Върховното Сутеми и Сен

Харада Генджи е роден през 1925 в префектура Иуате. Започва да практикува кендов основното училище. През 1943 постъпва в колеж по физическо възпитание и след като завършва, става учител в средно училище. Пенсионира се през 1985. Неговите ученици постигат големи успехи в училищните шампионати. (В Япония кендо се преподава в училищата като отделна дисциплина.) Той също така е бил и добър състезател. Участвал е в шампионатите на Япония и в много от известните кендо турнири.

Как най-добре може да жертвате себе си в атака?

Като тренирате, вие постепенно подобрявате своята сила и умения. Изпитът е проверка на тези умения, за да се види подхождате ли за определената степен. Когато съм в изпитната комисия, аз обръщам специално внимание дали кандидатът умее да използва това, което има. Разбира се, за всяка степен е различно. Така например кандидатите за първи дан трябва да могат да атакуват напред, точно и със сила. Кандидатите за втори дан би трябвало да могат същото, но-по добре, с бегло разбиране на СЕМЕ. Общ знаменател за всички е умението напълно да жертват себе си в атаката, щом тя е започната. Това се нарича СУТЕМИ. Колкото по-висок е данът (степента), толкова по-високо ниво РИ (причина, принцип) се изисква. С други думи, ако вашият противник има силен КЕНСЕН (т.е. център) и вие пренебрегнете това и направите саможертвена атака, това не се приема за СУТЕМИ – атака, основана на причина. Една атака, особено за високите степени, трябва да се прави с дух на саможертва, но тя може да бъде предприета само ако всички условия са в съгласие с РИ (причина, принцип). С други думи, атаката не може да е случайна. Достойнството и качеството на кендо стила могат да бъдат постигнати само чрез такъв вид тренировка.

Аз помня мача между Ханши Огауа Читаро и Ханши Курозуми Сенсей, който се състоя на ТАЙКАЙ-я в Киото (годишен фестивал на кендо) през 1974. Това беше един от невероятните мачове, които някога съм гледал. Аз имах възможност да бъда на първия ред и още помня тръпките на възхита, докато срещата се развиваше. Те стояха на разстояние един от друг малко повече от ИСОКУ ИТТО НО МА (дистанция: една крачка – един удар). Натискът, който прилагаха един на друг, беше огромен. След малко Огауа Сенсей в своето характерно изнесено назад камае снижи върха на меча си, провлачи три малки крачки към Курозуми Сенсей и след това извърши перфектна атака като по учебник към МЕН (главата). Шинаят се приземи с цопване почти като на забавен кадър. Куросуми Сенсей снижи глава в защита и после двамата бавно се отправиха обратно към стартовата линия. Зрителите възхитено възкликнаха и после залата се изпълни с аплодисменти. Ще си призная, че тогава не бях сигурен в значимостта на това, което виждам. Аз само чувствах, че ми бе показана една от големите мистерии на кендо.

Огауа против Курозуми

Следващата година срещнах Огауа Сенсей на семинар в Мориока и имах възможност да го питам за мача в Киото.

„А това ли? Аз даже не съзнавах своите движения. Сякаш въобще не бях там.“

Не бях много сигурен какво искаше да каже, но мислих над това през следващите години. В края на краищата стигнах до извода, че преди атаката, по време на атаката и след нея той е бил напълно в „саможертва на тялото и душата си“ – върховното СУТЕМИ.

Имах възможността да попитам и Курозуми Сенсей за срещата.

„Аз не можех да направя нищо против него. Това беше един превъзходен МЕН.“

Бях трогнат как тези известни сенсеи се отнасят с уважение един към друг. Предадох последния коментар на Огауа Сенсей и той поклати глава в мълчание.

Да се отдадеш изцяло винаги е било трудна задача, особено на изпити, където неизбежно си притеснен от всичките хора, втренчени в теб. Ако в такива условия можеш да покажеш най-доброто си кендо, това би ти било от полза в ежедневието. Огауа Сенсей веднъж каза: „Да дадеш всичко от себе си в кендо, това е ежедневието.“ Ако се опитваме да победим своя противник с евтини трикове, никога няма да достигнем този вид духовен растеж.

Често ни се казва да играем „добро кендо“. Но всъщност няма „добро“ или „лошо“ кендо. По същество кендо е добро нещо. Това, което го прави да се проявява в добра или лоша светлина, зависи от духовната нагласа на хората, които го практикуват. Умът е предразположен да се развива и затова кендо трябва да се натрупва все повече и повече в ума по време на усъвършенстването ни . СУТЕМИ лежи в основата на това духовно развитие и винаги трябва да бъде следвано.

СЕН (вземане на инициативата) и РИНКИ ОХЕН (способност да се реагира на всяка ситуация).

СЕН – Когато противникът вижда слабост и започва атака, но вие сечете преди него.

