4-та Балканска купа

вторник, септември 28, 2010

Между 24-ти и 26-ти септември се проведе четвъртото поред издание на Балканската купа по кендо. Тази година домакин на събитието бе Румъния, като състезанието се проведе в спортната зала “Polivalenta” в столицата Букурещ. И тази година традицията за увеличаване на броя на участниците и зрителите бе спазена – сто и тридесет състезатели се бориха за призовите места в категориите: младежи/девойки индивидуално, жени индивидуално, мъже индивидуално и отборно. За гладкото провеждане на двубоите на трите шияй-джо се грижеха 15 съдии, като сред тях бе и Александър Арбададжийски. Специални гости бяха Предеседателят на Европейската федерация по кендо г-н Ален Дюкарн, както и четирима гост-инструктори от Европа със степен 7-ми дан. Състезателните дни бяха предшествани от технически семинар и свободни тренировки.

Началото на шампионата бе поставено в събота, когато се състояха двубоите за медалите в индивидуалните категории. След приветствени речи на официалните лица състезанието започна с надпреварата при младежи/девойки. Внушителният български отбор от 21 състезателя в тази категория бе представен от Самуила Благоева и Янчо Янчев. След оспорвани мачове и двамата излязоха от своите групи, но Самуила отпадна в първата елиминация Чирея от Румъния, който на 1/4 финала победи и Янчо Янчев. На финала за титлата спореха фаворитът и шампион от миналата година Бобич от Сърбия и Чирея. В крайна сметка Чирея надделя със силното си семе и Бобич не успя да защити титлата си. Първият медал за България дойде малко след това, когато при жените Валя Панева завоюва третото място. Галена Алипиева пък заслужи наградата за боен дух. Шампионка при жените стана Мария Мойсе, която на финала победи Момчилович от Сърбия. След кратка пауза, на трите шияй-джо продължи състезанието в най-многобройната категория –мъже индивидуално. Деветдесет и шест участника бяха разпределени в групи по трима, от които първите двама продължаваха към директните елиминации. Десет състезатели от България намериха място в схемата при елиминациите, като петима от тях продължиха и във втория кръг. Най-напред достигна Йордан Ангелов, който на 1/8 финала след дълго енчо загуби от Милотин Никитович от Черна Гора. До финала изненадващо достигна Златко Кесковски от Македония, където загуби с един ипон от Александър Ступу от Румъния. По този начин домакините си осигуриха пълен комплект златни медали в индивидуалните категории.

