Камае, сутеми и тежки тренировки

Шимано Масахиро (8-дан, Ханши) е инструктор по кендо в полицията на Осака. Статията му е публикувана в брой 4 от 2002г.в японското списание за кендо – „Кендо джидай“.

Бъди силен и решителен! Винаги взимай инициативата!

Хубаво камае.

Обикновено под камае разбираме позицията, в която се намираме спрямо съперника, държейки шинай. Въпреки това, когато аз трябва да обясня камае винаги включвам елементи като етикет и поведение. С други думи – физическо камае (mi-gamae) и камае на духа (kokoro-gamae). На изпита за високи степени има хора, които изпълняват първоначалния поклон, тайто, три стъпки напред и сонкьо по изключително непринуден и лек начин. Обикновено тези хора се представят добре и на самия изпит.

Има и хора, които на ежедневните си тренировки изпълняват всичко описано по-горе без капка съмнение или колебание. Но когато настъпи време за изпита, същите хора започват да се притесняват и всяко тяхно движение се изпълва с напрежение и отстрани изглежда неестествено. Лично съм изпитвал това на свой гръб и затова проявявам разбиране. Въпреки това, този цикъл, който изпълняваме непосредствено преди шияй, е много важен в кендо и няма да впечатлите изпитващите, ако сте неуверен и стегнат. Вашите движения и чувства трябва да бъдат в хармония с опонента ви и да излъчват увереност и грациозност. Мислете за това всеки път.

Относно стойката имам ярки спомени от забележителния пример, който ни даваше Saito Masatoshi сенсей. Той беше висок и едър, с гръб изпънат като струна. Винаги се държеше елегантно и естествено, а когато взимаше в ръце шиная си, изглеждаше напълно непобедим. От какъвто и ъгъл да го гледах, винаги имаше съвършено камае. Мисля, че физиката на тялото и позицията му са важна част от камае. Masatoshi сенсей беше достатъчно възрастен, за да ми бъде дядо, но когато играех с него единственото, което можех да направя, е просто да атакувам. Неговото кендо беше от друга класа и колкото и да се стараех, не можех дори да се доближа до неговата игра. Всичко се превръщаше в какари-гейко и учикоми-гейко, но точно това формира основата в кендо.

Сенсеите от полицията в Осака основно ни караха да тренираме по този начин. Караха ни да правим атака след атака и така до безкрай. По този начин изграждахме техниката си. Караха ни също така да атакуваме от далечна дистанция и така се научихме да използваме добре и краката. Когато ме приеха в полицията цяло поколение кендоки липсваше в залата заради забраната на кендо, наложена веднага след края на войната. Семпаите ми бяха значително по-стари и повечето притежаваха 7-ми дан. По това време аз бях 4-ти дан, което доста контрастираше със степените на семпаите ми, които всъщност си бяха истински сенсеи. Тогава човек със 7-ми дан се срещаше значително по-рядко, отколкото днес. Когато правите кихон, нормално е да го тренирате с хора на вашето ниво, но разликата между мен и семпаите ми беше прекалено очевидна. Да тренирам заедно с тях по такъв начин беше наистина голямо изпитание. Когато ми даваха шанс, аз все се стягах пред мисълта, че няма да уцеля или ударът ми ще е слаб.

В онези години сенсеите не говореха много. Понякога казваха две три думи за съвет и това беше всичко. Ученето в самия процес на тренировката беше по-важно от думите. В Япония хората казват “hyakuren jitoku”, което означава, че можеш да научиш нещо само, ако го направиш сто пъти. Въпреки това, в редките случи, когато получавах съвет, той също имаше ефект.

