Изпита и шанса в Кендо

Ивате Сабуро сенсей, роден през 1939г. в град Нарита. Има забележителен рекорд от спечелени състезания като Тозай Тайко и Мейджимура Тайкай.

Първото, което бих искал да отбележа за изпита за степен е отношението на кандидатите докато се приготвят на “сцената”. Има много неща, които могат да бъдат установени от разговорите и изражението на лицето. “Така! Днес е денят, в който ще покажа, какво мога.” Всеки, който убедено мисли така, може да се представи добре с някои пропуски. Всеки, който има пълен прилежен режим от тежки тренировки ще излъчва увереност, която ще проличи в неговите движения и отношение. Това се усеща истински и не е просто фасада.

Изпитът за степен е случай, при който вашето ниво се оценява обективно, така че ненинуемо това ниво е очевидно и във вашите маниери и отношение и всичко това е включено при вземането на решение. Аз се провалих два пъти на изпит за седми и веднъж за осми дан. Анализирах моето отношение, когато се провалих , сравнявайки го с това, когато успях и го използвам за база, когато наблюдавам другите кандидати. Даже нещата, които изглеждат маловажни, като вида на дрехите, когато сте на изпит и са малък детайл, но на тях се обръща внимание. Вашите дрехи небрежни ли са, подредени ли са , или са официални дрехи облечени специално за случая? Хората, които опитват да поддържат фасада без истинско съдържание са лесно различими, сякаш им липсва грацията, на която опитват да подражават. Както и да е, има неща, на които обръщам внимание преди практическия изпит да започне. Практическата част започва с взаимен поклон, тайто, добро, здраво и балансирано сонкйо и после уверено намерение да започнеш схватката. Този процес не трябва да бъде изкуствен, като актьор в гръцка трагедия, напротив, трябва да е съвършено естествен и да отразява идивидуалния възглед или подход към кендо. Дори да мислите, че вашето представаяне е незадоволително, важно е да поддържате вашата концентрация и да не спирате да се пазите до края, докато приберете шиная и се поклоните. Това е zanshin. Това е особено важно, когато имате следващ опонент, който чака. Моля, уверете се, че сте се поклонили правилно . Всъщност, вие трябва да излъчвате желание да се поклоните още веднъж, когато напускате шиайджо. Изпитващите веднага ще си отбележат такъв случай.

Разбира се, кандидатите са нервни преди своите схватки и могат да покажат малки отклонения от своя нормален характер, но помнете, че вие сте наблюдавани ПРЕДИ и СЛЕД като сте завършили.

В съгласие с новите правила 6-ти и 7-ми дан са преценявани по това, колко добре кандидатите разбират смисъла и концепцията на кендо. Изпитващите внимателно наблюдават всеки момент от поклона до вида на облеклото и екипировката. Това са неща, коитотрябва да се изглаждат във векидневната тренировка, а не просто да се демонстрират на изпита.

Можете ли да “извадите“ своя собствена техника ако се наложи?

После бих искал да изложа моето мнение за семето в схватка. Нещо важно, което се вижда при схватката е можете ли или не да използвате полезно своята специална техника. В миналите дни е можело да чуете истории за кендисти от изпит за висока степен, които стоят един срещу друг през цялото време без да опитат нито един удар и все пак вземат изпита! Както и да е , времената се менят и в наши дни е важно да съумеете една перфектна точка в определеното време.

Важното е доколко сте способни да маневрирате и да контролирате противника на предпочитаното от вас ма-ай, евентуално отбелязвайки този опостушителен удар. Изпитващите са способни да усетят, когато кандидатите целенасочено “извадят” своята “тайна” техника. Всеки има своя специална техника съобразена с природата му. Когато кандидата е способен успешно да завърши атака, използвайки своята лична, специална вадза, това означава, че той е имал успешен двубой.

Друго важно нещо, което ми идва на ум, въпреки че може би малко се отклонявам, е дразнещия навик, който много хора имат безцелно да се преместват надясно. Помня, че веднъж броих стъпките на един човек и той се премести 16 пъти преди да атакува.

