История на Кендо

Кендо има дълга и богата история. В древността японските мечове не са били извити като мечовете, които могат да бъдат видени сега. Били са прави, с проста конструкция и са служили за пробождания и обикновени разсичания. Добре известните днес катани, които се появяват около 950 г., са били едноостри и леко извити. Докато бъде разработена дръжката, позволяваща да се държат с две ръце, битките са се водели от воини в тежки брони, които са държели мечовете си в дясната ръка. В края на 16 век видът на битките се променя. Войниците вече носят леки брони, появяват се техники за държане на меча с две ръце. Тази промяна е предизвикана от постепенното въвеждане на комплексни техники при изработването на мечовете и особено на техните режещи ръбове, които се изпробват в многобройните в онези времена вътрешнояпонски войни. Това е било началото на японската фехтовка, позната днес. Нейнят основен двигател по онова време са легандарните майстори на меча Цукахара Бокуден, Ито Итосай, Миямото Мусаши, Ягю Муненори и др. През 15-17 век възникват 600 стила фехтовка. Много от тях са запазени и до днес благодарение на класическите японски школо по бойни изкуства(рюха). Скоро била създадена стройна теория, която обединява всички стилове и подпомага обучението на самурая в изкуството на владеене на меча. Тази теория на техниката е била комбинирана с бушидо (философията как самураят трябва да живее) и някой езотерични аспекти и учения на дзен. След прочутата битка при Окехадзама, даймьо Токугава Иеясу обединява всички кланове и през 1601 г. установява централизирана власт в Япония – правителството на Токугава(бакуфу). През следващите 250 години се установява траен мир в страната и бойните изкуства претърпяват значителни изменения. Изкуството на владеене на меча бавно се трансформира от система за водене на бой, чиято цел е убийството на противника, в метод на самоусъвършенстване на характера. Разбира се изкуството на бой с меч(кенджуцу) задължително се изучава от всички самураи, но повечето от тях дори не получават възможност да тестват своите умения на практика заради трайният мир и забраната за дуели. Въпреки това кенджуцу не губи своите традиционни техники, а дори става все по-популярно в Япония тъй като някои школи вече са достъпни не само за потомствените самураи, но и за обикновените граждани. Кенджуцу бележи невиждал просперитет, като до 1860 били познати близо 700 различи школи.

Повратна точка в развитието на кенджуцу е революцията „Мейджи“ през 1868 г. Правителството на Токугава е свалено и власта е узурпирана от императора. Самурайската класа и нейните привилегии са ликвидирани. Установява се ново правителство по западен модел, в който самураите и техните традиционни ценности нямат място. Някои от тях съумяват да се приспособят към новите условия, но една голяма част остават безработни, а техните школи се закриват. През 1871 г. обучението по бойни изкуства е премахнато, като част от учебната програма на учениците.

Кендо екипировката
История на съвременната Кендо екипировка и символите в нейните компоненти
Често срещани въпроси
и още любопитни отговори
История на Кендо
Знаете ли, че самурайските школи за кенджудсу са наброявали повече от 700?
Етикетът в Кендо
Само поклон и поздрав ли е етикетът в Кендо и какъв е смисълът и традицията в тях?
Японския меч
Знаете ли, че първите извити мечове са датирани около 900 г. и до днес майсторите продължават да ги изработват по същата технология?
Доджо
Доджо е мястото, където се учи (практикува) Пътят. В съвремието обикновено доджо се възприема като място, в което се преподават бойни изкуства.
Кендо речник
Кратък Кендо речник на основните термини