Д-р Гордън Уорнър

Историята на д-р Гордън Уорнър(7-дан, Кьоши) - живата история на кендо извън Япония и неговият изключителен живот.

В рубрика: Биография

Често, когато се замислим за влиянието връху Кендо на отделни личности огромна част от нас най-вероятно се сещат за велики японски кенши като Мочида Сейджи, Такано Сасабуро или дори някои от героите на съвремието като Ейга или Миязаки (и с право, това са хора оставили достатъчно след себе си). Но все пак някои ще се сетят за американеца др. Гордън Уорнър(най-вече по-възрастните Ханши). Доста малко информация може да се намери за др. Уорнър и затова той е доста непознат за повечето от нас. Всъщност др. Уорнър е пионер и е отговорен за широкото развитие на Кендо в международен мащаб – мостът свързваш западния сват с японското Кендо. Може да се твърди, че този човек има достойно място сред великите кенпи. В тази статия ще се опитаме да ви запознаем повече с живота и делото на Гордън Уорнър.

Като момче растящо в Южна Калифорния бъдещият доктор Уорнър силно се увлича по гледането на чамбара филми (жанр в киното със самурайски сцени/бой с меч) заедно с неговите приятели нисей (американци от японски произход, които по това време са доста рядко срещани поради разликата и все още неразбирането на отсрещната култура).  Според него той съвсем по погрешка попадал в театрите. При една така „грешка” попаднал и на изложба на японско изкуство и това запалва неговия интерес към японската история и най-вероятно влечението му към Будо.

Уорнър –  студент по социални науки в университета на Южна Каролина е бил едър, атлетичен мъж. С височина от 192 см Гордън е част от университетския плувен отбор. По същото време той решава да опита и Джудо и Кендо в местния клуб. След завършването си през 1936 др. Уорнър влиза в морската пехота на Съединените щати като лейтенант. По време на основното си обучение Др. Уорнър среща двавма офицери – полковник Бидъл (известен фехтоваче и инструктор по борба) и капитан Пулер. По време на едно от обученията, Уорнър сензационно победил Бидъл при схватка с байонети, като използвал наученото от кендо. След тази случка  и двамата офицери окуражават Уорнър да продължи изучаването на Будо.

През 1937 Др. Уорнър се завръща в Лос Анджелис и продължава с обучението си по Кендо, този път при известния Мори Торао, който по това време изучава бизнес в университета на Южна Калифорния. Мори и Уорнър с времето станали доста близки. Мори-сенсей бил впечатлен от физическите възможности на Уорнър и отдадеността му към изучването на изкуството.

Мори-сенсей дава на доктор Уорнър официална покана да посети неговото доджо в Япония, с която той отплава и пристига в Йокохама през септември 1937. Той се представя и дава поканата си на Нома Сейджи, основателя на Коданша и известното Нома Доджо. Под прякото ръководство на легендарни кенши като Мочида Мориджи и Масуда Шинсуке, Уорнър получава първи дан от Дай-Ниппон Бутокуден след две години тренировки в Нома Доджо. През тези 2 години той започва да изучава и иайдо. Доктор Уорнър се връща в Съединените Щати през 1939 г., този път в Хавай за кратко, където продължава да тренира Кендо докато работи като учител. Като подарък за раздялата той получава меч, който е бил използван в битката при Секигахара. Това съкровище и днес се пази от неговите наследници, които също практикуват Кендо и Иайдо. С влизането на Америка в дълга и брутална война в Европа и Пасифика, доктор Уорнър получава заповеди да докладва на школата на морските пехотинци във Вирджиния, където той става инструктор по борба (hand-to-hand) подобно на неговия приятел Бидъл. След като напрежението по време на войната достига връхни точки  Уорнър е изпратрен на фронта в Пасифика. Уорнър взима участие в кампанията Бугенвил (1-ви ноември 1943), като първи издига американския флаг на острова. Пет дни след пристигането на острова, Доктор Уорнър води атака срещу голяма част японци, укриваща се в окопи. Битката започнала в 6 сутринта и продължила цял ден, когато компанията на Уорнър успяла да напредне към японската позиция. Той използвал знанията си по японски език за да помогне в борбата с враговете като крещял фалшиви заповеди до тези, които били достатъчно близо за да го чуят.  Към края на битката, др. Уорнър поема командването на танк и го повежда към равнен терен, но там попада под тежък обстрел от две японски картечници скрити в гнезда (бункери). Танка поема огромен брой удари, някои от куршумите успяват да преминат през стените на бронирания танк и един уцелва Уорнър в левия крак, засягайки костта. След битката Уорнър е награден с кръст за храброст на военноморските сили за превземането на бункерите и е препоръчан за награждаване с орден за храброст за действията му през този ден.