Няма нужда да казвам, че не взе изпит, докато някой не му обърна внимание върху това. Следващия път, когато се яви на изпит, той явно беше работил много, за да поправи своя частен проблем и успя да прмине с “летящ старт”. Причината, поради която не е препоръчително постоянно да се премествате надясно е, че изпитващите могат да видят това, като затруднение при атакуване отстрани или като опит да избягате по- далеч от своя противник.

Връщайки се на главната тема, аз вярвам, че шиай, кейко и шинса(изпит) са същността на всичко. С други думи, независимо срещу кого си изправен ти трябва да имаш специална техника, с която да се чувстваш уверен при изпълнение. Когато тази уаза не работи при този опонент, трябва да намериш друга от своя репертоар. Нуждаете се от вадза,която да е толкова добра, че дори вашия противник да е готов да го признае. Единственият начин да развиете такава вадза е чрез изобилие от трудни тренировки. Степента на трениране става очевидна на изпита. Хората, които са тренирали повърхностно няма да преминат. Тези, които са хвърлили време и усилия, ще успеят. Но както и да е, важно предупреждение – независимо от това, колко сериозно може да си тренирал, ако не го правиш с правилна нагласа, ще се озовеш изправен пред проблеми, пречещи на твоя прогрес. Трябва да намериш добър учител и да “попиваш” неговата техника докато тренираш. Трябва също и сериозно да обмислиш, какво означава добър учител за теб, когато бях в гимназията, моя учител Ханши Такигучи Масайоши рядко ми даваше съвети. Всичко, което правеше беше да тренира с мен. Накрая, когато започнах да се подготвям за предстоящия ми изпит за 8-ми дан, той ми даде следния съвет: ”изпита за степен е проста възможност за теб достойно да покажеш твоето истинско ниво в кендо”.

Този прост съвет беше всичко, от което имах нужда за да се отпусна. Помня, че се почувствах много облекчен, след като го чух. Също така помня, когато не взех изпита за 7-ми дан, моя учител в префектурния полицейски участък, Ханши Мабучи Кокичи ми обърна внимание върху това, че краката ми са твърде раздалечени. Той ми съчувства, казвайки, че той също не взел 7-ми дан преди. Той ме информира, че когато правя семе, пристъпвайки напред, винаги левия ми крак остава на място, а трябва и той да се премести запазвайки позицията. Опитвах това съсредоточено навсякъде и с когото и да тренирах, когато бях мотодачи в полицията или с децата в местното доджо. Това ми помогна да оформя основата на моето кендо днес.

Такано Сасабуро сенсей веднъж каза, че ако тичаш 4 километра и после правиш собури твоето кендо няма да се влоши. Мисля, че той го е казал след войната, когато всъщност е било забранено да се тренира кендо. Започнах да тичам по 4- 5 километра всеки ден след като навърших 40. За да съм честен, винаги съм мразил да тичам, но тъй като това е единствено в моя полза, аз го поддържам. Сега съм на 62 и усещам значението на тичането даже повече. За мен е важен менталния аспект на тичането. Независимо, колко остаряваш, да излезеш да тичаш или да се разхождаш е в основата също и на твоето кендо. Един сенсей, който наскоро взе 8-ми дан използва тренировъчен режим, в който първо тича и после прави 200 учи-коми (основни удари). Всъщност, хората, които тичат сутрин, като част от своята тренировка, са изключителни. Техните движения са свободни и по- просторни. Изграждането на силно тяло е директно свързано с духовната сила. То изгражда увереност. Ако тичаш много, това насърчава твоята сигурност в кейко. Ако започнеш да тичаш даже да си на 40, това задължително ще има окуражаващи резултати.

Никога не пускай шанса да си отиде, в кендо или в живота.

Обърнах внимание на много важни точки, но в дъното на кендо е тренировката (кейко). Без да насочите себе си към кейко вие няма да отидете никъде. Не е важно, колко книги за кендо си прочел, а колко си се изпотил в тренировката.

Изпита е само е само един аспект от твоята тренировка по кендо. Така, че е изключено да тренираш за изпит и да почиваш след като свърши. По средата на двубоя не трябва да нарушаваш своята концентрация или ще бъдеш ударен. Това важи за всички тренировки по кендо. Никога не трябва да си вземате почивка.

“Никога няма да разберете дали сте постигнали просветление или край в абсолютното объркване, но независимо от това никога не можете да се върнете. Това е тренировката по кендо.”