Когато бях на двадесет години, един от сенсеите в полицейското доджо ми каза, че трябва сваля по-ниско моят кенсен и да си представя, че продължението му пробожда гръдния кош на противника. Обикновено кенсенът ми винаги стоеше неестествено високо и, въпреки че на състезанията се представях повече от добре, кендото ми не напредваше. Това изобщо не ми бе минало през ума, преди да ми го кажат. Започнах да обръщам повече внимание върху позицията на лявата си ръка, разстоянието между краката ми и метсуке (погледа). В същото време трябваше да мисля и за дясната ръка и за теноучи (захвата). Както е известно, дясната ръка играе второстепенна роля, но ако не приложите достатъчно сила в момента на удара, то той ще бъде лишен от сае (острота). От друга страна, ако прекомерно отслабите дясната ръка, ударите ви ще бъдат лишени от точност и ще започнат да попадат все по-често наляво, а не по центъра. Ако прибирате бързо левия си крак веднага след удара, то това ще ви позволи да запазите баланса на тялото. На пръв поглед това е много лесен съвет, но в действителност е доста трудно да мислите едновременно за дясната си ръка и левият крак. Най-добре е да влагате една и съща сила в двете ръце и да стискате шинай толкова здраво, че да не го изпуснете при удара.

Хората, които искат да достигнат високите степени, често са принудени едновременно да преподават и да се учат. За тях е много трудно да получат съвет, който би им помогнал да подобрят собственото си кендо. За това е хубаво да си проверявате камае пред огледалото. Трябва винаги да взимате инициативата и винаги да преценявате своите силни и слаби страни.

Целенасочени тренировки

Казват, че първият удар е по-важен от следващите хиляда. Трябва винаги да се стремите да направите първия ипон. Дори да не е успешен, не спирайте и не се разколебавайте. Стремете се към първия ипон. Трябва да го желаете. Не забравяйте това чувство. То е свързано с начина, по който тренирате. В идеалната тренировка и двамата противници се стремят към първата точка и поддържат един специфичен вид напрежение помежду си. Ако едната страна прекъсне тази връзка, то тренировката няма да е от полза за никого от двамата.

Същото се отнася и за кихон-гейко. За да извлече максимум полза от тренировката, мотодачи има задължението да поддържа духа на учиката. Когато ви ударят, запазете връзката. Когато блокирате, веднага контраатакувайте и не давайте на съперника си да си почине. Не е лесно да поддържате тази връзка по време на тренировките, но трябва да разберете, че поведението на мотодачи има дълбоко отражение върху прогреса на опонента му. Ако натискът е постоянен и фокусиран, ползата от тренировката ще е налице.

Най-добрата тренировка е тежката тренировка. Кендока, които се явяват на изпита за 8-ми дан, са вече сенсеи и понякога не играят “атакуващо кендо” срещу силен противник. Но когато вие участвате в тренировката пасивно (т.е само получавате, но не давате), това няма да е от полза за вас и ще го разберете чак след време. Трябва повече да се фокусирате в това да бъдете правилен мотодачи.

На изпита за 8-ми дан времето при срещите е две минути, а на изпита за 7-ми дан – минута и половина. Нямате достатъчно време да покажате възможностите си. Ако направите неуспешна атака, продължавайте силно да се стремите към ипон. Бъдете максимално решителни и концентрирани. Ще успеете, само ако сте били такива и по време на тренировките.

Една година преди да положа изпита за 8-ми дан започнах да тренирам при специален тежък режим. Бях инструктор в полицията, но тренирах по-различно от учениците. Никой не можеше да каже със сигурност, кой е мотодачи и се стараех само да правя, колкото се може атаки. Единственият начин да надделеете над противника си е да тренирате толкова тежко, че да може да изпълнявате техниките автоматично в перфектна физическа кондиция.

Колкото повече наближаваше изпита, толкова по-притеснен ставах. Но в деня на изпита можах да покажа целия си потенциал. Всъщност избягвах да атакувам противника си твърде често. Важно е да си изградите “резервоар” от енергия, който да избухне, когато настъпи момента. Ако не съумеете да сторите това, няма да можете да атакувате. Атакувайте като на кихон, без да се притеснявате, че ще ви ударят.

Разбира се, не твърдя, че това е единствения начин да се подготвите за изпита, но това, че физическата ви кондиция ще отслабне с възрастта, е сигурно. В Япония хората, които се явяват на изпит, са групирани по възраст и затова, ако успеете да задържите кондиция, която имат по-млади хора от вас, то тогава това несъмнено ще е предимство за вас.