Поради сериозните наранявания, д-р Уорнър губи левия си крак – ампутиран е от бедрената кост (остават около 30 см от бедрото му) и в последствие прекарва доста дълго време в болницата докато се възстанови от операцията. Въпреки всичко това Уорнър запазва силния си дух и настроението си и приема случилото се като „поредна жертва на войната” и „случайност”.  През цялото време той посещава лекции за да може евентуално да получи магистърската си степен по изкуствата от университета в Южна Калифорния през 1944 г. След края на войната той избира кариерата на педагог в университета  Бъркли и започва да учи там за докторската си степен. Официално той вече не тренира Кендо заради загубата на крака си, но продължава да се упражнява сам с бокуто. Мори Торао по-късно успява да убеди Уорнър да се върне отново в доджото и да практикува с останалите. Учител и ученик преминават през кихон (основата) още веднъж много внимателно за да успее Уорнър да има възможността да играе отново кендо. Той и неговите приятели ветерани, както и приятеля му от университета Бенджамин  Хазард(един от основателите на кендо във Великобритания, 7-дан Кьоши) организират клуб по Кендо в университета Бъркли с пълната подкрепа на департамента по физическото възпитание – клубът съществува и до днес.

През 1954 г. той получава докторската си степен и заема позиция на преподавател в Лонг Бийч, държавния колеж на Южна Калифорния. Две години по-късно той получава 3-ти дан от Общояпонската федерация. Същата година Сасамори Джунзо кани д-р Уорнър да замине за Япония за турнир добра воля между двете страни, който ще се проведе в Токио, Йокохама, Киото, Осака. Д-р Уорнър прави два пъти хики-уаке (равен мач), веднъж губи и накрая печели финалния си мач в Осака. Година по-късно (1957) Сасамори Джунзо ще обиколи Америка с 13 младежи от Общояпонския университетски отбор, правейки демонстративни срещи, като финалната среща е клубът на д-р Уорнър в Лонг бийч.

В следващите няколко годни д-р Уорнър пътува няколко пъти до Япония. През 59-та той се среща и тренира с Хигашияма Кенносуке  (Кендо инструктор към полицията във Вакаяма), който губи крака си от глезена. През тази година той тренира в цяла Япония, посещавайки повече от 20 различни доджо, завършвайки пътуването си с доджото на имперската гвардия. По-късно той е награден с 5-ти дан, което го прави най-високо  оцененият не-японец по онова време. През 1961-ва година Уорнър се оттегля от университета за година за да се върне към Азия,пътувайки през различни доджо отново да може да завърши черновата на книгата си „Това е Кендо: Изкуството на японската фехтовка” заедно с неговия приятел Сасамори Джунзо. Книгата е публикувана през 1964-та и е първият по рода си теоретичен ресурс на английски език, а след това дълги години е един от много малкото. По-късно той публикува „Японската мечта: Техника и практика” заедно с Дон Дрегер и много други книги, посветени на японската култура и история. Той също така става първият редактор на списание „Черен колан” и пише огромен брой статии.

Накрая д-р Уорнър се заселва в Окинава, Япония, където се е зарекъл да прекара остатъка от дните си. По време на престоя си в Япония, д-р Уорнър участва в много състезания като например общояпонското първенство за учители от университети и гимназии и общояпонския турнир за лекари, като дори успява да спечели някои от своите мачове. Много хора, които го наблюдават с удоволствие наблюдават неговата техника, а не както се очаква неговото увреждане. Д-р Уорнър получава степен 7-дан Кьоши по Кендо и 6-ти дан Иайдо като всички (освен шодан) е получил директно от Общояпонската федерация по Кендо. Забележително е това, кото Уорнър успява да постигне.  Той не може да използва левия си крак, а много японци смятат, че чужденец не може да разбере смисълът на Кендо… какво за човек с физически недъг. Той никога не е отдавал голямо значение на степените и състезанията, смята ги просто за начин на учене, добър опит. Винаги е бил силно заинтригуван от философията на Кендо и прекия ефект от тренировките върху живота му. В знак на признателност за дейността му към възраждането на кендо в Япония след Втората световна война(когато е било временно забранено от маккартисткия режим) д-р Уорнър в награден с почетен медал лично от Негово величество Императора на Япония.

На 4-ти март 2010 г. д-р Уорнър почина на 97 годишна възраст в Окинава, като дъщеря му сподели, че баща й е правил субури дори в инвалидна количка до началото на 2010 г. когато вече е бил на легло.

Превод: Йордан Ангелов

Търсене