Първи впечатления
събота, юли 17, 2010 | ,

[col-sect]

[column]

Вече близо два месеца съм в Япония и тренирам Кендо в реномирания университет „Кокушикан“ в  Токио. Този университет е едно от тези учебни заведения, които наследяват дългогодишни традиции в преподаването на Кендо. „Кокушикан“ е универистетът с най-много титли в историята на студентските първенства по Кендо и с историята му се свързват именитите кенши като Саймура Горо – един от светците на меча от ерата Шова, легендарния джодан Кавазое Тетсуо (най-младия шампион на Япония) и др.

За мен е голяма чест да имам възможността да се докосна до този извор, а също така да бъда първият българин, на който е дадена възможността да се учи и да взаимства опит и знания, а също така да се опита да сближи японските и българските кендоки.

За мен идването ми тук е една истинска сбъдната мечта тъй като за един кендо ентусиаст, няма на света по-добро място от това където да се развива и усъвършенства уменията си.

Първото нещо, което прави впечатление по време на тренировъчния процес е дисциплината. Тя се съблюдава дори в най-дребните детайли  и всеки студент носи чувство на отговорност спрямо общността към която принадлежи – клубът по Кендо. За просто сравнение – тук е невъзможно в залата или съблекалните да видиш оставени на земята торби за богу или разхвърляни вещи. Също така много е важно командите на сенсеите и семпаите да се изпълняват незабавно и когато идва време да се строим или да застанем по двойки никой не се тътри, а гледа да застане колкото е възможно по-бързо в строя.

Интензивността на тренировките (разбира се) е висока. Тренировките в седмичните дни са двуразови. Освен специалните методи на тренировка, които ще бъдат изложени по-нататък в тази серия публикации, прави впечатление и вниманието, което се отделя за обща физическа подготовка. Два пъти в седмицата сутришните тренировки се провеждат на лекоатлетичната писта и са изключително тежки като включват тичане (дълги дистанции по неравен терен), спринтове по 100 м., спринтове с носене на човек

[/column]
[column]на гръб и напади. Всички кендо сенсеи са наясно, че ако иска човек да бъде пълноценен в Кендо е недопустимо да занемарява личната си форма и затова са измислили тази тренировъчна програма.

Това, което искам да предам като впечатление на българските кендоки е въпросът за нагласата. Тук тренират много хора, а времето и броят на сенсеите е ограничен. Затова всеки дава 100% от себе си за да е винати по-напред в редицата, по-бърз в слагането на богу, с по-правилна стойка, по-близко до мястото на сенсеите.  Тук, ако винаги изоставаш спокойно можеш да останеш незабелязан и да не получиш никога съвет как да подобриш кендото си. Затова според мен е важно когато отиваш на тренировка независимо къде – тук или в България – да отиваш с нагласата да вземеш максумума от времето, което ти е предоставено и да бъдеш концентриран и съсредоточен постоянно дори и да трябва да дадеш последното зрънце от силата си.

Уджиие сенсей, който е главният треньор на Кендо клуба в Кокушикан и един изключителен човек, кенши и учител, често казва: „Който идва тук и често поглежда часоника искайки да свърши тренировката по-бързо няма да стане по-добър.“ или „Ако не правите упражнението на 100% с внимание и за най-малките детайли колкото и да тренирате, колкото и повторения да направите няма да има смисъл, няма да станете по-добри.“ Всеки ден размишлявам над думите му.

Накрая искам да искажа искрената  си благодарност към хората, благодарение на които моите идване тук се сбъдна. Първо бих искал да благодаря сърдечно на Наказава Юхи сенсей и Ота Масатака сенсей, които положиха много усилия за уреждането на всички нужни процедури за да мога да съм тук днес. Самото ми пребиваване в Япония би било невъзможно без тяхната подкрепа. Благодаря също на всички сенсеи и студенти от Кокушикан, които проявяват търпение спрямо мен и ми помагат със съветите и наставленията си. Разбира се благодарен съм и на всички български кендоки и хора, с които съм тренирал тъй като без тях също нямаше да съм тук сега.

[/column]

[/col-sect]

Все още няма коментари за \ RSS хранилка за коментарите по тази публикация
Оставете Вашия коментар
Име (задължително)
Website
Коментар