Легендарният Мочида Сейджи Сенсей винаги е практикувал кендо, насочвайки вниманието си към вземане на СЕН (инициативата). Това е една много важна идея в кендо. Тънкостта е в битката за вземане на СЕН. Обикновенно за това се следи по време на изпит. Ако вие имате СЕН, вие би трябвало да можете да реагирате на всяко движение на вашия противник. С други думи, ако вие не сте способен да се справите с движенията на противника си, значи не можете да контролирате СЕН т.е. имате нужда от повече тренировки.

Ключът към овладяване на СЕН е, първо, тренировки, и второ, още тренировки. Затова аз използвам всяка възможност за тренировка и във всяко доджо, в което мога, с нагласата, че всеки е мой учител. Винаги се стремя да направя първия удар успешен. Начинаещите и децата обикновено атакуват упорито, без да мислят какво точно правят. Те не са овладели тънкостите на кендо и за тях е неимоверно трудно да взимат СЕН. Затова е много полезно да се учи овладяването му. Когато съм изправен пред такива противници, аз си припомням как навлизах в кендо и се старая да ги тренирам в съответствие с това. Когато тренирам с деца, се старая да нанасям ударите леко. Това ги предразполага да атакуват по-силно.

Твърдо съм убеден, че учителят трябва да учи заедно с учениците. Аз дължа това разбиране на моя Сенсей Йокояма от средното училище в Иуате. Той беше в доджото почти всеки ден. Преди самият аз да стана учител, не осъзнавах колко е трудно това, но колко е важно то за учениците.

Мой учител  в Токийския колеж за физическо възпитание беше Михаши Сенсей. Беше всеотдаен учител. Той казваше: „Нанасяне на удар дори когато нямаш сили да се движиш – ето към какво трябва да се стремиш.“ Накратко: истинският ИППОН (точка) е този, който е отбелязан в състояние „без мисъл“, тоест, когато не осъзнаваш движенията си. Способността да го правя е едно от моите най-големи постижения в кендо.

Но да се върнем към темата за СЕН (вземане на инициативата). Едни от важните условия да можеш да се възползваш от вземането на СЕН и да реагираш по подходящ начин са точното разполагане на лявата ръка и употребата на левия ти крак в СЕМЕ. Това е следващото нещо, за което следя, когато изпитвам.

Когато се провалих за втори път на изпита за осми дан, нямах идея какво да правя. Получих съвети от трима известни сенсея и въпреки че думите им бяха различни, практически те казваха едно и също. „Лявото ти рамо е твърде високо.“ „Левият ти крак стои навън, а лявото ти рамо е прекалено повдигнато.“ „Лявата ти ръка стои прекалено високо и левият ти крак е неефективен.“ Всичко се свеждаше до разположението на лявата ми ръка и употребата на левия ми крак. С други думи, моята лява ръка не стоеше пред СЕИКА-ТАНДЕН (мястото на КИ – център на тялото на четири пръста под пъпа) и аз не използвах моя ляв крак за отправна точка на моето СЕМЕ и движения.

Постарах се незабавно да приложа тези съвети в моите тренировки, но не беше никак лесно. В края на краищата реших да практикувам, без да се притеснявам дали получавам удари. Разбрах, че постепенно придобивах способността да се отпускам и да бележа удари, без да правя излишни движения.

Често се повтаря, че левият крак и лявата ръка са от голямо значение в кендо. Беше настъпил подходящ момент да преоценя своя КИХОН. Явяващите се на изпит, които са овладели тази страна на кендо, правят нещата чисто и енергично. Вземането на СЕН има приложение в ежедневието. Тоест, вземането на СЕН в живота е способността да се гледа на нещата положително. Притежаването на положителна нагласа е ключът към изграждането на собствен път в кендо. Изпитите играят същата роля.

Вземане на противниковото КИ и хармонични удари.

Кендо е сблъсък на КИ. Много е важно да се възползвате от противниковото КИ. Когато навърших 40, един сенсей ми каза да изграя сякаш изсмуквам духа на противника. Оттогава аз се стремя да постигна това, но то ми отне повече от 10 години неимоверни усилия, преди да се науча да се движа в хармония с издишването на противника, вместо да го атакувам. В края на краищата постигнах това благодарение на навременния съвет на Огауа Сенсей:

Вдишвай и задържай дъха си в долната част на корема. Нека той премине през корема към краката ти. След това ще се върне към тялото ти – това е, което трябва да държиш равномерно в своя ТАНДЕН. Това е истинското КИ.

Аз си го обяснявах почти същото като „ШИНДЖИН НО ИКИ“, преподаван от Такано Сасабуро. Това не означава да притискаш КИ в ТАНДЕН, а да го оставиш да плува и да се смеси с КИ на противника ти. Изсмукването на противниковото КИ не бива да се приема буквално – то е придобиване на чувство за всяко негово движение, което от своя страна ще те води в собственото ти движение.

Най-добрият съвет, който мога да дам, е, че трябва да тренирате с правилно състояние на ума. Огава Сенсей ми каза веднъж: „кендо е Кейко.“ Тези думи се вкорениха в съзнанието ми и аз тренирам толкова всеотдайно и интензивно, колкото мога, и толкова често, колкото мога.