда духа, повишава увереността и добавя сила в твоя меч, когато атакуваш.
След поклона правите сонкьо, изправяте се и битката на Ки и Кенсен започва. При изпита за степен аз обръщам внимание на това, доколко кандидата може свободно да покаже достатъчно силен киай, с който да „грабне“ вниманието на изпитващите. Докато стоя на масата на изпитващите аз често виждам хора, които вече са прекалено „напомпани“ още преди да излязат на сцената. Това е грешният начин да бъдеш забелязан. Това, което трябва да видят изпитващите е силен, добър, незабравим киай. Те ще го забележат, без дори да се замислят за това. Независимо от степента, изпитваните трябва да викат толкова силно, колкото могат. Разбира се, има разлика в това просто да бъдеш шумен и да реализираш киай, който да проникне в сърцата на изпитващите. Понякога чувам коментари от хора, които са се провалили на изпит, те мислят че са имали хубав киай. Но има нещо повече. Киай трябва да идва от корема. Това е нещо, което може да се постигне само чрез тежки тренировки. Аз бях изпитващ наскоро и забелязах, че кандидатите бяха много тихи. Имаше само няколко човека, които издадоха достатъчно звучен киай, че да ме накарат да ги погледна. Когато преподавам на децата в полицейското дожо им казвам, че от сто точки, ако ударът е само 70, то киай трябва да е 30 точки. Ако ударът е само 40, то киай трябва да е 60. По този начин ги уча колко е важно да имат високи, силни гласове. Мисля, че това касае кендистите от всички нива. Имах незабравима случка при моя пети опит да взема 7-ми дан. Изпита за 7-ми дан беше на следващия ден след този за 8-ми в Киото. Това ми даде възможност да отида и да гледам изпита за 8-ми дан, преди да дойде моят ред да се явя. Духовната енергия на кандидатите за 8-ми дан беше нещо забележително. Това беше преди 30 г. и 8-ми дан ми изглеждаха като напълно различен свят. Всеки от кандидатите имаше толкова силен киай, че се излъчваше аура от енергия, докато се биеха пред изпитващите. Аз, от друга страна, бях повече концентриран върху това как изглеждам пред изпитващите и се опитвах да контролирам и рафинирам моя киай до стегнатото „Опп“. Така че, в много отношения наблюдаването на кандидатите за 8-ми дан напълно ме шокира. Бях принуден да се замисля, колко съм бледен в сравнение с тези мъже и се зачудих какво ли ще е ако имам техния начин на мислене. Това наистина си бе крайъгълен камък.
На следващия ден беше мой ред, аз се отпуснах и издадох най-силния киай който можах. Забравих за това да изглеждам добре и ето, забелязах, че най-накрая успях. Това ме увери, че изпитващите много добре съзнават кой просто се опитва да изглежда добре, и кой притежава истински неща.
Киай e проява на духа. Той е естествена проява на шин-ки-рьоку-ичи (единство на ум, дух и сила или техника). Това не е нещо, което може да се имитира, и освен това проникващия киай не е нещо, което може да бъде постигнато чрез воля. Това е много трудна за разбиране концепция, но първо и главно трябва да се концентрирате върху опонента и да издадете силен вик от хара. После, това не е нещо, което трябва да се извършва случайно. Трябва да използвате силния киай само когато опонента е завършил или привършва своя. Има неписани правила по отношение на киай. Всъщност има много стари езотерични техники по отношение на киай като „твоят глас трябва да отива от нещо към нищо“ или „в основата си изобщо няма глас“. Все пак, аз бих окуражил дори по-старите кендисти да издават най-проникващия киай, на който са способни. Това е за да се гарантира, че младите представители ще са способни да издадат силен киай, но би било още по-вълнуващо ако стар кендист направи същото.
Можете ли да направите сае?