На 26-ти септември се състоя коронната категория – мъже отборно. Десет отбора от Сърбия, Румъния, България, Македония, Черна Гора и Молдова бяха разпределени по добре познатата схема – четири групи, като първите два отбора продължават към 1/4 финал. България бе представена от два отборa в следния състав: Първи отбор – Александър Иванов, Любомир Сагаев, Йордан Ангелов, Мартин Демерджиев, Еленко Тодоров с резерви Андрей Станев и Момчил Кръстев и Втори отбор – Владимир Мариновски, Янчо Янчев, Петър Станков, Александър Александров, Калин Терзиев с резерви Александър Николов и Александър Димитров. Жребият отреди място на вторият отбор в група номер 2 заедно с първите отбори на Румъния и Черна Гора. Въпреки сърцата игра на всички отбора инкасира две загуби и не успя да продължи към фазата на директните елиминации. В същото време първият отбор започна колебливо представянето си с първия си мач от групата със Сърбия 2. Александър Иванов загуби с два ипона, но Любомир Сагаев върна два на своят противник. В третата среща Йордан Ангелов записа равен мач, като той и противника му си отбелязаха по един ипон. В четвъртата среща Мартин Демерджиев загуби с 2:1. Следващата среща с Еленко Тодоров завърши без отбелязан ипон. Така с две победи и 5 на 4 ипона вторият отбор на Сърбия успя да спечели срещата и си осигури първото място в групата след като победи и Черна Гора 2. Българският отбор бе силно мотивиран от тази загуба и вторият мач не допусна грешки с втория отбор на Черна Гора, който победи с пет победи и 10:0 ипона. По този начин България 1 се класира на второ място в групата си и продължи към 1/4-финалната фаза. Там отбора бе очакван от Румъния 1, който окрилен от домакинската подкрепа и резултатите от предишния ден се представяше изключително силно. В първата среща Александър Иванов загуби с 0:2 ипона и отбора на България отново трябваше да догонва в резултата. Втората среща Любомир Сагаев победи с 1:0 индивидуалният шампион от предишния ден, а Йордан Ангелов завърши с 1:1. Този резултат устройваше напълно домакините и в четвъртия мач не беше отбелязан ипон. Петият двубой изглеждаше, че ще завърши по същия начин, но Еленко Тодоров запази невероятно самообладание и в последните 10 секунди отбеляза дебана-коте и осигури участието на България в полу-финала. След кратка пауза бе дадено началото и на двете 1/2 финални срещи. Този път отбора смени подредбата си, като Еленко Тодоров и Мартин Демерджиев смениха местата си. Вторият отбор на Румъния обаче бе твърдо решен да спечели срещата и Александър Иванов трудно достигна до равенството 1:1. Любомир Сагаев обаче загуби с 0:1. България се върна в мача след победа на Ангелов с 1:0, но Еленко Тодоров не успя да осигури комфортна преднина на Мартин Демерджиев  завърши 0:0. В петата среща Мартин поведе в резултата, но не устоя на натиска на румънскя капитан и допусна изравняване. В инфарктни последни две минути от двубоя Демерджиев успя да задържи резултата и по този начин победите и точките на двата отбора бяха изравнени. И двата отбора излъчиха за дайхьо-сен своите джихо за решителния двубой, където финалиста щеше да бъде излъчен до отбелязване на точка. Въпреки огромното напрежение и благодарение на подкрепата на останалите български кендоки срещата приключи сравнително бързо и Любомир Сагаев отбеляза ипон коте в края на първата минута и България получи шанса да се бори за титлата на финала, където се изправи срещу добре познатият й отбор на Сърбия. Отново бе извършена тактическа промяна в подредбата, като отбора излезе по следният начин – Йордан Ангелов, Любомир Сагаев, Еленко Тодоров, Александър Иванов и Мартин Демерджиев. Още от първата среща Йордан Ангелов внесе смут в сръбския отбор, като отбеляза своето запазено семе към мен – коте и откри резултата в полза на България. Сръбският състезател обаче бързо се окопити и успя да запази този резултат до края на мача. Във втората среща Любомир Сагаев не успя да сломи защитата на противника си и мачът завърши без отбелязан ипон. В третата среща Желечич изведе Сърбия напред след като победи Еленко Тодоров с два отбелязани ипона – мен. По всичко личеше, че Сърбия ще се стреми да запази резултата, но Александър Иванов обърка сметките на противниците, след като направо скочи върху коте на опонента си от тома май и в залата се чухо глухото ехо на удара, придружено с кияй и вдигането на три червени флага. Мачът завърши без повече отбелязани ипони и беше ясно, че отговора на това, кой ще вземе титлата щеше да бъде даден от Демерджиев и Арбутина. Мартин игра изключително хладнокръвно и не позволи на противника си да отбележи ипон и срещата завърши 0:0, с което България победи Сърбия и за първи път спечели отборната титла на Балканско първенство. Огромната подкрепа на останалите българи на шияй-джо и трибуните, подкрепата на състезателите от други отбори, които симпатизираха на България, както и на всички, които не присъстваха лично, но духом бяха с отбора сякаш предрешиха изхода на финала още преди да е започнал. След края не церемонията по награждаването и тържественото изслушване на химна на България се проведе изпит за дан степени. Традиционно българските кандидати бяха над всички и Александър Николов, Иван Иванов, Андрей Станев, Галена Алипиева и Александър Димитров защитиха 1-ви дан, Александър Иванов 2-дан, Петър Станков и Калин Терзиев 3-дан, а Еленко Тодоров – 4-дан.

Търсене