Сутеми – атаки без страх

“Шимано-сан, пробвай да тренираш без да удряш толкова много. По-трудно е, отколкото си мислиш.” Този съвет получих на един семинар за хора с високи степени. Чудех се, какво иска да каже сенсеят с това “да не удрям”?! Разбира се, да атакуваш е винаги важно, но този съвет беше насочен към мен поради някаква конкретна причина. След дълги размисли реших, че мога да контролирам противника си, без да го удрям или да измислям най-различни варианти на семе и скъсяване на дистанцията. Опитах, но беше много трудно. Тялото ми се движеше инстинктивно и сякаш, без да ме слуша, удряше дебана или каеши уаза. Когато се опитваме да контролираме противника си, трябва да учим “san-sappo”. За да “убиеш” меча на опонента трябва да му оказваш натиск или да го отколониш (харай). Не трябва да позволяваш кенсен на противниковия шинай да се движи свободно. За да “убиеш” няговата уаза, трябва да приложиш силно семе напред и да не му даваш шанс да се подготви. За да “убиеш” неговия дух, трябва да го затиснеш под твоя собствен, да го обезкуражиш и винаги да вземаш инициативата.

Продължих да тренирам този начин “без удряне” и изведнъж започнах малко по малко да разбирам значението на дистанцията – маай. Винаги може тайно да разберете удобната за противника дистанция и да я избегнете. Съществува една доста абстрактна фраза за маай – “Поддържайте дистанция, която е далечна за противника и близка за вас!”. Това е много важна частица от дълбока мъдрост. Най-удобната за вас дистанция (uchi-ma) зависи индивидуалните ви физически характеристики. Uchi-ma е дистанцията, в която се чувствате комфортно и можете да атакувате, но трябва да я откриете сами с много труд.

С напредването на възрастта, физическата ви сила ще отслабне и uchi-ma става естествено по-близка. Ето защо моят съвет е да се опитвате да прилагате семе от to-mai, колкото можете по-дълго, докато не влезете в uchi-mai. Когато бях млад, един от полицейските инструктори ми каза “Скъси малко разстоянието”. Този съвет може да има много интерпретации и не бях сигурен дали ми казва да играя от isoku-ito-no-mai или от uchi-ma. Отне ми доста дълго време да разбера този на пръв поглед простичък съвет. Сенсеят ми казваше да не разчитам само на силата си, а да се опитам да вникна по-дълбоко в принципите на кендо чрез контролиране на дистанцията.

Да се върнем на принципа за “неудрянето”. Да се стремите да ударите, без да ви ударят, е нормален човешки инстинкт. Но чрез много тренировки е възможно да развиете такова състояние на духа, при което не се страхувате да бъдете ударен. Това се нарича shin-ki-ryoku-itchi.

Shin = познание->яснота->mushin

Ki = усилие->успокоение->чистота

Ryoku = форма->техника->път

Mushin е най-високото ниво на съзнанието ви (shin). С други думи, ако сте достигнали това състояние на духа, то вие вече не се страхувате да бъдете ударен. В школата Shinto Munen-ruy има следната поговорка: “Мечът следва ръцете, ръцете следват ума, умът следва законите, законите следват волята на боговете”. Това е традиционно шинтоистко схващане за законите във вселената. Тези закони могат да се обяснят като реката, която тече покрай камъните, без да спира или да се забавя. Това е природоестествено и по същия начин вашето кендо трябва да е естествено според установените му принципи. За да превъплътите това по време на изпита, вие трябва да атакувате без нито капчица съмнение и без никакъв страх, че ще ви ударят. Това се нарича сутеми. Винаги трябва да се борите с четирите слабости в кендо kuo-ku-gi-waku (изненада, страх, съмнение, колебание), за да направите съвършения сутеми удар. Това е нещо, върху което човек работи цял живот. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но именно това прави кендо толкова вдъхновяващ и проникновен начин на живот.