През 1985 г. бях помолен да асистирам на Ханши 9-ти дан Шигеока сенсей на семинар. В края на семинара той ме попита колко години е трябвало да чакам докато покажа необходимите качества за 8-ми дан. Когато му отговорих 5 години, той ме попита: „Какво според теб е най-важно в изпита за 8-ми дан?“
Това беше прост въпрос, но тогава не можах да отговоря. Тогава той ме информира, че „сае е тайната на всичко“. Сае e термин, който означава остротата или отсечеността, решителността на техниката (ясно очертана, чиста техника). Осъзнавах важността на сае, но след като приех неговите мъдри думи, аз ги запазих в себе си за да изследвам напълно дълбокото им значение. По принцип за да се изпълни отсечена техника, наситена със сае, човек се нуждае от пълен контрол над те-но-учи или стягането и отпускането на хвата. Ако хвата ви е прекалено стегнат няма да можете да произевдета сае. Мисля, че най-ефективния метод да научите сае е правенето на субури. По отношение на правилното стискане на шинай, винаги се отбелязва, че дясната ръка трябва да държи така, сякаш стиска яйце. Ако има прекалено много сила, яйцето ще се счупи. Ако не е достатъчна, очевидно яйцето ще падне. Лявата ръка трябва да държи шиная сякаш е чадър. Дръжката, както и при чадъра, естествено стои в ръката, която е по-скоро опъната, отколкото смачкана. На това ме научи Ханши Накамура Чутаро, който беше много педантичен по отношение на правилното субури. Той винаги казваше: „Ако кенсен не е жив, няма абсолютно никакъв смисъл да се упражнявате“. Когато кенсен е жив, той трепва веднъж или два пъти в момента когато атакувате. Когато преподавам на семинари, обикновено съм доста изумен от това, колко лошо хората правят субури. Огава сенсей ми казваше „поставете вашето ки върху кенсен“. Когато ки процъфтява, то се придвижва по ръцете, по края на шиная до кенсен. С други думи, когато се придвижиш на по-високо ниво в кендо, ти си способен по-добре да се справяш с опонента, срещу който си изправен. Това е защото твоето ки е способно да пребивава на кенсен на шиная ти, което ти позволява да действаш свободно във всяка ситуация. Способността да удряте със sae се развива чрез тренировка на субури. Ако лактите и раменете ви са сковани, това би попречило на сае. Учудващо, ако вашите крайници са стегнати, това ще рефлектира върху ума ви, който също ще остане неподвижен. Ставите трябва да са отпуснати, хвата трябва да е стегнат при удара и веднага след това отпуснат. Това е тайната на „отглеждането“(създаването) на сае. Придвижвайте се от кенсен, после лактите и накрая рамената. Ако ръцете се движат първи, кенсен няма да е жив. Това не е нещо, което може да бъде постигнато лесно и изисква много решителност и усилена работа. Предполагам, че десничари са склонни да се концентрират върху дясната си ръка. Ако се концентрирате върху изпъването на левия си лакът, дясната ръка ще се изпъне естествено. Ако става въпрос за шиная, който използваме в кейко, предлагам да започнете вашия субури режим с лек шинай. Важно е да опитвате и да правите бързо вдигане, а не бързо сваляне на шиная. По принцип за да се постигне удар със sae, постоянната скорост е необходима. Това е скоростта, която някой може да достигне вдигайки шиная над главата. Въпреки че скоростта е важна, това не означава, че трябва да правите всичко бързо. Изисква се експлозивна скорост. Веднага след като се получи отвор в защитата на противника, вие трябва да можете мигновенно да атакувате. Великите кендо бойци имат феноменална скорост при вдигането на шиная. Друг основен елемент в постигането на sae е правилното камае. Ако гърба ви или задната част на коленете ви е свита, ще бъде невъзможно да извършите успешен удар със sae. Левия крак, лявата пета, лявото коляно и лявата ръка трябва стабилно да поддържат правилна позиция. В кендо се казва:“ Центъра (пъпа) е главното“. Това прави крайниците поддръжници на пъпа – центъра на човешкото ки. Може да изглежда странна аналогия, но докато Главния Пъп ръководи пътя в битката, победата е почти сигурна.
