Джодан-но-камае

Печелейки 3 пъти “короната” в Общояпонския шампионат на върха на популярността на джодан-но-камае, Чиба Масаши сенсей(8-дан, Ханши) е състезател, който блести най-ярко от всички. Помолихме го да ни каже на какво да обръщаме внимание, както и за тези техники, уникални за Чиба сенсей, които са родени от опита му досега.

“Тай като, в крайна сметка, чудан е основата на кендо, не трябва да пренебрегваме своята практика в чудан. Според мен да заемеш джодан след като си овалдял чудан достатъчно добре е основно. Моите по-стари сенсеи са ми задавали въпроса: “Защо тренираш в джодан, когато даже чудан не можеш да правиш правилно?”

Чиба сенсей започва да заема джодан по време на 3-та си година в гимназията и дори тогава само при положение, че вече има 1 точка преднина на шиай. Напоследък обаче, нараства броя на кендоки, които започват да заемат джодан скоро след влизането си в гимнацията и има тенденция да се гледа на това като на наизбежен симптом на съвременно гимназиално кендо. По отношение на това Чиба сенсей казва:

“Съществуват индивидуални различия по отношение на достигнатото ниво, така че е невъзможно да правя обобщени изказвания, но децата трябва наистина правилно да учат това, преди да достигнат средноучилищна въззраст. Първо усвоете основата на чудан, разберете какво е чудан и тогава заемете джодан. Тези гимназисти, които заемат дождан в момента, най-вероятно го правят, защото техниките срещу джодан са по-непознати и заради това е лесно да спечелят в шиай. Но това е просто глупаво.”

По време на своята втора година в Tokyo Metropolitan Police, Чиба сенсей започва сериозно да използва джодан. Блестящите постижения, които оставя след себе си оттогава, едва ли се нуждаят от споменаване, но даже и тогава, той не тренира само в джодан.

“Ако се чудите дали съм тренирал само в джодан, без да тренирам чудан – не, не съм. Изучавах чудан и също така учих джодан. Мисля,че е най-добре и 2-те да се тренират паралелно.”

Всъщност, Чиба сенсей е взел всичките си изпити за степен, играейки в чудан.

Важно е наистина да учите, а не просто да се опитвате да правите нещо без инструктор. Тай като в джодан цуки, до и коте са съвсем открити, наистина трябва да си изпълнен със силен дух. Както казва поговорката “Противника може да разсече моята плът, но аз ще разсека неговите кости”. Не може да заемаш джодан без да си подготвен да бъдеш разсечен от опонента. Духат на джодан е в това, да надделееш над противника си “отгоре” и да спечелиш. Джодан е подходяща за овладяване на този вид непоклатим дух.

Хората, които подхождат лековато към джодан са проблем, но неадекватните инструкции относно джодан са още по-голям проблем. В някои университети няма дори и един джодан-преподавател. В такава ситуация е нормално да не знаеш как да подходиш към изучаването на джодан.

“Според мен е великолепно, че този проект (серии от статии за джодан) се осъществява за доброто на тези хора, които нямат инструктор, който може да преподава правилно. От друга страна, чудя се дали няма проблем и от страната на изучаващите. Ако искате да учите джодан елате при мен или при учител, който играе в джодан и тренирайте при него. Не съм сигурен какво да мисля за онези, които не правят това, а се опитват някак да се справят с джодан четейки книги. Има много хора, които не идват на място, при мен например, и с удоволствие заявяват своето невежество относно джодан, но не знам… Дори сега имам ученик от Chukyo University, който дойде специално да ме види и да ме помоли да му преподавам джодан”

Вече е общоизвестно, че поради поправката в настоящите правила за съдийстване по време на шиай, муназуки (цуки в гърдите) срещу джодан не е повече валиден иппон. Когато Чиба сенсей беше активен състезател в Общояпонския шампионат, на върха на успеха на джодан-но-камае, имаше нагласа, че “стига да заемеш джодан и ще побеждаваш в шиай”. Като мярка срещу това, муназуки срещу джодан е добавен като валиден удар и славните дни на джодан достигат до внезапен край.

