Иссоку-ито-но-ма-аи

Най-важното в кендо е мааи, при което кенсените се докосват или почти се доксват. Аз наричам това мааи иссоку итто но мааи – кръстопът между живота и смъртта.

Огава Чутаро, Ханши 8 дан

В кендо изграждаме тялото си с усилени тренировки на кирикаеши и какаригейко. След като постигнем това, трябва да намерим начин да се справим с иссоку итто но мааи.

“Когато застанете в иссоку итто но мааи и сърцето ви не е спокойно, а мисълта ви се движи, ще бъдете разсечен от противника. Ако не сте напрегнати, но не мислите нищо, ако сте отпуснати, но съзнанието ви е другаде, отново ще бъдете разсечен от противника. Така че кендо е трудно. В главата ви не трябва да има прекалено много мисли, но не трябва и да сте разсеяни. Не трябва да губите съзнанието си. И трябва да научите това сами. Опасно е – така е, защото сте в иссоку итто но мааи – на ръба между живота и смъртта. Това е страшно усещане, но заради това в кендо има живот.

Най-основният въпрос за човека е въпроса за смъртта. На японски думата живот се състои от два йероглифа: джин – човек, сей – жив. Според мен в джинсей са скрити 2 значения. Джинсей би могло да означава продължителността на човешкия живот от раждането до смъртта, обикновения начин, по който живеят хората. Или би могло да означава живот на ръба между живота и смъртта. Това е основния въпрос – как да жижеем? В кендо се изправяте пред този въпрос – въпроса за смърта и за да намерите отговора трябва да се трудите упорито. Не може да го намерите мислейки – не може да “измислите” решение, не може да създадете теория. Няма да го намерите и ако просто откажете да мислите за това, избягвайки проблема, защото той няма да изчезне сам. За да намерите отговора трябва да тренирате. Ако успеете да се научите да се справяте в ситуация на иссоку итто но мааи, на ръба между живота и смъртта, вече сте намерили отговора на основния въпрос.

“ Ако обикновен човек бъде поставен в ситуация на иссоку итто но мааи – живот или смърт, той ще се стегне целия. В кендо трябва да учите, поставени в тази ситуация през цялото време. И не трябва да се стягате – тялото ви трябва да е отпуснато, но съзнанието ви трябва да е пълно. Трябва да сте тук и сега 100 %. Какво да направите, за да научите това без да се стягате? Заемете камае и чакайте . Първият удар е много важен, затова трябва да се научите на търпение. Трябва да изчакате истинския шанс и да сте готови да атакувате с пълен дух. Ако не можете да ударите с пълната сила на духа си, чакайте колкото е нужно – ако трябва даже и 100 години. Защото атакувайки без пълен дух при дистанция живот или смърт, може да умрете. От тази дистанция трябва да атакувате само с всичка сила, защото има само живот или смърт. Безсмислената атака е смърт. Първият удар е много важен – няма да имате друг шанс. Ако я няма мисълта за живот или смърт, това не е кендо. Но тя присъства – затова това е кендо. ”

В кендо трябва да имате ки-кен-тай-ичи (дух, меч и тяло в едно). Но това е трудно при иссоку итто но мааи. Когато дистанцията е малко по-голяма и кенсените не се докосват е по-лесно да останеш спокоен и събран. Когато се доближиш до противника обаче, започваш да се чувстваш неспокоен и е по-трудно да запазиш ки-кен-тай-ичи. Малко по малко енергията започва да се разпръсква из цялото тяло и духът ти не е вече събран. Често енергията се събира в горната част на ттялото, а долната остава празна. Тогава раменете се стягат, а това означава, че желанието да удариш е прекалено силно. Изпълнен си с тази мисъл и не си спокоен.

“ Когато видят противник пред себе си всички реагират по един и същ начин – или се стягат или се отпускат прекалено и се разсейват. Това е нормалната реакция и в обикновените отношения между хората – страхуваш се и сервилничиш на по-силния и пренебрегваш по-слабия. И двете неща са еднакво лоши. Затова има нужда от тренировка. Трябва да надмогнете тези реакции. Съзнанието ви трябва да отиде над подобно взаимоотношение. Трябва да отиде над противника. Ако нивото ви е еднакво, вашето действие и отношение зависи от това на противника – ако той се движи и вие се движите; ако той прави нещо, вие реагирате. Трябва да надмогнете това ниво, да излезете от тази връзка и да станете независими. Не позволявайте да зависите от другия. Моето съзнание не трябва да зависи от твоето движение. Трябва да виждате истината зад движението. ”

В иссоку итто но мааи ки-кен-тай-ичи се разваля. Да го поправите зависи от духа ви. Ако знаеш, че имаш някаква грешка, но я повториш на състезание и заради това изгубиш, а после съжаляваш – това е много повърхностно отношение. Защото не можеш да мислиш за себе си, за противника и за джигеико като за игра, която не наранява. Шиная не просто те докосва – тябва да мислиш, че това е истински меч, и това е истинска битка. Тогава не може да повтаряш никаква грешка, защото иссоку итто но мааи е на живот и смърт. Ако тренирате с такава настройка на духа, ще видите нещата по нов начин, нови хоризонти ще се разкрият пред вас – ще откриете цял нов свят.

“ Иссоку итто но мааи не е като обикновенните трудности, с които се срещаме през живота си. В иссоку итто но мааи се крие много по-голям проблем – това е смъртта. Трудностите в обикновения живот са тежки, но маай живот или смърт е по-тежко за преодоляване. Ако можеш да се справиш с това мааи, трудностите ще изчезнат, защото нещата от света ще изглеждат незначителни. Ако в момента, в който можеш да изгубиш живота си си способен да вземеш вярното решение, това ще промени целия ти живот. Разбира се лесно е да се каже с думи, но практиката е много трудна. В живота рядко има такава ситуация – обикновено всичко може да се изкаже с думи. Но кендо е такова. В него има живот или смърт – нещо по-трудно от трудностите в живота.

Ако когато се придвижвам напред от иссоку итто но мааи се стягам или се страхувам и осъзная това, другия път ще се опитам да го оправя. Ако ме болят раменте ще разбера, че съм бил твърде стегнат и ще се постарая да се отпусна. Преди да атакуваш вече си победил или си изгубил. Ако в теб живее тази мисъл и пректиката ти е подчинена на нея, кендо ще стане по-ценно за теб и ще повлияе на целия ти живот. Защото кендо не е само упражнение за тялото – в това няма никаква стойност. “