Огромните по мащаб игри се провеждат осем състезателни дни между 28-ми август и 4-ти септември в спортние бази, които се ползваха за олимпийските игри през 2008 г. Почти 1500 спортисти от 60 държави се включиха в събитието, като се състезаваха в следните бойни изкуства и спортове: джудо, карате, ушу, айкидо, бокс, джу-джуцу, кендо, кикбокс, муайтай, самбо, сумо, таекуондо и борба. Освен състезания събитието включва и многобройни демонстрации и културни мероприятия. Събитието се откри с впечатляваща церемония, в която участваха над 1000 актьори и статиси и се наблюдава от  10 000 хиляди души. От 2005 г. FIK е член на GAISF и впоследствие на SportAccord и кендо бе включено в програмата на това събитие. Състезанията по кендо включваха пет категории: мъже индивидуално(24 участници), жени индивидуално(16 участници), мъже с високи степени(8 участници), жени с високи степени(8 участници) и отборно изток срещу запад(30 участници). Демонстрациите и състезанията по кендо се проведоха в ултра-модерната спортна зала на пекинския научно-технологичен университет, в която се проведоха и първенствата по джудо и таекуодно на олимпиадата през 2008 г.

В надпреварата при мъжете Япония отново бе над всички. На финала Рюичи Учимура победи Шоджи Терамото с един ипон, а третото място си поделиха Дайсуке Уако и Ким Мин Гю от Южна Корея.

Златният медал при жените бе за Юка Козуно(Япония), която победи на финала Джеон Ка Хе(Корея). Бронзови медали спечелиха Юкико Таками(Япония) и Нина Лий Грей(САЩ).

При мъжете с високи степени(всички 8-дан) състезанието спечели Казуо Фурукава(Япония), който на финала победи двукратният шампион на Япония за 8-дан Фунацу Шинджи. Трето място спечелиха Парк Хак Джин(Южна Корея) и У Цунг Шан(Тайван).

При жените с високи степени петкратната общояпонска шампионка Мураяма Чинацу понеди на финала сънародничката си Шоджима Сачие. Бронзови медали спечелиха Уенди Рейко(Канада) и Саеко Тю(САЩ).

Разултати и схема мъже

Резултати и схема отборно

Резултати и схема жени с високи степени

ВИДЕО:http://vbox7.com/user:kendobg?p=allvideos

Лятната ваканция на университета бързо изтече и докато навън рекордните температури нажежаваха асфалта, а въздуха беше сякаш гъст като петмез, студентите се умърлушени физиономии се прибраха по стаите си в общежитията на 12 –ти август за започването на летния тренировъчен лагер от сутринта на другия ден.

Графикът е следния – първо шест дни тренировки в кампуса на Кокушикан в Тама, където обичайно се провеждат всички тренировки, а след това ден за отдих и възстановяване, а след него отпътуване за същинския лагер в прохладната дори през лятото планинска префектура Яманаши.

Първата част от гашшюку  (както се нарича на яп.) беше изключително тежка още от първия ден. Тренировките са триразови, като деня започва с сутрешна тренировка от шест и половина на лекоатлетичната писта. Там след бягане в продължение на около 20ина минути се минава към спринтове, клякания, напади, лицеви опори. Дори само тази сутрешна тренировка може да изцеди силите на всеки от нас, но няма време за почивка тъй като след закуска, от девет и половина, започва втората тренировка за деня – в доджьо. След загрявка и малко субури се минава към оокоми-гейко – едно от най –практикуването упражнение в тренировъчния режим на университета въобще. То представлява последователни удари по продължението на залата с фумикоми, като първоначално са няколко дължини само мен, след това мен-коте , след това мен-до, и накрая мен-коте-до. Ударите се изпълняват задължително с голямо движение, а преди започване на серията трябва да има продължителен киай. Ако някой от треньорите, които наблюдават отстрани или от издигната платформа сметнат, че някой не изпълнява упражнението с максимум усилия, го връщат да повтори дължината. И като цяло обстановката на лагера е по-строга и се случваше главният треньор Уджиие-сенсей да ни кара да правим по сто хая-субури, когато сметне, че изпълнението на повечето хора става несериозно. Предобедната тренировка завършва с половина час учикоми-гейко, какари-гейко и ай-какари-гейко.

Кратка пауза за около един час достатъчна единствено за един обяд, а след нея и третата за деня тренировка. Тук е мястото да се отбележи, че лагерът има за цел и подготовка за състезателния сезон – есента, когато предстоят множество важни състезания. За това в следобеда е отделено време за тренировъчен шиай. След него има около половин час кихон-гейко и уадза-гейко, а след това завършващото деня свободно джи-гейко, в което се включват и сенсеите.

Всеки ден беше истинско предизвикателство и не след дълго малкото време, което се дава за почивка и натоварването указаха своето влияние върху физическата ни форма. Имаше и случаи, в които трябваше да се търси медицинска помощ, след като на някои студенти им прилошаваше. За радост до сериозни злополуки не се е стигало.