Означава ли това, че настоящата поправка ще доведе до нова джодан ера?

“Джодан не получава предимство само защото местата за цуки се ограничават до цукидаре (частта на мена, която защитава гърлото). Определено, намушкването на противника в тясното пространство на цукидаре изисква изключителна техника. Но изучаването на такива изкусни теники е част от тренировката. Дори и в дните преди муназуки да се счита за валиден удар, имаше много експерти на цуки. Аз самият съм побеждавн с цуки много пъти.

Индивидуална практика и набелязване на задачи за себе си по време на ежедневните тренировки

Дори да решиш да заемеш джодан, ако не знаеш как да свалиш шиная по време на удар, това няма да ти донесе нищо” казва Чиба сенсей. Оставяйки начина на сваляне на шиная (с други думи техники от джодан) за по-късно, питаме Чиба сенсей какви методи използва когато преподава джодан. Преди всичко, трябва значително да увеличите силата на лявата си китка. За да постигнете това, създайте си навик да вършите всичко с лявата ръка. Опитвайте да носите и хвърляте неща с лявата си ръка по време на ежедневието си. Аз поначало съм левичар, но въпреки това правех различни неща – например въртях орехи в лявата си рака докато вървя или пълнех бутилка с пясък и я размахвах. После, трябва да правите учикоми с една ръка стотици хиляди пъти. Трябва да можете да го правите със същото усещане като учикоми от чудан. В добавка, трябва постоянно да правите субури само с лявата ръка. Аз лично имах навика да правя това не само по време на нормална тренировка, но също и като се прибера в къщи след това. Често съм питан по колко часа тренирам и винаги с недоумение се чудя “защо?”. Ние винаги тренираме водени от удовлетворение, така че през горещ период на лятото 20 мин. биха могли да са достатъчни ако дадеш всичко от себе си и обратно – тези, които издържат два, даже три часа, могат да го направят, защото просто си играят.  Съответно не времето, а задачите, които си си поставил са важни. Ако използваме джодан за пример, може да си кажеш, че днес, независимо от всичко, ще посрещаш всички удар с дегашира ваза (дебана ваза), или независимо от всичко няма да разрешиш на опонента да те намушка, или че нямаш нищо против да бъдеш намушкан и това определено няма да развали твоята стойка. Добре е също така да променяте тези задачи в зависимост от опонента си. Този противник в никакакъв случай няма да ви разреши да ударите коте. В този случай, как да подходите за да ударите неговото коте? Този човек без грешка отклонява вашия удар ако пробвате да му ударите мен. Тогава тренирайте, обмисляйки как да достигнете неговия мен. Има всякакви неща, които могат да се научат, в зависимост от това как подхождате, например смяна на тайминга, отиване малко настрани от центъра или атака мен след като преди това натиснем към коте. Това е, което е най-важно – колко часа или колко пъти някой тренира не са неща от голяма важност. Въпреки че, разбира се, е съвсем естествено, че работата над тези задачи ще отнеме известно време.

Дори и сега, Чиба сенсей казва, че заема джодан когато има такава възможност. Твърди, че кактото неговото “чудан”, така и неговото “джодан” кендо са се променили през годините.

“Предо можех да ударя дори атакувайки от много далеч и бих могъл да атакувам успешно опонентите си без да позволя да бъда ударен. Но и без да го споменавам е ясно, че с напредването на възрастта работата на краката се влошава и постепенно губиш експлозивната си сила. Когато това се случи, ти също трябва да се промениш. Трябва да поканиш опонента си – “ела, ела” – и да го удариш в момента, когато започнат да се движи или с чувството “ако ще ме мушкаш, давай!” и да се преместваш на дистанция, от която е удобно на опонента ти да удари и после да го атакуваш. С други думи преминаваш от шикаке ваза към примамване на опонента да покаже своята техника, след което го контраатакуваш.”

