Нома доджо

Noma доджо е частна Кендо зала (доджо), която се намира в Токио – квартал Бункьо (близо до Гококу-джи – известен будистики храм). Noma доджо е открито през 1923 от Сейджи Нома, който през 1909 г. основава най-голямото издателство в Япония – Коданша. Нома бил страстен почитател на кендо и практикувал още от ранна ученическа възраст. Той често обичал да казва, че бойните изкуства за отражението на житейския път на трениращите. След много дебати и дискусии в края на 2007 година, въпреки многобройните петиции в нейна защита, легендарната зала е съборена от същата компания и заменена с модерно доджо за тренировки в съседна офис сграда.

Оригиналната зала дълго време е сред най-прочутите кендо зали в Япония. Елементите използвани за строежа й са датирани от периода Едо и преди това са били използвани на други места. Това е само един пример, как тя оцелява до 21-ви век и е описана от японските медии като „свято място“ за кендистите.

През 20-те години на XX век до сградата на издателската къща имало полицейско доджо, което запалените по кендо служители на компанията използвали за тренировки. Сейджи Нома искал неговия син Хисаши да започне да тренира професионално и помолил трима от сенсеите да се присъединят към новоучредения клуб по кендо „Коданша“, в който да обучават и неговия син. За новия клуб била построена малка зала за тренировки през есента на 1923 г.

Първоначално тренировките се провеждали всеки ден от 4 до 5 часа следобед и били отворени за всички служители от мъжки пол над 15 г. Самият Нома Сейджи идвал най-редовно, дори когато бил зает с важни бизнес дела. Това правело впечатление на всички служители-кендоки, които вдъхновени от неговия пример започнали да тренират още по-усърдно. Нома Сейджи от своя страна също се вдъхновявал от тяхното усърдие и давал всичко за обучението по кендо на своите служители. По този начин хората в Нома доджо ставали все по силни с всеки изминал ден.

През 1930 г. Мочида Сейджи печели Купата на императора пред самото Негово превъзходителство. Същата  година  Нома Сейджи поканил Мочида-сенсей да стане щатен инструктор в доджото, като за целта го назначил и на работа в издателството. Мочида-сенсей приел поканата, с което популярността на Нома доджо се разгласила из цяла Япония. Кендоки от всички краища на странта идвали на тренировките за да имат шанса да тренират и да получат съвет от самия Мочида-сенсей. Поради огромния наплив от хора били въведени допълнителни вечерни тренировки, а същата година сградата на доджото била разширена.

В началото на 1930 г. тренировките били посещавани най-малко от 100 души. Щатните и гостуващи инструктори били цели 44. През 1933 г. доджото отново е разширено до размерите му от 2007 г. – 9м х 28 м. По това време Нома било едно от най-големите по размер частни доджо.

Само четири години след откриването на доджото, отборът на Коданша в състав Noma Hisashi, Torao Mori и Chuji Tsuchida печелят известния по това време турнир Kodo Gikai. Същото се повтаря през 1933,1936 и 1939. През 1937 г. Hisashi Noma представлява префектура Токио в специален двудневен турнир пред самия Император в двореца му. Hisashi безапелационно и това допълнително издига репутацията на Коданша. През 1937. Коданша печели и Общояпонското първенство за фирми. Hiashi Noma внезапно умира през 1938 г. на едва тридесет годишна възраст, но съкрушения отбор успява да спечели турнира отново през 1939 г. Благодарение на усърдните тренировки е доджото към март 1940 г. от служителите на Коданша четирима са 5-дан, 33 са 4-дан, 21 са 3-дан, 32 – 2-дан и 106 – 1-ви дан. През юни 1940 г. се състоял специален турнир по повод 2600 г. от началото на императорската власт в Япония. Учителите от Нома доджо Sinsuke Masuda и Masafusa Mochizuki били избрани да участват, като и двамата стигат до финала. Коданша и нейното доджо вече били известни из цялата страна.

В края на 1941 г. започнала войната в Пасифика. Много от служителите на Коданша били повикани в армията. Все по-малко хора посещавали тренировките. През 1944 г. те са напълно прекратени от новия Президент на Коданша Издателствотро отваря отново легендарното доджо чак през 1962 г. Малко по-късно Мочида-сенсей отново започва да посещава тренировките, като инструктор. Нома доджо отново набира популярност и възкръсва от пепелата.

Залата има няколко на брой необичайни характеристики в своята архитектура, като например стъклени врати/стени от двете страни, които се отварят към градини, по специално извито дървено дюшеме. Дългата и тясна форма на залата е идеална за тренировки по кендо, където има идеално място за много двойки кендисти по продължението застанали един срещу друг.