След края на първата част от лагера и деня отпуснат за възстановяване, потеглихме с автобуси към префектура Яманаши и по-точно малкото курортно градче Кауагучико в полите на връх Фуджи. Там е значително по-прохладно, нямаше и помен от жегата в Токио, макар пътят да не е повече от около два часа. Тренировките обаче не изгубиха своята интензивност, даже напротив, тя беше увеличена. Всяка сутрин от шест и половина се провеждаше сутрешната тренировка на един обширен паркинг в близост до хотела поради липса на специално лекоатлетично съоръжение. Тичането и останалите упражнение, предимно за мускулите на краката, бяха изморителни, но пред нас се откриваше изключително красивата гледка на езерото Кауагучико обградено от остри хълмове, а от време на време и самият връх Фуджи се показваше в далечината над облаците.

След закуска се преобличаме в хакама и ги и специално наети автобуси ни откарват в залата, където се провеждат тренировките. Тя е изключително просторна, което повлия и върху тренировките – сега всяка дължина кирикаеши или оокоми е двойно по-изморителна. След редовната доза какари-гейко всички са изморени, но тогава става време за свободното джи-гейко, и всеки бърза да се нареди за някои от сенсеите. За лагера специално бяха дошли и много други сенсеи, които работят другаде но са завършили Кокушикан, така че всяка тренировка можех да се наредя и да играя поне веднъж със сенсей осми дан.

Следобед имаше още една тренировка, в която се провеждаха тренировъчни шиай за отбора от състезатели, които ще представят университета на Състезанието на шестте университета от Сетагая и Състезанието на Канто, което ще реши, кой ще се класира на Общояпонското студентско първенство през октомври. След края не шиай обаче не бяха отменени редовните учи-коми и какари-гейко, а след тях и джи-гейко.

Така всеки ден изцеждаше силите ни и след вечеря всеки гледаше да си легне по-бързо тъй като и времето за сън не беше много.  За щастие, хотела, в който бяхме отседнали имаше онсен – гореща минерална баня, което значително помагаше да релаксираме след уморителния ден.

Към края на лагера физическите възможности на всички стигнаха предела си и програмата бе облекчена като на тренировките се наблягаше повече на шиай, този път с всички трениращи. Предпоследният ден дори беше организирано вътрешно отборно състезание, със сформирани около двадесет отбора. Всеки отбор бе съставен с капитан – от четвърти курс и по един представител от другите курсове, като във всеки отбор имаше едно или две момичета. Правилата бяха такива, че в евентуален мач на мъж срещу жена, срещата започва с един иппон преднина за момичето. Като цяло силите на отборите бяха изравнени и се получиха доста интересни срещи а всички искрено се забавляваха. Моят отбор на пръв поглед не беше от фаворитите, но успяхме да излезем от групите и да преминем през елиминационните кръгове стигайки до финал, което предизвика изключителна изненада сред студентите и сенсеите. След оспорвана битка,  обаче, загубихме финалната среща. Тези мачове бяха изключително полезни, тъй като служеха на всеки един да оцени резултатите на своя положен труд през периода на тежки тренировки.

На другия ден събрахме багажа си и след редовната предобедна тренировка потеглихме с автобуси обратно към Токио. В края на деня всички се бяха прибрали в общежитията си, но нямаше място за разпускане, тъй като още от следващата сутрин тренировките продължаваха в добре познатото ни доджьо. Сега погледа на всички е отправен към предстоящите състезания. Целта е ясна – Кокушикан трябва да бъде отново на първо място в Япония.

Въпреки това много от студентите, след кратък отдих, използват свободното време да посетят клубовете по кендо към училищата, които са завършили, и да потренират там с учениците, за които пък няма дори и малка почивка. Аз бях озадачен от този факт и помислих, че не съм разбрал правилно, но когато повторно попитах моят колега, който ми разказа това, той потвърди и каза, че и в Кокушикан навремето в клуба по кендо за цяла година е имало един единствен ден за почивка – 1ви януари.

През ваканцията, споделих пред един приятел от университета, докато бяхме излезнали да се забавляваме из големия град, че много ми се ще да потренирам кендо за да не губя форма, и той ме покани да отида с него на едно такова посещение в неговата прогимназия, намираща се близо до неговия дом.

Така в горещият 11ти август двамата се запътихме нарамили екипите си към Инада Чюгакко  в град Кавасаки, преф. Канагава (този град впрочем само административно е отделен от Токио, а реално отдавна се е сраснал с мегаполиса ). Бях много любопитен да видя как се тренира в училище, а също така и да видя тренировка на японски начинаещи, тъй като досега бях тренирал само в университетът, където не влизат случайни хора, тъй като е елитен за тази област, и съответно нивото е много високо.

