Кендо екипировката
В книгата „Кендо-но-хаттацу“ („Развитие на Кендо“, издадена през 1925 г.) авторът Шимокава Ушио цитира мнението на майстора от Джикишин Каге-рю Ямада Хейзаемон Мицунори (1639-1716), че много от практикуващите кенджуцу се фокусират изцяло върху практиката на ката. Той започва да работи върху система на тренировка, която ще разреши на практикуващите да удрят с пълна сила без да причиняват болка или контузии. Стъпвайки на разработките на баща си, който събира различни методи на защитна екипировка в различните школи, неговият син Наганума Широзаемон Кунисато (1688-1767) завършва започнатото някъде между 1711 и 1716. Изминават повече от 200 години на постоянно подобрение на тази екипировка за до достигне близо до вида, в който я познаваме днес.
Съвременната екипировка (богу, 防具) се състои от четири основни компонента – мен, до, коте и таре. И до днес най-качествените модели от тази екипировка се изработват от изцяло естествени материали, с установени традиции от майстори с дългогодишен опит. Машинно произведените модели са по-достъпни за разлика от тези изработени ръчно. За начинаещите в кендо разликата в качеството на двата начина на производство е почти незабележима.
С популяризирането на кендо в последните 30 години се забелязва бум на автоматизираното производството на екипировка извън Япония. В следствие на това традиционните майстори на ръчно изработено богу са близко до изчезване – майсторите, които могат да създадат всички части на богу се броят на пръстите на едната ръка.
Мен
Представлява предпазен шлем за главата и гърлото. Лицето на трениращия е защитено от метална решетка(мен-гане), а темето и раменете му от дебел пласт специално обработен текстил(мен-бутон). Шлема се привързва с връзки и е в тъмносин цвят (мен-химо). Под мен се привързва специална кърпа около главата(тенугуи), която попива потта и придава допълнителен комфорт.
До
Нагръдник. Изработва се от бамбук и кожа, а напоследък и от синтентични материали. Служи за предпазване на торса. По него се нанасят удари и от двете му страни. Долната част(до-дай) е покрита с лак, а горната(до-муне) може да бъде богато инкрустирана с кожени апликации. По правило До е черен на цвят, но днес съществуват редица различни по цвят и материали.
Таре
Предпазител за бедрата и слабините. Изработен е от текстил и кожа. По него не се нанасят удари. Състои се от пет плочки(три големи и две по-малки), разположени по дължината на таза. На среднта се поставя специално парче плат, на което са избродирани имената и клубната принадлежност на трениращия.
Коте
Ръкавици предпазващи предмишницата – едно местата, на които може да се отбележи иппон. След мен, тази част от екипировката е подложена на най-много удари. Удари се нанасят и по двете коте в зависимост от позицията (камае) на игра. Балансът при коте е много важен: по-леките и меки коте разрешават по-голяма гъвкавост на движенията, а по твърдите намаляват усещането от ударите много по-добре. Вътрешната страна на коте се изработва традиционно от кожа – телешка или еленова, като в последните години отново се експериментира със синтентични заместители. Коте е може би най-износващата се част от екипировката и внимателната поддръжа е задължителна.
