Как се тренира кендо в Япония и някои основни моменти в различията при практикуването и преподаването в останалия свят.
Кендо в Япония
Много хора започват да тренират още в началното учлиище(6-12 годишна възраст) или в основното училище(12-15 годишна възраст). В началното училище повечето от учениците тренират между един и два часа в местното додожо средно по два или три пъти седмично. На тази възраст трениращите наблягат най-много на основата или kihon-geiko.
В гимназията обикновено учениците тренират в училищния кендо клуб и понякога в местното доджо. Тези, които започват да тренират в гимназията се занимават само в училищния кендо клуб. В японската образователна система прогимназиите и гимназиите често са обвързани и това дава възможност по-младите ученици да тренират с по-старшите. Режима на тренировките става все по-тежък. Много клубове тренират най-малко път пъти седмично. Най-усърдните ученици вече имат солидна база от добре усвоени техники и развито чувство за taiming. Тогава, въпреки крехката им възраст, някои ученици решават да се посветят само на кендо и да направят кариера, а не само да тренират за удоволствие. Логично е при това положение ученето и други занимания да останат на заден план.
В последните курсове на гимназията(16-18 годишна възраст) повечето от учениците тренират само в учлилищния клуб. Без съмнение, именно тези клубове имат най-тежките и натоварващи тренировки. Тренира се минимум шест пъти седмично и се спазва специален тренировъчен режим, който понякога може да се определи като борба на живот и смърт. Заедно с kihon-geiko се тренира безброй пъти kakari-geiko, тъй като това се счита за най-ефективния метод за тренировка. В силните гимназиални клубове учениците имат строги задължения към техния клуб и към тренировките. Всъщност това не се отнася само за учениците, но и за родителите, от които се очаква морална и материална подкрепа за детето им в това негово начинание. Много по-голяма част от учениците не тренират в училищния клуб, а само е местното доджо и кендо за тях е нищо повече от хоби.
В Япония има сериозна критика относно методите на тренировка и “състезателния” стил на учениците. Сенсеите се критикуват за това, че запоазват тенденцията си да карат учениците да тренират на ръба на възможностите им без да дават достатъчно време за почивка и рехидратация. Победата е важна на всяка цена. Едновремено с това се критикуват и самите ученици за грубият им стил, който напълно игнорира превземането на центъра(chushin) и се съсредоточава единствено върху скоростта и вземането на точка чрез измислени техники и финтове.
Когато влязат в университета учениците трябва да направят качествена промяна от така нареченото “училищно кендо”(koukou-kendo) към “университетско кендо”(daigaku-kendo). С други думи вече не трябва да се разчита на скоростта, а на превземането на центъра. Върху студентите вече тежат повече задължения, тъй като родителите вече играят много малка роля, която се изчерпва с изпращането на пари за семестриална такса и храна.
В университета, планирането и организирането на тренировки и състезания е оставено изцяло на студентите. Продължителноста и честотата на тренировки зависи от университета. В някои университети тренират повече от сто души всеки ден. Други университети тренират по два пъти на ден – asa-geiko(сутрешна тренировка) и тренировка вечер. Често сенсеите обръщат повече внимание на студентите, които са влезли със стипендия за отлично представяне в големите училищни състезания. Обикновените студенти нямат шанс да участват на големи университетски състезания.
Има обаче и изключения от това правило. Някои студенти, които са влязли не заради кендо качествата си също стават много добри чрез усърдни тренировки и дори побеждават силни кендо университети на състезания. Винаги е голямо удоволствие да се наблюдав такова нещо. Както и в учлищата, има университетски кендо клубове, които тренират кендо за забавление и не се интересуват толкова много от състезания(не толкова, колкото от запои!).
След завършването, развитието на кендо зависи изцяло от това къде е приет да работи студента. Някои имат шанса кендо да се превърне в част от работата им, като полицаите например. Други продължават да тренират в кендо клуба на фирмата, в която работят. Въпреки това много хора не намират достатъчно време за тренировки заради натоварения им график. След като завършат повечето студенти намират много малко време за тренировка. Ако имат късмет ще поиграят час, час и половина джигейко тук таме през седмицата. Тези, които наистина искат да продължат с кендо си избират работа според това какви възможности за тренировка им дава тя.
Сериозните хора правят asa-geiko всеки ден и винаги търсят тренировки в доджо със сенсеи с високи данове. Има много хора, които не са харесвали кендо докато са били студенти, но след завършване започват наистина да се наслаждават на тренировките. В университета студентите са “насилват” за тежки тренировки и са поставени под голямо напрежение преди големи състезания. След като са преминали през това, когато започнат да работят намират собствен покой без напрежение и клубни задължения.
Тук е мястото да обърна внимание на хората преподават на деца в свободното си време след работа. Тези хора посвещават свободното си време на децата и ги водят на състезания и семинари през уикендите в града или провинцията. Няма да е грешно да се каже, че развитието на кендо в Япония се дължи до голяма степен на такива хора.
Кендо извън Япония.
Сравнено с японците, по-голямата част от чужденците започват да тренират много по-късно. Например, според статистиката на EKF средната възраст за вземане на първи дан в Европа е 31 години(2001 г.). Повечето хора тренират един или два пъти седмично, а най-усърдните три или четири пъти. Заедно тренират хора с различна възраст, статус и опит. Затова е трудно на преподавателите да организират тренировките така, че да са ползотворни за всички или да задоволяват индивидуалните нужди на всеки.
Също така е много трудно за по високите степени да тренират с хора на тяхното ниво. Не е лесно и на възрастните начинаещи да тренират заедно с по-младите.
Относно додожо. По принцип подовете с по-твърди, отколкото в Япония и е по-трудно да се намери подходяшо място за fumikomi-ashi. Повечето чужденци отделят повече време за ката, отколкото японците и особено по-младите. В кендо списанията в Япония често се пише за това. Японците, които пътуват в чужбина са впечатлени от усвоеното ниво за ката на чужденците и дори често чужденците играят ката по-добре от тях.
Далеч съм от мисълта да твърдя, че в чужбина не се тренира достатъчно и всичко трябва да се прави по “японския начин”. Никога не е късно да се започне кендо, а всекидневните тренировки на са сигурна предпоставка за напредък. Искам да кажа, че не винаги е ефективно за чужденците да тренира по японския начин. Както споменах по-горе, по-полезно би било да се нагласят тренировките според възрастта, опита и честотата. Разбира се много хора вече знаят това и са постигнали впечатляващи резултати за условията на запад.
От Сотару Хонда(6-дан, Ренши, бивш треньор на националния отбор на Англия)