В статия на японския Нихон Кейзай Шимбун публикувана на 15 септември, 2006, бившият председател на Коданша Тошиюки Хатори пише, че издателската къща е решила да разруши доджото като част от плана за развитие (сливане) на компанията. Хатори апелира към компанията да преразгледа плановете си, казвайки, че доджото е място където „ароматното, тъмно лакирано дърво“ е „пропито с кръвта и потта на известни кендо бойци“.Архитекти, защитници и много публични личности също призовават залата да бъде запазена или най-малкото да се премести. Активно се правят и онлайн подписки от целия свят.

Както и да е, през 2007, Коданша изпълнява плановете си за събаряне на аристократичната постройка от 20-те години и построява офис сграда с доджо на 5-тия етаж. По-късно се появяват апели за това, Нома доджо да бъде запазено като се премести в родния град на Сейджи Нома, като това се случва само с част от верандата. Останалата част от сградата е унищожена през декември.

Отделно от архитектурната си стойност, Нома доджо е известно и с високите постижения на преподавалите там – включително и Мориджи Мочида сенсей – притежателят на 10-ти дан, известен като „най-добрия майстор на меча от периода Шова“. Използвало се е и от клуба по Кендо към Коданша, като в продължение на десетилетия, всяка сутрин в 7 сутринта има тренировка отворена за кендисти от всяка школа или организация. Коданша заявява, че сутрешната тренировка ще продължи да бъде традиция и в новото доджо, което е проектирано за отразява някои от функциите и особеностите на старата зала, включително използването на капандури.

От „История на Нома доджо“ от Митунори Харазоно (Коданша)



Преди войната имаше 4 Кендо доджо, наречени „великите 4 доджо на източната столица (Токио)“, те бяха отворени за всички. Те бяха: Мейшикан доджо на Такано Сасабуро, където изучаваха школата Оноха Ито-рю; Юшинкан на Хакудо Накаяма – Шинто Мунен-рю в института Шудо; Кодогикай – открит от Сабуро Ишии, и Нома доджо, открито  от известния кендист и президент/основател на издателство Коданша, Сейджи Нома. От всяка гледна точка към тяхното обучение по Кендо, всяко от тях заслужаваше да се нарича „велико Кендо доджо“ и много известни кендисти тренираха точно там.

Предвоенното Кендо, все още се разделяше на различни школи и стилове и кендистите от тези различни стилове рядко имаха възможността да тренират заедно. Именно във времената на тази тежка атмосфера, Нома доджо отвори широко вратите си и предложи на кендистите място, където те могат да практикуват заедно. без значение откъде идват.


От внука на основателя на Нома доджо



Много десетилетия са изминали откакто Нома доджо е построено на залесения хълм Отова през 1925-та г. През тези десетилетия, залата на Нома е служила едновременно като „дом“ и тренировъчна зала за служителите на Коданша, които тренирали сутрин и вечер, ядяли, къпали се и дори спяли на дървения под. Въпреки, че вече не служи като общежитие, доджото, което сега е регистрирано като културно наследство, все още се използва ежедневно. Посетители идват отдалеч за да се потопят в атмосферата и да потренират със някои от най-силните кендисти в Токио.

Доджото е отворено от моя дядо, Сейджи Нома, който е бил изключително добър кендист.Философията на Будо е била много важна за него, както се разбира от този откъс от автобиографията му „Уаташи но ханшо“:

„В сърцето на изучаването на будо е желанието за мир. Предпоставка за мир е идеята за сътрудничество с другите, движение в хармония с небесата. Тази велика хармония създава истинското ‘бу’. Това става истински меч, само когато всяка една част работи в унисон със желанието за единно съзнание, един меч, който създава хармония като цяло. Обучението по Кендо не започва и завършва с меча само и единствено… Овладяването на меча води до истина, а истината пречиства човека“

Сейджи Нома прави практиката по Кендо едно приключение – приключение към по-висшата хармония чрез обучението на пътя на меча и обясняващо и популяризиращо чистотата на „бу“ и показвайки значението му в обществото. Той е бил мъж на принципите. Доджото се посещава и от много чужденци (дори и през 1938 идват от далеч. Един от фехтовачоте е Гордтн Уорнър – съавтор на книга за кендо, която и до днес може да се намери). Сейджи Нома умира през 1938, когато облаците на войната тъкмо се надвесват над Япония. Баща ми – Шоичи Нома, решава да затвори доджото докато войната не завърши. След войната Кендо доста малко се практикува, включително и в Нома. Но през 1962 г. Шоичи Нома решава да отвори доджото отново за кендоки от всяка школа (не само служители на Коданша). Скоро след това там вече тренират Мориджи Мочида (10-ти дан), Укичи Сато(9-ти дан) и Снсуке Масуда (9-ти дан). Днес доджото е известно сред практикуващите бойни изкуства по целия свят. Баща ми създаде и много канали за културен обмен  между Япония и останалия свят. Неговото мото бе: „Коданша се отвори към света.“ Днес каня кендисти със искреното желание да посетят доджото и да тренират там в духа, както когато то е било окрито.

Савако Нома
Президент и CEO на издателска къща Коданша

 

Превод и компилация: Йордан Ангелов