Тази поема е написана от Ока Кенджиро сенсей и изглежда като корена на кендо по пътя на живота. Виждал съм много надарени хора да изоставят кендо и много некоординирани кендоки да упорстват и да създадат много силна личност.

Постоянството е признак на сила. Също така всеки трябва да опитва упорито през цялото време. Тези фактори, съчетани с добър учител, създават безкрайни възможности и потенциал.

Като говорим за добър инструктор, бих желал да използвам тази възможност да ви разкажа за моите учители. Първо Итога Кеничи сенсей- неговото кендо беше прекрасно. Бях благословен от това кендо в гимназията и бях много щастлив, че имах възможност да получавам инструкции от него, докато тренирах в полицейското доджо след като завърших. Той беше такъв тип човек, който се ядосва, когато победя в шиай и ме хвалеше, когато загубя! Също така в полицията беше гореспоменатия Мабучи сенсей. Той безусловно обичаше кендо. То беше единственото, за което се тревожеше. Когато се пенсионирах, те и двамата бяха починали и аз се върнах при моя гимназиален учител Такигучи сенсей. Той нямаше големи успехи в шиай, но повреме на своята кендо кариера се стремеше да изпълнява само красиви силни мен удари. Поздравявам го затова.

Колкото по-сериозно тренирате, толкова повече вашия учител ще се старае да ви помага. Така, както пиленцето се пробива път навън и родителят му помага, като натиска черупката отвън. Тази аналогия е използвана в дзен, за да насочи учителя, как да помогне на ученика да достигне просветление. Когато ученикът е на границата, учителя му дава съвет, който ще бъде решаващ шанс за пробуждане. Ако използваме същата аналогия в кендо, сенсея е родителя на пиленцето. Всички, които се строяват пред него, трябва да помнят, че те са като пиленце опитващо се да излезе от черупката. Например, когато тренировката свърши учениците трябва винаги да тичат при сенсей и да му благодарят за нея и със сериозно изражение трябва да чакат съвет, който може да им помогне по техния път. Даже ако този съвет не е предстоящ ученикът трябва да направи същото и следващия път. Това отношение може да се нарече “чакане на шанс за излизане навън”. Никога не пропускайте шансовете, които живота поставя на пътя ви.

Тренирайки много години тези шансове най-накрая ще се появят. На изпита за степен в кендо е важно да оползотворите всички шансове, които могат да се появят и да отбележите точка. Но в генерална перспектива същите принципи се отнасят и за живота като цяло. С други думи, това не са просто възможности, които се появяват по време на двубоя по време на изпита за степен, но също така много различни шансове, които ви се представят по време на дългия процес на тренировка, и които също трябва да се използват, ако искате да успеете. Това означава, че винаги и всяка тренировка трябва да бъде отчетена, и когато се строите за тренировка със сенсея, вие трябва да осъзнавате своята позиция. Вие сте там за да учите, а не да показвате пред сенсея някакви дребни трикове и да убеждавате себе си, че бихте били по-добър инструктор от него. Трябва да се стремите да атакувате сенсея с чисто кендо. Ако правите това и успеете да нанесете 1 или 2 чисти удара, сенсей ще оцени това.

В далечна перспектива, много по-ефективно е да се стремите да правите силно и чисто кендо срещу вашия сенсей, без да прибягвате до съмнителни трикове в името на натрупване на точки срещу него, които да задоволят вашето собствено его. Това е свързано с това да не забравяш, че ти си там да се учиш и трябва да тренираш усилено с усърдие и покорство, с респект към тези, които са вървели малко повече от теб по Пътя. Трябва да си благодарен за това, което могат да ти предложат. Помни също така и това, че сенсея ти позволява да го удариш толкова много пъти, че да научиш основите на кендо. Това е продължителен процес, в който отбелязването на чисти удари ви дава възможност да направите кендо-ударите ваша втора природа. Ако станете силни, това в голяма степен се дължи на факта, че сте имали сенсей, който ви е помогнал по пътя. Не бихте могли да го направите сами.

Ямаока Тешу веднъж каза:

Ако имаш истинско желание да победиш някой, първо опитай да развиеш своя собствен характер.

Вие как правите това?Първо тренирайте. После, тренирайте още повече.