Тежки тренировки през лятото
събота, септември 4, 2010 |

Лятната ваканция на университета бързо изтече и докато навън рекордните температури нажежаваха асфалта, а въздуха беше сякаш гъст като петмез, студентите се умърлушени физиономии се прибраха по стаите си в общежитията на 12 –ти август за започването на летния тренировъчен лагер от сутринта на другия ден.

Графикът е следния – първо шест дни тренировки в кампуса на Кокушикан в Тама, където обичайно се провеждат всички тренировки, а след това ден за отдих и възстановяване, а след него отпътуване за същинския лагер в прохладната дори през лятото планинска префектура Яманаши.

Първата част от гашшюку  (както се нарича на яп.) беше изключително тежка още от първия ден. Тренировките са триразови, като деня започва с сутрешна тренировка от шест и половина на лекоатлетичната писта. Там след бягане в продължение на около 20ина минути се минава към спринтове, клякания, напади, лицеви опори. Дори само тази сутрешна тренировка може да изцеди силите на всеки от нас, но няма време за почивка тъй като след закуска, от девет и половина, започва втората тренировка за деня – в доджьо. След загрявка и малко субури се минава към оокоми-гейко – едно от най –практикуването упражнение в тренировъчния режим на университета въобще. То представлява последователни удари по продължението на залата с фумикоми, като първоначално са няколко дължини само мен, след това мен-коте , след това мен-до, и накрая мен-коте-до. Ударите се изпълняват задължително с голямо движение, а преди започване на серията трябва да има продължителен киай. Ако някой от треньорите, които наблюдават отстрани или от издигната платформа сметнат, че някой не изпълнява упражнението с максимум усилия, го връщат да повтори дължината. И като цяло обстановката на лагера е по-строга и се случваше главният треньор Уджиие-сенсей да ни кара да правим по сто хая-субури, когато сметне, че изпълнението на повечето хора става несериозно. Предобедната тренировка завършва с половина час учикоми-гейко, какари-гейко и ай-какари-гейко.

Кратка пауза за около един час достатъчна единствено за един обяд, а след нея и третата за деня тренировка. Тук е мястото да се отбележи, че лагерът има за цел и подготовка за състезателния сезон – есента, когато предстоят множество важни състезания. За това в следобеда е отделено време за тренировъчен шиай. След него има около половин час кихон-гейко и уадза-гейко, а след това завършващото деня свободно джи-гейко, в което се включват и сенсеите.

Всеки ден беше истинско предизвикателство и не след дълго малкото време, което се дава за почивка и натоварването указаха своето влияние върху физическата ни форма. Имаше и случаи, в които трябваше да се търси медицинска помощ, след като на някои студенти им прилошаваше. За радост до сериозни злополуки не се е стигало.

След края на първата част от лагера и деня отпуснат за възстановяване, потеглихме с автобуси към префектура Яманаши и по-точно малкото курортно градче Кауагучико в полите на връх Фуджи. Там е значително по-прохладно, нямаше и помен от жегата в Токио, макар пътят да не е повече от около два часа. Тренировките обаче не изгубиха своята интензивност, даже напротив, тя беше увеличена. Всяка сутрин от шест и половина се провеждаше сутрешната тренировка на един обширен паркинг в близост до хотела поради липса на специално лекоатлетично съоръжение. Тичането и останалите упражнение, предимно за мускулите на краката, бяха изморителни, но пред нас се откриваше изключително красивата гледка на езерото Кауагучико обградено от остри хълмове, а от време на време и самият връх Фуджи се показваше в далечината над облаците.

След закуска се преобличаме в хакама и ги и специално наети автобуси ни откарват в залата, където се провеждат тренировките. Тя е изключително просторна, което повлия и върху тренировките – сега всяка дължина кирикаеши или оокоми е двойно по-изморителна. След редовната доза какари-гейко всички са изморени, но тогава става време за свободното джи-гейко, и всеки бърза да се нареди за някои от сенсеите. За лагера специално бяха дошли и много други сенсеи, които работят другаде но са завършили Кокушикан, така че всяка тренировка можех да се наредя и да играя поне веднъж със сенсей осми дан.

Следобед имаше още една тренировка, в която се провеждаха тренировъчни шиай за отбора от състезатели, които ще представят университета на Състезанието на шестте университета от Сетагая и Състезанието на Канто, което ще реши, кой ще се класира на Общояпонското студентско първенство през октомври. След края не шиай обаче не бяха отменени редовните учи-коми и какари-гейко, а след тях и джи-гейко.

Така всеки ден изцеждаше силите ни и след вечеря всеки гледаше да си легне по-бързо тъй като и времето за сън не беше много.  За щастие, хотела, в който бяхме отседнали имаше онсен – гореща минерална баня, което значително помагаше да релаксираме след уморителния ден.

Към края на лагера физическите възможности на всички стигнаха предела си и програмата бе облекчена като на тренировките се наблягаше повече на шиай, този път с всички трениращи. Предпоследният ден дори беше организирано вътрешно отборно състезание, със сформирани около двадесет отбора. Всеки отбор бе съставен с капитан – от четвърти курс и по един представител от другите курсове, като във всеки отбор имаше едно или две момичета. Правилата бяха такива, че в евентуален мач на мъж срещу жена, срещата започва с един иппон преднина за момичето. Като цяло силите на отборите бяха изравнени и се получиха доста интересни срещи а всички искрено се забавляваха. Моят отбор на пръв поглед не беше от фаворитите, но успяхме да излезем от групите и да преминем през елиминационните кръгове стигайки до финал, което предизвика изключителна изненада сред студентите и сенсеите. След оспорвана битка,  обаче, загубихме финалната среща. Тези мачове бяха изключително полезни, тъй като служеха на всеки един да оцени резултатите на своя положен труд през периода на тежки тренировки.

На другия ден събрахме багажа си и след редовната предобедна тренировка потеглихме с автобуси обратно към Токио. В края на деня всички се бяха прибрали в общежитията си, но нямаше място за разпускане, тъй като още от следващата сутрин тренировките продължаваха в добре познатото ни доджьо. Сега погледа на всички е отправен към предстоящите състезания. Целта е ясна – Кокушикан трябва да бъде отново на първо място в Япония.


Коментари за \ RSS хранилка за коментарите по тази публикация
  1. borx
    13:36
    вторник, септември 7, 2010

    Bravo za finala, a i za u4astieto ti vuv vsi4ki tezi trenirovki :) Az 4etqh i si misleh kak ne e za men tazi rabota ;)

    A otnosno sustezanieto, kolko sre6ti ima6e tvoqt otbor? I ti kak se predstavi? Interesno mi e da razbera dali ve4e si konkurentosposoben na qponskite studenti(pone nqkoi) ili nqma kak tolkova lesno da se navaksa tqhnata prednina.. :)

Оставете Вашия коментар
Име (задължително)
Website
Коментар