Като пристигнахме с леко съжаление научихме, че сме попаднали на ден и час, в който се провежда тренировка по желание и съответно броят на участниците в нея беше сравнително малък – осем човека. Преподавателят ни посрещна радушно и любезно и ни обясни, че повечето от хората там са почнали да тренират от влизането си в прогимназията, което ще рече от тази пролет.  Докато разглеждах красивото доджьо (което се използва само за тренировки по кендо), с закачени снимки от добри представяния на състезания и различни клиграфии, тренировката започна. Най-старшият от учениците строи останалите и започна да води както си му е редът – загрявка, субури, после слагане на екип и кихон. Ние с моят колега щяхме да се включим в последната част на тренировката – джи-гейко.

Действително се забелязваше, че голяма част от децата са начинаещи. Те всички бяха по на 13 г. и само две от тях изглежда бяха почнали да тренират от по-ранна възраст. Тренировката на субури плюс кихон продължи повече от час,  а след кратка почивка, в която учениците свалят мен и пият вода, тренировката продължава с уадза-гейко. Изключително много ме озадачи, че дори хората, на които нивото беше много по-ниско от това, което се изисква за да се сложи екип в клуб „Мусо” София, например, не само тренират с богу, но участват в уадза-гейко и опитват техники като каеши-до и суриаге-мен, които са за значително по-напреднали практикуващи. Явно принципът на обучение тук е, че макар да не им се получава, учениците е по-добре да опитват техниките още докато се развиват на най-ниско ниво, за да придобият нужната двигателна култура.

Учителят, също като нас, участва в тренировката само при джи-гейко, а преди това само наблюдава отстрани и коригира своите възпитаници, когато е нужно.  Моят колега също активно поправяше децата. Една от професиите, към които води дипломирането от Кокушикан е именно учител по кендо в училище и затова тази визита има и смисъл на натрупване на опит и на поддържане на контакти за времето, когато ще трябва да си намери работа по специалността.

Дойде време да сложим екипите и да застанем срещу децата, а те да се нареждат пред нас за да играят. Някой от тях веднага изтичаха докато си слагахме екипите и се поклониха за да бъдат първи на опашката. Свободното джи-гейко продължи около половин час, в който успях да играя с всички ученици. Специално впечатление ми направиха едно момче и едно момиче, които очевидно бяха практикували от преди да влезнат в прогимназията и показваха завидни бързина и умение при техники като мен-каеши-до например.  Единственото, което ги правеше по-уязвими е това, че още разчитаха предимно и най-вече на финтове и на чиста бързина вместо да се опитат да използват шансовете, които дава противника. По принцип за ученическото и университетското кендо са характерни силната състезателна конкуренция и в много случаи акцента на практикуване се измества към доброто представяне на състезания. Затова може би сенсеите казват, че истинската тренировка по кендо започва след пенсионирането – човек остава с повече свободно време, вече е възрастен и не може да разчита единствено на физическата си бързина и сила и вече не е в обстановката на постоянния стремеж към медали.

След края на на тренировката, учениците изтичват при нас за да получат съвет.  Моят колега е успял по време на игра да им обърне внимание за някои неща и сега само има благодарим и ние от наша страна за възможността да тренираме. След като се преоблякохме се сбогувахме и пожелахме успех на младите играчи на предстоящите им състезания.

На 24-ти 25-ти юли в град София предстои да се проведе  семинар по иайдо(Мусо Шинден Рю)под ръководството на Огнян Кожухаров. Tренировките ще се проведат в спортната зала на  на 10-то СОУ „Теодор Траянов“ в Младост 1 (Доджото на Кендо Клуб „Мусо”).

Видео – финал жени:http://www.youtube.com/user/KendoWorld#p/u/0/Tw9hR85Q1-o

Видео – финал мъже:http://www.youtube.com/user/letsKENDO#p/u/6/TsqJD6XQYZQ

Категория „Кихон“ индивидуално:

1. Георги Припорски(клуб „Мусо“, София)

2. Матей Тодоров(клуб „Мусо“, София)

3. Евгени Петков(клуб „Ронин“, Варна)

3. Емил Григоров(Клуб „Бушидо, Русе)

Категория младежи/девойки индивидуално:

1. Александър Димитров(Клуб „Кеншин“, Бургас)

2. Янчо Янчев(Клуб „Кеншин“, Бургас)

3. Иво Янков(Клуб „Ронин“, Варна)

3. Християн Великов(Клуб „Бушидо“, Русе)

Категория мъже/жени индивидуално:

1. Йордан Ангелов(Клуб „Мусо“, София)

2. Еленко Тодоров(Клуб „Бушидо“, Русе)

3. Любомир Сагаев(Клуб „Мусо“, София)

3. Андрей Андреев(Клуб „Ронин“, Варна)

Категория отборно:

1.  Клуб „Бушидо“, Русе

2.  Клуб „Ронин“, Варна

3.  Клуб „Мусо“, София

3.  Клуб „Кеншин“, Бургас