Клод Амо

Несъмнено редовните читатели на секция “Статии” са запознати с историята и философията на легендарните японски кендоки от миналото и нашето съвремие. Техният принос в развитието и популяризирането на кендо е безспорен, а за преживяванията и постиженията им все още се носят легенди. Дали обаче само японските кендоки заслужават внимание или има и достойни личности в другите нации, за които кендо не е традиционно бойно изкуство? Отговорът на този въпрос определено е положителен и в следващата серия от статии kendo.bg ще предостави възможност на читателите си да се докоснат до историята на известните кендо-личности на Стария континент.

Клод Амо е роден през 1927 г. в Париж. Започва да се занимава с джудо още от предучилищна възраст и е силно запален по японските бойни изкуства. След Втората световна война кендо няма такъв шанс за прогрес и инвазия в Европа, както джудо. През 1899 г. самият Джигоро Кано посещава Франция за да даемонстрира и разпорстрани “пътят на гъвкъвостта”. Този спорт се приема радушно от французите и съвсем скоро започват да се откриват клубове, да се организират състезания и демонстрации. Въпреки това, официално Френската федерация по джудо е основана чак през 1950 г., когато получава официално лиценз за признание от Националния спортен комитет на Франция. През 1951 г. във Франция пристига делегация от японски майстори на бойни изкуства, ръководена от Мочиджуки Минору(8-дан айкидо, 6-дан джудо, 4-дан кендо). Това посещение впечатлява редица ентусиасти, сред които е и Клод Амо. В началото на 1952 г. той се опитва да се свърже със сина на Мочидзуки – Хироо за да го покани като треньор по кендо във Франция. През 1957 г. по покана на местната асоциация по бойни изкуства във Франция пристига Тетсуджи Мураками, чиято основна мисия е да преподава карате, но кендо-ентусиастите, начело с Клод Амот се свързват с него за да организират редовни тренировки по кендо, веднага щом разбират, че той притежава и 3-дан по кендо. През 1959 г. Мураками основава клуб Йесейкан в Париж, където започват регулярни тренировки по карате, айкидо и кендо. За съжаление групата по кендо била в карйно скормен състав и до 1966 г. почти изчезва поради намаления интерес към кендо. Въпреки това, няколко ученици сред, които Амо, Бернар Дуран, Раймонд Кокатр продължават да тренират усилено. През 1965 г. френският полицай и айкидо-ентусиаст решава да помогне на малката група кендоки, като се опитва да “привърже” кендо към дисциплините, които се тренират към френските полицейски клубове по бойни изкуства. В края на същата година в страната пристига Шига Тадакаши, наскоро завършил университета Кокушикан и притежаващ 4-дан по кендо. Клод Амо и Бернар Дюран започват да тренират под негово ръководство. През 1968 г. Клод Амо става шървия французин носител на 1-ви дан. Година по-рано Амо и още няколко души основават France Kendo Renmei(FKR). На следващата година новата организация е приет за член на младата Европейска федерация по кендо и е призната от AJKF за официалната ораганизация във Франция, която се грижи за администрирането, популяризирането и развитието на кендо. В края на шестдесетте години броят на трениращите кендо във Франция нарастнал до 60 души. Местната федерация успява да организира първия европейски шампионат по кендо в един училищен салон в Париж на 5-ти май 1968 г. Участват двадесет и осем състезатели от Австрия, Белгия, Франция, Англия, Холадния и Швейцария). Бернар Дуран става шървия европейски шампион по кендо. През 1969 Клод Амо е избран за президент на FKR. Кендо започва да прогресира във Франция с невиждани темпове.

През 1970 г. страната участва на първото световно първенство по кендо. Първият национален отбор на Франция бил в състав: Тдакаши Шига(вече 6-дан), Клод Амо(2-дан), Жан-Клод Туиви(3-то кю), Бернар Дюран(2-дан) и Алан Флоке(1-ви дан). Половината от участниците по това време се намирали в Япония, но Клод Амо и Туиви са във Франция и не успяват да намерят средства за пътуването си до Токио и не участват на първенството. На първенството намаленият състав на френския отбор успява да отстрани сензационно САЩ(съставен изцяло от натурализирани японци) с една точка разлика. Същата година Амо и още няколко души напускат FKR и се присъединяват към федерацията на Жан-Пиер Ни FFK(Federation Francaise de Kendo). За съжаление днес липсват свидетелства за причините за това разделение. Клод Амо решава новата федерация да ползва услугите на нов треньор, тъй като Шига оставя лоялен на старата федерация. Така в началото на 1971 г. във Франция пристига младият Кенничи Йошимура(в момента 8-дан), студент 4-дан от университета Тодай. Изглежда AJKF се впечатляват от работата на новата организация и най-вече от това, което прави Йошимура за развитието на кендо във Франция и насочват своята подкрепа към FFK. През 1972 г. федерацията се присъединява към FFJDA(Federation francaise de judo et disciplines associes) и става официално Национален комитет по кендо – CNK.