Атакувайте, издърпвайки рязко дясната ръка

Дясната ръка, не само лявата, играе основна роля по време на техниките с една ръка, изпълнявани от джодан. Чиба сенсей решително поставя дясната рака отдясно на кръста си, нанасяйки удар с лявата си ръка. Той казва, че силен удар може да се постигне със силно издърпване на дясната ръка.

С какво се различават техниките на Чиба сенсей:

Камае

Нормално е да поставите лявата ръка малко над лявото око, на около 1 юмрук разстояние от главата, но Чиба сенсей прави нещата малко по-различно. Той я поставя пред лявото око на около 2 юмрука разстояние, твърдейки, че това прави движенията с шиная по-гладки. Според Чиба сенсей, тази позиция позволява, за начало, гладко избягване на атаките коте. Също, тъй като лявата ръка е доста по-напред от нормалното, са възможни рязки удари. Тъй като е по-лесно да се атакува след като сме създали напрежение в лявото коляно по време на семе, Чиба сенсей разпределя своята тежест 60-40 върху предния ляв крак. За да стабилизира тялото по време на тренировка в джодан, Чиба сенсей поставя стъпалата си малко по-раздалечени отколкото при чудан.

Въпреки че това е малко различна тема от камае, Чиба сенсей има също и свое уникално виждане за семе от джодан. Точно както кенсен се използва за да притиска опонента от чудан, Чиба сенсей вярва, че в джодан цукагашира трябва да се озползва за пресиране на опонента. По този начин същинските удари също ще станат по-бързи.

Те но учи

Нормално е са видиш хора, които стискат шиная с лявата ръка малко пред цукагашира, но Чиба сенсей държи шиная за самия край на дружката. Дори, казва той, е по-добре ако кутрето е наполвина извън дръжката, тъй като, според неговия опит, това прави ударите по-рязки. Дясната ръка е просто поставена на дръжката и не стиска силно. Чиба сенсей казва, че дръжка с дебелина, при която безименния пръст докосва дланта, прави техниките лесни за изпълнение. Ако е по-дебела от това, големи техники като тобикоми мен, стават по-лесни за прилагане, но прилагането на по-изкусни техники се затруднява. Той чувства, че спомената дебелина е също по-удобна при завъртането на китките и добавянето на сила по време на удара.

Когато става въпрос за дължината на дражката, нормата за шинаи при игра в чудан 3,5 юмрука, но при джодан тя е малко по-дълга, около 4 юмрука е по-добре, казва Чиба сенсей. Ако пробвате шинаи с прекалено каса дръжка и заемете джодан, ще видите ясно, че стойката ви ще придобие развален (смачкан) вид. Съответно, ако използвате дълга дружка, ще имате удобна стойка с дълбочина. Лесно е да пресирате опнента ако можете да го “натиснете” отгоре със своето семе.

Основен удар Мен

Удряйте с чувството, че мушкате опонента в гърлото с лявата си ръка. Удряйте мен с намерението да намушкате гърлото на опонента с левия си юмрук.

Основен удар Коте

Удряйте коте сякаш забивате левия си палец в неговото коте. Ако удряте коте по този начин, удара ви ще е по-остър. Лявата ръка минава по най-късия път когато удряте мен. Пътя на лявата ръка между нейната позиция в камае и края на удара е права линия. Ако описва полукръг, кенсен също минава по заобиколен път преди да достигне мена на опонента.

В случая на Чиба сенсей, той атакува мен след като първо решително мушка лявата ръка напред. Като следствие цялото му тяло се извива като гумена лента. Ако сваляте шиная по същия начин както при субури от чудан, няма да постигнете голяма скорост и тъй като тялото ви няма да се разпъне значително, ще сте принудени да използвате по-близко мааи. Освен ако не усвоите този метод, да удряте мен по най-краткия път, няма да можете да извлечете предимство от слабостите на опонента и да го ударите.

Превод: Нина Иванова