Важните неща за семе

Мацуда Исао (Кьоши, 8-ми дан)

Роден е през 1957 г в преф. Нара. Завършва университета Кокушикан. След завършването се прибира в родния си град, където става учител в местна гимназия. Сред успехите му са 3-то място на Общояпонското първенство по кендо, участие в Световното първенство по кендо, участие на Кокутай, участие на Тодзай тайко тайкай, участие на Тодофукен тайко тайкай, участие на Общояпонското първенство за 8-ми данове. Понастоящем е началник на спортния отдел в общината на гр. Нара.

Значението на натиска и  важността на лявата част на тялото за семе

Японската дума „цумеру“ означава едновременно „да запълниш празнина“ и „да скъсиш дистанцията“. В кендо дистанцията може да се разглежда както в пространствено („маай“), така и във времево измерение („ма“). Днес ще говорим за това как да преодоляваме тези два вида дистанция, притискайки опонента.

Когато скъсяваме дистанцията е важно да предизвикаме у противника появата на една от четирите „болести“ (кьокугиваку – изненада, страх, съмнение, объркване) в кендо. Ако пренебрегнем това и скъсим дистанцията само физически, то техниката ни няма да има резултат. „Ударих, но нямаше иппон“; „Влезнах навътре, но ударът ми беше лек“; „Да бях влезнал още поне половин стъпка…“ Появата на подобни ситуации е свързана не толкова с технически недостатъци, колкото с проблеми на психическата нагласа.

За да предизвикаме изненада, страх, съмнение или объркване в опонента, трябва да прилагаме натиск. Целта ни е чрез него да поставим човека отсреща в безизходна ситуация.

Това, на което искам да наблегна е процеса на „влизане“. Това е ситуация, в която спокойно можем да скъсим дистанцията и да атакуваме.

Как да постигнем умението на „едната допълнителна стъпка“, когато тренираме своето семе?

Преди да поговорим за скъсяването на дистанцията ми се иска да кажа няколко думи за тренировката като цяло. Както казах, това, което хората наричат „скъсяване на дистанцията“ не е просто приближаване в пространството, за да може да ударим.

Ако няма натиск на психическо ниво няма как да скъсим дистанцията в истинския смисъл на думата. Когато говорим за натиск, имаме предвид „семе“, т.е. натиск породен от нашето „ки“. Единственият начин да развиваме тази способност е да мислим за семе в нашата ежедневна тренировка. Само тогава ще можем да влизаме навътре с още една допълнителна стъпка и да удряме.

Не ви ли се е случвало, когато тренирате със сенсей, изведнъж да се усетите притиснати и да се озовете в стената?  На мен ми се е случвало безброй пъти, когато бях млад. Въпреки че всеки път се нахъсвах и се опитвах да пресирам с цялата си сила, въпрос на време бе да се окажа в ъгъла на залата.

В миналото се тренираше предимно в тесни доджо. Не само, че бяха тесни, но и до теб тренират други хора, така че няма никакво място „за бягане“. Така или отиваш напред и получаваш удар, или лека-полека се озоваваш в кьошето. В тази ситуация да се опиташ да противодействаш на натиска, чрез своя собствен натиск, е истинската тренировка за семе.

В днешно време се тренира предимно във физкултурни салони с много пространство. Когато сенсей ни притиска ние имаме накъде да отидем. Това обаче не е истинска тренировка за семе. Затова е важно да тренираме с нагласата да не отстъпваме никога назад.

Спомням си, че отдавна някой ми даде следния съвет: „за да побеждаваш в шиай, трябва да влезнеш в шиайджото на противника“.  Разбира се невъзможно е да притиснем опонента в неговата част на игрището, ако не прилагаме силен вътрешен натиск. Веднъж Ниши-сенсей ми каза: „притискай от позицията на господар“.

Тренировката за семе е на практика тренировка на духа. Както казахме, в миналото повечето доджо са били тесни. Да тренираш за своето семе е също така и никога да не губиш концентрация.

Когато постигнем пълна концентрация заедно с партньора си, тогава можем да опитваме: кой ще започне пръв атаката си, кой ще съумее да притисне другия и т.н. Най-често този, който е притиснат ще атакува без шанс.

Ако тренираме по този начин смятам, че кендо значително се променя. Като мислим винаги по какъв начин да притискаме със семе, по какъв начин да скъсяваме дистанцията, това ще направи заниманията ни още по-интересни.

Скъсяване на дистанцията чрез „влизане“

За да можем притискайки опонента да направим допълнителната стъпка към него е важно да разберем понятието „влизане“. Съществуват три вида: „влизане с духа“, „влизане с меча“ и „влизане с тялото“. Досега ставаше дума за първия вид – натиска с „ки“ или „семе“.

От гледна точка на последователността, първо трябва да влезем с духа, после с меча и накрая с тялото. Казано по друг начин – без първото останалите две не могат да се случат. Ако съумеем да направим и трите, то не само ще можем да скъсим дистанцията в наша полза, но и да печелим със семе и да отвърнем на противниковото семе. В кендо, ако не успеем да отвърнем на натиска, когато сме притиснати и ако не можем да реагираме, когато партньорът „влезе“, със сигурност ще загубим.

Удряне на неподвижен опонент.

Удряне на атакуващ опонент.

За да можем да „влизаме“ с меча и с тялото има едно задължително условие и то е, да не изпускаме централната линия с нашия кенсен. Важно е да не натискаме прекалено много с шиная и да не започваме каквито и да е действия сляпо и от само себе си. Също така, вдигането на левия юмрук в името на защитата е свидетелство за липсата на концентрация, така че трябва да се стремим да избягваме подобни движения.

Ако приложим правилно трита вида „влизане“ нашият партньор, или ще се окаже в безизходица и ще атакува, или ще спре и ще стане неподвижна мишена за нас. Да се стремим сами да можем създаваме подобна ситуация  е цел, на която си заслужава да посветим усилията си.

Влизане използвайки лявата част на тялото

В моята собствена тренировка аз се стремя да притискам партньора си постепенно и когато той спре, да ударя. Това е моят стил.

Притискайки неизменно трябва да сме готови да направим стопроцентова атака, когато дойде нашият шанс – когато той спре или реши да атакува. Тук по-правилно е да кажем, не че скъсяваме дистанцията, а че улавяме точния момент или „ма“.  Трябва да се стремим да атакуваме, когато на нас ни е близко, а на него му е далеч.

Когато искаме да „си нагласим“ опонента, трябва да прилагаме натиск. Аз лично обръщам внимание на левия крак. Преди, когато се опитвах да пресирам и да скъсявам дистанцията, работех само с десния крак, а левият оставаше сравнително неподвижен. Така силата ми се концентрираше върху неговия шинай и като цяло имах чувството, че прилагам натиск само с горната част на тялото си. Мисля, че това беше причината да не мога да накарам партньора си да почувства моето семе.

Затова започнах да обръщам внимание и на левия крак – да го придвижвам напред, ако ще и само на сантиметър.  Така усетих, че енергията от цялото ми тяло може да се предава и да въздейства на опонента. В тренировката за „влизане“ много е важно да си представяме ролята на шидачи от трета ката, където ученикът трябва със силен дух, бързо да затвори дистанцията.