Борба с 4-те слабости – шикаи
Шикаи се отнася до 4-те неблагоприятни психични състояния: учудване, страх, съмнение, колебание. Когато тези шикаи се появят, това означава, че сте открит за атака и вашият опонент ще се възползва от слабостта ви. Единствения начин да се противопоставите на появата на тези слабостти е чрез много тренировки. Всъщност е много просто. Кейко. В изпита за степен, вашето действително тренировъчно ниво е много очевидно. Ако усилията ви през тренировката са половинчати, това ще е очевидно за изпитващите. Трудно е да тренираш достатъчно когато имаш семейство и работа. Помня когато се пенсионирах от Специалния полицейски отбор по кендо получих ценен съвет от Кикучи Ханши. Той ми каза „Кобаяши, от сега започва твоето истинско кендо“. С други думи, задачата, която стоеше пред мен беше да намеря начин да извлека най-доброто от ограниченото време, с което разполагах да тренирам. Независимо с какво се занимаваш, всичко се свежда до това да се отпуснеш, да оставиш всичко и да даваш най-доброто винаги и във всеки момент от тренировката.
Моето предизвикателство като 8-ми дан е да опитам и да открия как да направя моето кендо достойно и внушително. В изпита са ви дадени смо 2 минути дадемонстрирате своите способности. Това не е лесна задача, тъй като опонентът ви се стреми да прави точно същото. Обикновено отнема 15-20 сек. преди да бъде направена първата атака. Затова, когато се приготвям, аз концентрирам моите усилия върху това да изградя възможно най-много ки и сила в границите на това време. Работих за да постигна това, вглеждайки се в шидачи ролята в кендо ката. Този, който се раздвижи пръв, губи. Това е даже още по-явно в една компания например. Нормално е подчинения пръв да поздрави шефа си учтиво. Шефа отговаря съответно с превъзхождащ маниер.
При изпита за 7-ми дан времето е 1,5 мин., за 8 дан – 2 мин. Когато отида да тренирам, аз пазя тази времева граница в ума си и си представям, че всъщност държа изпит. Открих, че това е добър начин да се науча да контролирам нервността си. Уверих се, че всеки човек, с когото тренирам ми дава урок. Даже ако няма семпаи или сенсей останалите също имат много парченца важни съвети, които да предложат. Жизнено важно е човек да остане обективен и да търси съвети от останалите, вместо да попадне в капана на самодоволството. Съществено е също така човек да се опитва да изгради увереност – да усещаш със сърцето си, че твоето кендо напредва. Това често е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но вярата в себе си е задължителна, ако някой иска да успее. Съзнанието, че вашето кендо напредва, има ефект на фиксиране на камае и вие се въздържате от разваляне на позицията и правене на незначителни удари. Опонента ви ще открие, че е изключително трудно да ви накара да се разкриеете. Моля разберете, че това, което обяснявам не означава, че трябва да гледате вашият опонент от високо. Аз изобщо не защитавам това. Нещо друго, което трябва да помните е, че изпитът за степен не е място, където отивате да демонстрирате основни кихон техники. Вие сте там за да покажете кендото, което сте практикували през кейко сезона. Когато съм изпитващ често виждам много хора, които се опитват да правят неща, които може би не са правили на тренировка. Естествено, ако успеете да направите страхотен мен като по учебник ще изглежда добре. Но това се случва много рядко. Предполага се, че изпита за степен е практически, и от вас се очаква да представите сбоето истинско кендо за подробно разглеждане. Когато разберете това няма да хабите енергия в опитване на невъзможното.
Уаза (техниките) са продължение на вашето тяло. Нищо, за което мислите преди изпълнението не може да се нарече уаза, ако не било научено от тялото ви. То не е част от вас. Стремете се да играете от дистанция иссоку-итто-но-мааи. Ако все пак е далеч за да атакувате, придвижете се малко напред до точката, от която можете да ударите или да бъдете ударен. Този процес на придвижване до точният обсег е много важен. Веднъж, щом сте там, тялото ви ще се погрижи за останалото, веднага щом се разкрие възможност. Пътят е дълъг и стръмен, но процесът на изкачването му докрай е смисълът на кендо.