Под ръководството на Амо, комитетa продължва да просперира и скоро във Франция започват да се организират групи по нагината , джодо и иайдо.  През 1974 г. броят на трениращите бил близо 600. Амо се оттегля през 1979 г., когато в странта трениращите били вече почти 2000. Приносът на Амо в основаването и развитието на кендо във Франция е безспорен. Въпреки, че кендо в Западноевропесйката държава се развива по-късно от Германия и Великобритания, Франция е първа сила е Европа с 18 отборни титли от 24 проведени шампионата досега.

През 2006 г. френския кендо комитет решава да направи нещо крайно необичайно и дори абсурдно. Предвид безспорният гигантски принос на 79-годшиния Клод Амо за развитието на кендо, не само във Франция, но и в Европа, организацията решава да му присъди 7-ми дан по заслуги, без положен изпит. В отговор на това решение, Амо пише следното писмо до председателя на френския кендо комитет:


Уважаеми Г-н Председател,

С настоящото потвърждавам, че съм уведомен за Вашето решение от 20-ти ноември, което ми отне известно време да формулурам отговора си до вас, в съответствие с това, което ме научи кендо през годините.

Първо бих искал да благодаря на националната изпитната комисия, която прие вашето предложение да ми се присъди 7-ми дан без да полагам задължителният изпит.

Съжалявам, но аз не мога да приема тази степен. Ще обясня накратко двете причини за това мое решение:

Първата причниа е, че дан степените в кендо е необходимо да се присъждат “с шинай в ръцете”. Като член на федерацията, още от създаването й, аз съм участвал на многобройни изпити като част от журито в изпитна комисия. Ето защо съм имал възможността лично да наблюдавам това, което кандидатите влагаха в изпита и това, което изпитващите влагаха за да могат да преценят кой е достоен за дадена степен и кой не. Изпитите по кендо са публични, ето защо не само комисията преценява кандидатие, но и всички набюдаващи наоколо, които се вдъхновяват за своите собствени изпити в бъдеще. Ето защо освен мнението на комисията, съществува и мнение на публиката, което макар и неофициално е с не по-маловажно значение.

Мъже и жени точно в този ден всеотдайно показват максимума от себе си в един много кратък период от време и решението за присъждането на степен според физическото и ментално представяне на кандидата е крайно трудно.

Успешният кандидат разбира веднага за присъждането на степентта и тя е в сила от същия ден, но за него тепърва предстои да “защити” степентта пред своите съотборници и трениращи в клуба.

В този случай ще бъде ли възможно за човек, чиято степен е присъдена без изпита да я “защити” пред останалите? Ще издържи ли на напрежението пред останалите хора, които са я защитили с изпит, а не на хартия?

През годините аз и други хора винаги сме се питали как е възможно да се присъждат степени без да се полага изпит, без “шинай в ръката”. За съжаление към този момент аз не съм в течение на процедурите и административните изисквания и правомощия на националната изпитна комися към Кендо комитета да присъжда степени без изпит.

Изпитът за 7-ми дан е суров. Успшните кандидати са под 10%, а колкото по-стар е даден кандидат, толкова този процент намалява. В този случай десет, дори дванадесет несупешни опита не са нещо необичайно.

Аз лично съм получил всичките си данове от първи до шести с полагане на изпит пред комисия, упълномощена за това. Явявал съм се на изпит за 7-ми дан няколко пъти, последният, от които беше в Киото през 1997 г. Според комисията аз не съм покрил критериите. Затова аз в момента съм 6-дан, с които се гордея аз и моите ученици. Защо аз, човек с имиджа на “кендо пионер” във Франция ще приема такава степен без изпит? Не би ли било нейният отказ нормален жест на “чест”?

Ако мога бих участвал отново на изпит за 7-ми дан в бъдеще.

Второ, относно квалификацията на трениращите, Кендо има и още една система от степени, която позволява да се разграничат хората от тези, които тренират само за себе си и тези, които са допринесли за кендо, тези които преподават, съдийстват и обогатяват кендо. Това са шого титлите – Ренши, Кьоши и Ханши. Тези степени се присъждат от специална комисия към AJKF по предложение на ръководствата на националните федерации. В тази връзка аз бях награден със степен Кьоши и продължавам да я защитавам като влагам максимални услия за развитието и прогреса на трениращите. В тази връзка аз съм 6-дан Кьоши, както всички останали практикуващи кендо, джудо и други бойни изкуства в дух на разбирателство и хармония

В уверение на моите най-добри чувства и пожелания.

Claude Hamot