Японския меч

В съвременната европейска култура сабята се асоциира предимно с кендо и кенджуцу, двете бойни изкуства, наричани условно и не дотам коректно „изкуства на японската фехтовка“. Зародили се около Х в., те успели да се утвърдят като неизменна част от военната подготовка на самураите до съвременната им трансформация в по-скоро спортни и медитативни практики. Значително по-малко известно е друго емблематично за Япония бойно изкуство – иайдо. Терминът „иайдо“ се налага през 30-те години на миналия ХХ в., благодарение на Накаяма Хакудо, един от най-популярните майстори на японската сабя. До този момент за обозначаването му се използвали термините „иай-джуцу“ и „бато-джуцу“. Известно е, че след Втората световна война бу-джуцу, дотогавашното наименование на бойните изкуства в Япония е изместено от бу-до, термин, който успява да въведе и утвърди една нова, глобална концепция за предотвратяването на конфликта въобще. Иайдо е изкуството на мигновеното реагиране. Същността му се заключава в японската фраза „сая но ути“, което в буквален превод означава „да победиш, без да изваждаш сабята от ножницата“. Тя носи автентичния дух на бу-джуцу: противникът да бъде отстранен максимално ефективно. В сравнение с кендо, иайдо е сравнително по-младо изкуство. Легендата ни отвежда в ХVІІ в., когато самураят Хаяшидзаки Джинсуке Шигенобу (1542-1621) трябвало да изпълни дълга си – да отмъсти лично за смъртта на своя баща според кодекса на честта Бушидо. Постепенно той стигнал до извода, че може да разчита на успех в един-единствен случай: ако посече противника си, преди той да е успял да извади оръжието си. Иидзаса Йенао (1387-1488) е другият легендарен японски майстор, на когото приписват създаването на техниките, практикувани в иай-джуцу. Иидзаса Йенао бил считан за много способен самурай, въпреки че по-късно се разочаровал и дал обет за будистки монах. Но продължил да изучава кен-джуцу в школата Шинден, намираща се при храмовете Кашима и Катори, посветени на военни божества. По-късно развил собствена школа – Теншин Шоден Катори Шинто-рю, в която преподавал техники за мигновено реагиране в ситуация на защита при внезапна атака или неочаквано нападение със сабя.


С течение на времето, изкуството за мигновено региране с хладно оръжие се разпространило във всички японски префектури. Школите, в които самураите изучавали иай-джуцу-практики, наброявали повече от четиристотин. Безспорно, всяка от тях допринесла по свой начин, прибавяйки нови елементи в системата на обучение, но по своята същност и цел те били единни: мигновеното изваждане на сабята и един, максимум два последователни удара. Жив оставал онзи, който не само притежавал, но и успявал да реализира по-голяма бързина и точност. Подобна техника изисквала не толкова отлична физическа подготовка, колкото висока степен на психическа мобилизация и концентрация.

Кендо екипировката
История на съвременната Кендо екипировка и символите в нейните компоненти
Често срещани въпроси
и още любопитни отговори
История на Кендо
Знаете ли, че самурайските школи за кенджудсу са наброявали повече от 700?
Етикетът в Кендо
Само поклон и поздрав ли е етикетът в Кендо и какъв е смисълът и традицията в тях?
Японския меч
Знаете ли, че първите извити мечове са датирани около 900 г. и до днес майсторите продължават да ги изработват по същата технология?
Доджо
Доджо е мястото, където се учи (практикува) Пътят. В съвремието обикновено доджо се възприема като място, в което се преподават бойни изкуства.
Кендо речник
Кратък Кендо речник на основните термини